Други уточнени неинфекциозни гастроентерити и колити МКБ K52.8

› Въведение

› Причини и патогенетични особености

› Характерни симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

В рубриката други уточнени неинфекциозни гастроентерити и колити се включват някои рядко описвани в клиничната практика, хетерогенни и хронично рецидивиращи заболявания.

Във връзка с тяхното неспецифично протичане, ниска честота и разпространение тези състояния в много от случаите се диагностицират погрешно, което излага на риск от хронифициране и развитие на различни по вид и тежест усложнения.

Причини и патогенетични особености

Най-типичният представител в тази рубрика заболявания е еозинофилният гастроентерит и колит. Вторичните подвидове могат да се разделят на системни еозинофилни заболявания (хипереозинофилни нарушения) и други заболявания, придружени с еозинофилия (цьолиакия, възпалителни заболявания на червата, васкулит).

При еозинофилния гастрит, както и при грануломатозния гастрит, трябва да се изключи първо наличието на системно заболяване, което предизвиква еозинофилия (алергично, паразитно, стеноза на стомаха). При съмнение за много редкия идиопатичен еозинофилен гастрит се изисква щипкова дълбока биопсия, за да се докаже, че са засегнати по-дълбоките пластове на стомашната стена.

Еозинофилният гастроентерит се характеризира с еозинофилна инфилтрация, която може да ангажира целия гастроинтестинален тракт, от хранопровода до ректума, но най-често се наблюдава в антрума на стомаха и проксималната част на тънкото черво.

Състоянието се среща сравнително рядко, около 1 случай на 10 000 пациенти, главно в млада възраст, но е възможно засягане както в детска, така и в напреднала възраст. Мъжете боледуват два пъти по-често от жените.

Етиологията на еозинофилния гастроентерит и колит не е известна. Отхвърлена е ролята на хранителни антигени, въпреки че в известен процент от болните съществуват анамнестични данни за алергични заболявания. При еозинофилните гастроентерити има нормално количество имуноглобулин секретиращи клетки в лигавицата.

В рубриката други уточнени неинфекциозни гастроентерити и колити се включват и лимфоцитният и колагенозният колит, чиято честота също е изключително ниска, етиопатогенезата не е напълно уточнена, а диагнозата често е погрешна във връзка с идентичното протичане подобно на синдром на раздразненото черво и възпалителните заболявания на червата.

Лимфоцитният колит, както и колагенозният колит, се предполага, че се причиняват в резултат от инфекциозен агент, имунен отговор или вследствие употребата на някои лекарства, като например нестероидни противовъзпалителни средства, антидиабетни лекарства, антихипертензивни препарати (за лечение на високо кръвно налягане), лекарства за понижаване на холестерола, антидепресанти и други.

Характерни симптоми

Клиничната картина при други уточнени неинфекциозни гастроентерити и колити обикновено е неспецифична, като са възможни големи вариации при отделните пациенти.

Възможно е леко, едва забележимо протичане, което често остава недиагностицирано, но са възможни и драматични епизоди, налагащи своевременна терапия.

При лимфоцитния колит и колагенозния колит основната проява е наличието на водниста диария, придружена от болки и дискомфорт в коремната област, подуване на корема, гадене, слабост, които са проявени с различна интензивност при отделните пациенти.

При еозинофилния гастроентерит и колит се различават няколко основни форми на протичане в зависимост от локализацията на еозинофилната инфилтрация:

• лигавична форма: лигавичната форма протича с диария, прояви на малабсорбция, протеин губеща ентеропатия, анемия. При тази форма сравнително по-често се откриват данни за алергични прояви
• мускулна форма: мускулната форма се проявява с еозинофилна инфилтрация, надебеляване и чревна непроходимост, която може да наложи хирургична интервенция. При тази форма са описвани кръвоизливи и фистули
• серозна форма: при серозната форма се наблюдават коремна болка, перитонит, еозинофилен асцит (течност в коремната кухина) с еозинофили до 99 процента от клетките и характеристика на ексудат, увеличени мезентериални лимфни възли

Заболяването може да се прояви остро със стомашна или чревна непроходимост или да протича хронично в продължение на години с рецидивиращи коремна болка и диспептични оплаквания (гадене, повръщане). При болни с еозинофилен гастроентерит са откривани еозинофилна инфилтрация в черния дроб, жлъчните пътища, хранопровода, дебелото черво и ректума.

Главните усложнения вследствие колагенозен, лимфоцитен или еозинофилен колит включват синдром на малабсорбция, дехидратация (обезводняване), редукция на теглото, дефицит на важни витамини и минерали.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при други уточнени неинфекциозни гастроентерити и колити изисква подробни изследвания, обстойна анамнеза и преглед с цел установяване на конкретните нарушения, различаване от някои диетично протичащи заболявания по хода на храносмилателната система и оптимизация на последващата терапия:

• анамнеза и преглед: подробен разпит за излагане на вредни въздействия, прием на лекарства, известни подлежащи заболявания. Физикалните находки варират в широки граници, като обикновено се установява болка при палпация на корема в комбинация с други признаци
• изследване на кръв: подробни кръвни изследвания с проследяване нивата на белия и червения кръвен ред, маркерите на възпалението, чернодробните ензими, при съмнения за алергична компонента се назначават и специализирани изследвания
• фекален тест: използва се за подпомагане на диференциалната диагноза, като се изследва за наличие на кръв в изпражненията, данни за инфекция и други
• образни и инструментални изследвания: рентгеновото (наблюдават се ригидност и надебеляване на лигавичните гънки в антралната част на стомаха и тънкото черво), ендоскопското и биопсичното (хистологични данни за еозинофилна инфилтрация на една или повече зони в гастроинтестиналния тракт) изследване уточняват стомашни и чревни заболявания, протичащи с диария, малабсорбция, нарушена чревна проходимост. Лапароскопията и цитологичното изследване на асцитна течност спомагат за от диференциране на серозната форма на заболяването от други причини за асцит

Лечение и прогноза

Терапевтичният подход при други уточнени неинфекциозни гастроентерити и колити често е неспецифичен, но комплексен и строго индивидуализиран, съобразно оплакванията и тежестта на болестния процес при отделните засегнати.

Леките форми се повлияват добре при спазването на определен хранителен режим, избягване на алергени и евентуални тригери на симптомите.

Симптоматично се назначават антидиарични лекарства, препарати за подобряване на храносмилането в комбинация с допълнителен прием на витамини и минерали.

За клинично по-сериозно изразените заболявания с обструктивни симптоми се използват перорални кортикостероиди с по-добър ефект при лигавичната и серозната форма на еозинофилния колит.

При кръвоизлив и перфорации се прилагат кръвоспиращи средства, кръвопреливане и оперативно лечение.

Прогнозата обикновено е добра, като са възможни спонтанни ремисии (преминаване на заболяването без провеждане на специфична терапия), но при повечето болни състоянието протича хронично и рецидивиращо.

Изображения: freepik.com