Радиационен гастроентерит и колит МКБ K52.0

› Въведение

› Причини и патогенетични особености

› Характерни симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Радиационен гастроентерит и колит представлява увреждане на лигавицата на стомаха и червата от въздействието на рентгенови лъчи и радиация, обикновено след провеждане на онкологична терапия. Най-честата причина за радиационен гастроентерит и колит е лъчетерапия при лечение на рак, особено при необходимост от използване на по-високи дози или продължителни курсове на лечение.

Лъчетерапията използва мощни рентгенови лъчи за унищожаване на раковите клетки и потискане процеса на клетъчното делене, като на по-висок риск от увреждане на гастроинтестиналния тракт са изложени лицата, при които се прилага върху коремната и тазовата област. Терапията уврежда и здравите клетки в лигавицата на стомаха и червата, в резултат от което възниква радиационен гастроентерит и колит.

Причини и патогенетични особености

Развитието на радиационен гастроентерит и колит зависи от два главни фактора, а именно прилаганата доза и продължителността на лечението, както и от индивидуалната чувствителност на болния. Рискът от увреждане нараства при напреднала възраст поради намалено кръвоснабдяване на червата, от съпътстващи заболявания като атеросклероза, захарен диабет, хипертония и други.

Най-тежки увреждания се получават в лигавицата и кръвоносните съдове:

• причини: радиационните увреждания на тънкото и дебелото черво се дължат на увреждане на липидния слой на клетъчната мембрана, протеините и клетъчната ДНК
• еволюция на процеса: увреждането на кръвоносните съдове е продължителен процес и прогресивно нараства. Образува се облитериращ тромбангиит с последваща тъканна хипоксия, която е решаващ фактор в патогенезата на чревните увреждания
• остри и хронични промени: радиационен гастроентерит и колит обикновено имат остро начало и хронични (късни) прояви. Хроничните радиационни увреждания се развиват след шестия месец от облъчването. Проявите на радиационен гастроентерит и колит могат да бъдат ранни (стартират няколко месеца след началото на терапията и могат да персистират до втората година) или късни (след няколко години от облъчването)
• хистопатологични промени: хистопатологична находка при радиационно свързан ентерит и колит включва преходна атрофия на лигавицата, оток на субмукозата, възпаление и инфилтрация на ламина проприа с левкоцити и плазмени клетки. Няма митотично делене на клетките, има кариорексис (разпад на клетъчното ядро), разпад на криптите и некроза на дълбоките епителни клетки. Регенерация на епителните клетки е възможна, ако не е видимо увредена субмукозата. При тежки промени в субмукозата и мукозата могат да се развият улцерации и ерозии

Характерни симптоми

Клинична картина на радиационен гастроентерит и колит показва известна вариабилност при отделните пациенти, като проявите може да са за сравнително кратък период от време или да персистират продължително, влошавайки комфорта на пациентите и създавайки риск от поява на различни по вид и тежест усложнения.

Сред най-характерните особености се включват:

• типични симптоми: появяват се парещи болки и тежест в правото черво, тенезми (болезнени позиви за дефекация) и често изхождане на слуз и кръв, понякога с отделяне на некротични части от лигавицата. Общото състояние на болните е нарушено. Болните се оплакват от отпадналост, раздразнителност и намален апетит. Температурата се повишава
• симптоми в острата фаза: в острата фаза на предизвикания от облъчване колит и ентерит се наблюдават коремни спазми, коремна болка, тенезми, гадене, повръщане, кървене от гастроинтестиналния тракт, диария, анорексия, незадържане на урина
• симптоми в хроничната фаза: в хроничната фаза радиационният ентерит е относително безболезнен, но прогресира с риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения. Пациентите могат да се проявят със симптоми в рамките на месеци или дори десетилетия след лъчетерапията, като важна част от диагнозата е обстойната анамнеза с данни за провеждане на лъчетерапия в миналото

Изложени на по-висок риск от развитие на радиационен гастроентерит и колит са лицата, при които се налага провеждане на високодозова лъчетерапия на обширни области, особено в комбинация с химиотерапия, както и при наличие на подлежаща хипертония, диабет, непълноценно хранене, ендометриоза, тазова възпалителна болест.

Усложненията при радиационния гастроентерит и колит са обилно кървене, фистули между тънкото черво, пикочния мехур, влагалището и др., перфорация, илеус.

Макар и рядко може да се развие малигнена дегенерация в зоните с лъчеви увреждания.

Диагноза

Поставянето на диагнозата при радиационен гастроентерит и колит обикновено се основава на обстойния анализ на информацията, получена от:

• анамнеза и физикални находки: акцентът при разпита на пациента е насочен към уточняване на налични подлежащи заболявания, провеждане на онкологична терапия в близкото минало. Клиничните находки варират от едва забележими промени до наличие на широка палитра оплаквания и обективни промени
• лабораторни изследвания: възможни са различни промени в кръвния профил с раздвижване на белия и червения кръвен ред, повишение на някои от маркерите на възпалението и редица неспецифични промени
• образни и инструментални изследвания: рентгеновото контрастно изследване показва най-често равномерно стесняване на засегнатите сегменти със задебеляване на чревната стена, а степента на пораженията се уточнява чрез ендоскопско изследване и иригография

Трудна е диференциалната диагноза с карцином на дебелото черво, поради голямото сходство в клиничната картина и промените при инструменталните и рентгенови изследвания. Диференциална диагноза трябва да се направи и с улцеро-хеморагичния колит и болестта на Крон.

Лечение и прогноза

Терапевтичният подход при радиационен ентерит и колит се определя строго индивидуално, съобразно наличните промени при отделните пациенти.

При поява на остро лъчево увреждане на колона и ректума лъчелечението трябва незабавно да се прекрати. Болните с радиационен колит трябва да се лекуват комплексно в зависимост от степента на заболяването, тежестта на протичането и индивидуалните особености на организма.

Храненето при радиационен гастроентерит и колит трябва да бъде пълноценно, висококалорично и разнообразно. При по-тежките случаи се препоръчва режим на легло.

Кръвопреливанията оказват стимулиращо действие върху хемопоезата, за нормализиране на хемодинамиката, благоприятно влияят върху трофиката на тъканите и притежават детоксикиращо и общо стимулиращо действие. Уместни са клизми с кортикостероиди и мукопротектори (средства, протектиращи лигавицата на червата). При болни с прибавена инфекция се прилагат и антибиотици. Лечението на чревните стенози, перфорацията и кръвотеченията от ректума е оперативно.

Изображения: freepik.com