Токсичен гастроентерит и колит МКБ K52.1

› Въведение

› Причини и патогенетични особености

› Характерни симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Токсичен гастроентерит и колит представлява заболяване, засягащо различни отдели на стомашно-чревния тракт и развиващо се под въздействието на различни токсични фактори, включително лекарства при наличие на благоприятни условия.

За развитието на това заболяване играят роля различни етиологични фактори. Наред с тях съществуват обаче и ред предразполагащи моменти, които допринасят за по-лесното и по-често развитие на токсичен гастроентерит и колит под въздействието на етиологичните фактори.

Причини и патогенетични особености

Редица лекарствени средства, токсини, субстанции с различен произход и химикали могат при определени условия да предизвикат увреждане на чревната лигавица и да доведат до токсичен гастроентерит и колит.

От медикаментите такива изменения могат да причинят преди всичко някои антиревматични средства, драстични лаксативни средства, живачни и арсенови препарати. При тях почти винаги гастроентеритът и колитът се съчетават с гастрит и понякога кръвоизливи и разязвявания на лигавицата на стомаха и червата.

В зависимост от етиологичния причинител се различават няколко основни групи:

• вещества предимно от нелекарствен произход: тук се включват алкохол, разяждащи вещества, халогенпроизводните алифатни и ароматни въглеводороди, въглеокиси, сапуни и детергенти, метали, органични разтворители, микотоксини, други неорганични вещества, газове, дим и пари, пестициди, отровни вещества, съдържащи се в изядени хранителни морски продукти, замърсени хранителни продукти от афлатоксин и други отровни животни
• лекарства и биологични вещества: тук се включват различни представители от множество фармакологични групи, като например системно действащи антибиотици, хормони, синтетичните им заместители и антагонисти, антипаразитни средства със системно действие, наркотични и халюциногенни средства, неопиоидни обезболяващи, антипиретични и противоревматични средства, антиепилептични, седативни, сънотворни и антипаркинсонови средства, анестетични средства и терапевтични газове, диуретици, лекарствени средства, действащи предимно на сърдечно-съдовата система и други

Изложени на по-висок риск от възникване на токсичен гастроентерит и колит са пациентите от двете крайни групи, а именно малки деца и възрастни хора, особено при наличие на подлежащи заболявания по хода на храносмилателната система, лошо контролиран диабет, високо кръвно, неоплазми и други.

Характерни симптоми

Клиничната картина при токсичен гастроентерит и колит показва известна вариабилност при отделните засегнати пациенти, като при някои протича с по-леко изразени прояви, докато при други е налице драматично клинично протичане, необходимост от спешна медицинска намеса и поведение за намаляване риска от тежки усложнения, дългосрочни последици и леталитет.

Сред най-характерните прояви се включват:

• горнодиспептични оплаквания: възможни са гадене, повръщане, поява на киселини, неприятен вкус в устата, липса на апетит, болки в областта на хранопровода и други
• долнодиспептичен синдром: често се наблюдават коремна болка и дискомфорт, диария, примеси на слуз и кръв към фекалните маси, болезнено изхождане, чести и болезнени позиви
• други оплаквания: възможно е в хода на болестта да се развият хронични язви и улцерации, като липсват данни за риска от малигнено израждане. Възможни са още главоболие, нарушено общо състояние на болния, хеморагии и други

Диагноза

Поставянето на диагнозата при токсичен гастроентерит и колит изисква обстоен анализ на информацията, получена от разностранните методи на изследване, а именно:

• данни от анамнезата и клиничния преглед: разпитът на пациентите е ключов за установяването на причината, отключила състоянието, като се събира подробна информация за налични подлежащи заболявания и приемани за тях лекарства, както и прием на лекарства без медицинско предписание. Значение имат данните за излагане на вредни субстанции, промишлени отрови, пестициди и други, като се събира информация за професионалната ангажираност на засегнатия. Физикалните находки варират в зависимост от тежестта на болестния процес

• лабораторни находки: назначават се подробни кръвни изследвания и лабораторен анализ, като се проследяват нивата на показателите от червения и белия кръвен ред, маркерите на възпалението и редица ензими, отговорни за функционалната активност на черния дроб, панкреаса, бъбреците
• данни от образната и инструментална диагностика: с най-висока информативна стойност са резултатите, получени от различните образни методи на изследване, като в зависимост от тежестта и особеностите на оплакванията, могат да се назначат ехография на коремни органи, контрастна рентгенография и иригоскопия, колоноскопия и други, а при диагностични затруднения може да се наложи и вземане на биопсия и хистологична оценка на препарата

Диференциалната диагноза налага различаване от другите видове гастроентерит и колит, както и от някои автоимунни и злокачествени заболявания.

Лечение и прогноза

Терапевтичното поведение при токсичен гастроентерит и колит е комплексно, целенасочено и строго индивидуално, съобразно съответните оплаквания, вид и тежест на болестния процес при отделните пациенти. В масовия случай се предприемат някои от следните мерки:

• отстраняване на провокатора: най-важното при лечението на болестта е установяване и отстраняване на медикамента или токсичния фактор, провокиращ симптоматиката, успоредно с останалите лечебни мерки
• симптоматична терапия: в зависимост от оплакванията се назначават различни лекарства, включително подходящи обезболяващи, ензимни препарати, водно-солеви разтвори, антибиотици и кортикостероиди при необходимост
• профилактични мерки: за намаляване на риска от повторна изява на състоянието се препоръчва щателна оценка на приеманите лекарства и замяна на рисковите препарати с други, по-безопасни алтернативи

Прогнозата при ранно установяване на състоянието и конкретния препарат, който го провокира, след предприемане на необходимото лечение е напълно благоприятна. В редки случаи, при забавяне на лечебните мерки е възможно развитието на някои усложнения и дългосрочни последици.

Изображения: freepik.com