Диария и гастроентерит с предполагаем инфекциозен произход

от 23 ное 2014г., обновено на 08 дек 2022г.

Тънкото черво може да бъде въвлечено в редица инфекциозни заболявания, които протичат като диария и гастроентерит с предполагаем инфекциозен произход.

Обикновено се наблюдават възпалителни прояви на червата под действие на екзотоксини, ендотоксини или на механични фактори при прикрепяне на патогенния причинител. Възпалението може да е със специфичен характер или да е неспецифично. По протичане има остър или хроничен ход.

Възпалителният процес може да обхваща различни отдели на червото и да протече като дуоденит, йеюнит, илеит. Често промените са дифузни и процесът протича като ентерит, колит или гастроентерит.

Симптомите на диария и гастроентерит с предполагаем инфекциозен произход биват:

Най-общо морфологичните промени при възпалението на храносмилателната система се представят под формата на катарален, псевдомембранозен (фибриноген), фоликуларен, язвен или язвено-некротичен възпалителен процес.

Чревният катар (интестинален катарален ентерит) обикновено е начална фаза в развитието на измененията, поради което по-често протича изолирано и може да има обратим ход.

Лигавицата на червото е зачервена, оточна и обилно покрита със слуз. Най-честата причина за развитие на остро възпаление на стомашно-чревния тракт са хранителните токсикоинфекции или интоксикации.

Катаралният стадий започва най-често с болков синдром, може да има диспептични прояви като гадене и/или повръщане. Болката е присвиваща и зависи от мястото на възпалението. След повръщане или изхождане болката отшумява.

Хеморагичните колит, ентерит или гастроентерит са тежки форми на възпаление на лигавицата на стомашно-чревната система.

Най-честият и високоинформативен симптом е тежка по степен кървава диария, дължаща се на кървене в храносмилателната система.

Некротичните форми на колит, ентерит или гастроентерит се характеризират с некрози (в някои случаи са хеморагични) в лигавицата или тотално в цялата чревна стена. В субмукозата може да има оток и кръвоизливи, а по серозата - фибринозен ексудат.

Диариен синдром се наблюдава най-често в клиничната картина на инфекциозни заболявания и по-точно при хранителни токсикоинфекции.

Диарийният синдром е водещ и в клиничната картина на бактериално обусловената и протозойната дизентерия.

При бактериалната дизентерия изхожданията са обемни в началото. В последствие стават оскъдни с обилно количество слуз и жилки кръв. При част от болните дефекациите представляват изхождане на слуз и кръв без наличие на фекални материи. Характерно е, че с увеличаване на броя на изхожданията количеството им намалява.

Инфекциозната диария при бактериалната дизентерия продължава 6 до 7 дни. Появяват се и тенезми.

Инфекциозната диарии вследствие на паразитната дизентерия е също кърваво-слузна. В началото на заболяването болните могат да имат до около 6 изхождания за 24 часа, а с напредване на процеса се увеличат до 20 в денонощие. Дизентерийната диария има вид на "малиново желе", тъй като представлява слуз, премесена с кръв.

Паразитната дизентерия може да хронифицира, при което дефекациите могат да достигнат до 20-30 в денонощие.

Епидемичните диарии най-често са резултат на водни, хранителни, контактнобитови и вътреболнични епидемии и епидемични взривове.

Протичат с остра диария, често придружена с повръщане. Някои причинители отделят ендотоксини, които поразяват лигавицата на отдели от стомашния тракт и водят до секреторна диария. Епидемичната диария най-често е експлозивна, водниста и няма кръв или слуз. Често се придружава и от коремни болки, повишена температура, отпадналост.

Изследвания

За потвърждаване на инфекциозният произход на диарията от значение биват епидемиологичните и клинични данни, получени при подробно снета анамнеза, провеждането на физикален преглед, лабораторните и микробиологични изследвания. Направата на пълна кръвна картина и изследването на левкоцитния брой и разпределение дават информация за вида и размера на инфекциозния процес в организма. От голямо клинично значение за откриване на причинителя на заболяването биват изготвянето на фекална култура и фекален тест.

Лечение

Лечението на диаричните и гастроентеритни заболявания с предполагаем инфекциозен произход бива етиологично и симптоматично. Етиологичното лечение се състои в приложението на антибиотици в съответствие с предварително направена антибиограма, а симптоматичното - с лечение на дехидратацията, настъпила в следствие на многократните повръщания и диарични изхождания, приема на антиеметици, антидиарични лекарства, диета с ниско съдържание на фибри и почивка на легло.

Заглавно изображение: freepik.com