Други протозойни чревни болести МКБ A07

Протозойните чревни инфекции са група паразитни заболявания, причинени от протозои, които атакуват храносмилателната система на човека. Известни са над 15 000 протозйни вида, от които около 50 вида паразитират у човека. Протозойте се разделят на 4 класа - Flagellata, Rhisopoda, Sporozoa и Ciliata.

Причини

Най-важните чревни протозойни инфекции при човека са Амебиаза (причинена от Entamoeba histolytica), Жиардиаза (причинена от Giardia lamblia), Криптоспоридиоза (Cryptosporidium sp.), Циклоспоридиоза (Cyclospora cayetanensis) и Изоспороза (Isospora belli).

Протозойте са едноклетъчни паразити, които се движат с помощта на псевдоподи, камшичета или чрез реснички. Цистите представляват част от жизнения цикъл на протозойте, те са много по-устойчиви към въздействието на неблагоприятните външни фактори в сравнение с вегетативните форми и осигуряват разпрострастранението на паразитите в околната среда и заразяването на нови гостоприемници. При благоприятни условия в организма на гостоприемника, цистите се ексцистират и започват да се размножават по полов и безполов път. Протозоите притежават три различни начина за набавяне на хранителни вещества. Първият метод за набавяне на хранителни вещества е чрез сапрофитно хранене. При сапротрофитното хранене хранителните вещества се получават от мъртва органична материя чрез ензимно разграждане. Вторият метод за набавяне е чрез осмотично хранене, когато хранителните вещества се получават чрез абсорбиране на разтворими продукти, а третият метод чрез абсорбция постредством фагоцитоза.

Разпространение

Протозойните чревни болести са заболявания със световно разпространение. Като ендемични се определят региони в Южна Африка, Южна Азия и Южна америка. В зависимост от това дали едно протозойно заболяване засяга само човека, само животните или се предава от хора на животни или обратно, се различават антропопаразитози, зоопаразитози, антропозоопаразитози и зооантропопаразитози.

Механизмът на заразяване е фекално-орален. Пътищата на проникване на инфекцията са хранителен, воден или контактно-битов в зависимост от класа на протозойния причинител.

Патофизиология

Механизмът на развитие на чревните протозойни заболявания и свързан с цитотоксичните ефекти на протозийте и способността им за инвазия на чревния епител. Няма доказателства, че чревните протозои произвеждат ентеротоксини. След поглъщане на зрели цистни форми (инфекциозната доза варира от 10-100 цисти) чрез замърсена вода или храна настъпва ексцистация в чревни лумен, трофозоитите започват да се размножават и се прикрепят към тънките чревни вили. Зрелите инвазиоспособни цисти преминават във фекалиите и завършват цикъла. От основно значение за тежестта на чревната протозойна инфекция биват:

• Броя на погълнатите цисти;
• Имунното състояние отговор на домакина, най-тежко опаразитяването протича при пациенти с първчно или вторични придобито имунодефицитно заболяване.

Симптоми

Инкубационният период е различен в зависимост от контретния етиологичен причинител.

Основните симптоми на протозойните чревни болести биват:

• Диария;
• Коремна болка;
• Гадене;
• Загуба на тегло;
• Дехидратация;
• Субфебрилна температура.

Изследвания

Диагнозата се поставя въз основа на оплакванията, епидемиологичната анамнеза, лабораторните резултати. провеждането на паразитологични диагностични методи е задължително. 

За паразитологична диагноза се използват фекални проби и биопсичен материал от чревни лезии (след ректоскопия), които се изследват чрез морфологични и културелни методи:

• нативна фекална намазка - за трофозоити;
• нативна фекална намазка с физиологичен разтвор и намазка с Луголов разтвор - за цисти;
• траен препарат след оцветяване по Хайденхайн;
• нативен и оцветен препарат след посявка на патологичен материал в средата на Павлова.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза трябва да се прави с всички чревни протозойни заболявания, като:

• Жиардиаза;
• Криптоспоридиоза;
• Амебиаза;
• Изоспороза;
• Други уточнени протозойни чревни болести.

Лечение

Лечението на чревните протозойни инфекции е етиологично. Прилагат се антибиотици и противопаразитни средства. Основни средства на избор биват Метронидазол, Тинидазол. Прилагат се също антибиотиците парамомицин, тетрациклин, олеандомицин. Освен това се налага корекция на дехидратацията и симптоматични средства като спазмолитици и антиеметици при нужда.

Диспансерното наблюдение на преболедувалите е за срок от 1 година с клиничен преглед и паразитологично изследване на 3, 6 и 12 месеца.

Профилактичните мероприятия целят създаването на възможности за предпазване на околната среда от фекално замърсяване, както и спазване на здравно-хигиенните норми в личен и обществен план.

Заглавно изображение See page for author / CC BY (https://creativecommons.org/licenses/by/4.0)