Други уточнени протозойни чревни болести МКБ A07.8

Протозойните чревни инфекции са група паразитни заболявания, причинени от протозои, които атакуват храносмилателната система на човека. Известни са над 15 000 протозойни вида, от които около 50 вида паразитират у човека.

В рубриката други уточнени протозойни чревни болести са разгледани:

• чревна трихомониаза;
• саркоцистоза.

Причини

Протозойте са едноклетъчни паразити, които се движат с помощта на псевдоподи, камшичета или чрез реснички. Цистите представляват част от жизнения цикъл на протозойте, те са много по-устойчиви към въздействието на неблагоприятните външни фактори в сравнение с вегетативните форми и осигуряват разпрострастранението на паразитите в околната среда и заразяването на нови гостоприемници.

Причинител на чревната трихомониаза е Trichomonas hominis, познат още като Trichomonas dysenteriae. Паразитът е представител на род Trichomonas, тип Protozoa, притежава крушовидна форма и е с размери 8-20 микрометра на дължина и 3-7 микрометра ширина. Не притежава цистна форма. В предната част на тялото на паразите е разполовено овално ядро и малка кариозома. Подвижността му се осигурява от 5 камшичета, 4 от които са насочени напред и 1 назад.
Саркоцистозата се причинява от видовете Sarcocystis hominis, Sarcocystis suihominis и Sarcocytis Lindermanni. Биологичният цикъл на саркоцистите преминава през два стадия - полов и главен размножителен. Половият стадий се осъществява в чревния тракт на крайния гостоприемник, а крайният в мевдинния гостоприемник. Краен гостоприемник (източник на инвазията) е заразеният човек, който изхвърля с фекалиите си спороцисти, съдържащи спорозоити.

Разпространение

Протозойните чревни болести са заболявания със световно разпространение. Като ендемични се определят тропичните и субтропични региони на Южна Африка, Южна Азия и Южна америка. В зависимост от това дали едно протозойно заболяване засяга само човека, само животните или се предава от хора на животни или обратно, се различават антропопаразитози, зоопаразитози, антропозоопаразитози и зооантропопаразитози.
Чревната трихомониаза се среща предимно в тропичните региони, причинителят е твърде устойчив във фекалните маси, отделени от заразоносителите и лесно се разпространява чрез преки замърсявания на хранителни продукти, прибори за хранене и ръце.

Саркоцистозата е зооантропопаразитозно заболяване. Едрият рогат добитък е основният резервоар за паразитозата в световен мащабя като най-голямо разпространение се отбелязва в Европа. Преобладаването на чревната форма саркоцистоза при човека се оценява на 1,1% до 10,4% в Европа, между 0,4% и 23,2% в Азия и 0,5% в Австралия.

Патофизиология

Опаразитяването с Trichomonas hominis най-често протича асимптомно. Заразяването се осъществява по фекално-орален път при поглъщане на паразита от замърсена храна или вода. Паразита достига до тънкото и дебело черво, където нарушава епителния слой и довежда до остър или хронично рецидивиращ етроколит особено при деца.

Източник на саркоцистозата е крайният гостоприемник на S.hominis, S.suihominis или S.Lindermanni, който чрез фецес отделя спороцисти в околната среда. В случай че спороцистите попаднат в хранителни продукти предназначени за животни (фураж, пасища и др.) те биват погълнати от животното (фсновни междинни гостоприемници биват свинете и говедата), което представлява междинният гостоприемник. Така започва безполовият цикъл на размножаване на спороцистите във вътрешните органи и мускулатурата. Образуват се тъканни саркоцисти. Човекът се инвазира при консумацията на опаразитено месо. В тънките черва на крайния гостоприемник (човека) се осъществява половото развитие и образуването на свободни спороцисти. Всяка спороциста съдържа по два овоидни споробласта, като всеки от тях е с по 4 спорозоита. Спороцистите се изхвърлят чрез фекалиите в околната среда и цикъла на инвазия се повтаря. Макар и рядко човекът може да бъде и междинен гостоприемник, в такъв случай се развива мускулна саркоцистоза.

Симптоми

Чревната трихомониаза протича с различна клинична картина в зависимост от имунния статус и възрастта на гостоприемника. В детска се наблюдават симптоми като:

• Коремна болка;
• Гадене;
• Повръщане;
• Диария;
• Дехидратация на организма.

При възрастните чревната форма на заболяването протича основно под формата на безсимптомно паразитоносителство.
Чревната саркоцистоза също може да протече като безсимптомно паразитоносителство, но в случай на изявена клинична картина симптомите се появяват 3 - 6 часа след консумиране на опаразитено месо и продължават 48 часа. Основни симптоми биват - гадене, повръщане и различен по интензивност диариен синдром.

Изследвания

За паразитологична диагноза се използват фекални проби и биопсичен материал от чревни лезии (след ректоскопия), които се изследват чрез морфологични и културелни методи:

• нативна фекална намазка;
• нативна фекална намазка с физиологичен разтвор и намазка с Луголов разтвор - за цисти;
• траен препарат след оцветяване по Хайденхайн;
• нативен и оцветен препарат след посявка на патологичен материал в средата на Павлова.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза трябва да се прави с всички чревни протозойни заболявания, като:

• Жиардиаза;
• Криптоспоридиоза;
• Амебиаза;
• Изоспороза;

Лечение

Лечението на чревните протозойни инфекции е етиологично. Прилагат се антибиотици и противопаразитни средства. Основни средства на избор биват Метронидазол и Тинидазол. Прилагат се също антибиотиците парамомицин, тетрациклин, олеандомицин. Освен това се налага корекция на дехидратацията и симптоматични средства като спазмолитици и антиеметици при нужда.

Диспансерното наблюдение на преболедувалите е за срок от 1 година с клиничен преглед и паразитологично изследване на 3, 6 и 12 месеца.

Профилактичните мероприятия целят създаването на възможности за предпазване на околната среда от фекално замърсяване, както и спазване на здравно-хигиенните норми в личен и обществен план.

Заглавно изображение: isis325, CC BY 2.0, via Wikimedia Commons