Жиардиаза [ламблиаза] МКБ A07.1

Заболяването Жиардиаза (познато още като Ламблиаза) представлява протозойно заболяване с повсеместно разпространение, което протича най-често асимптомно или под формата на дуоденит и ентерит.

Причини

Причинител на заболяването е протозойният флагелатен паразит Lamblia intestinalis (в миналото наричана Giardia lamblia). L.intestinalis съществува под две форми - трофозоит и циста. Трофозоитът се открива свободно в тънките черва на заразоносителя, а цистата се предава в околната среда и осигурява разпространението на заболяването от човек на човек. Жизненият им цикъл не се нуждае от междинни гостоприемници.

Трофозоитът е с форма на сълза и размери от 9 до 21 микрометра. Различават се изпъкнала дорзална повърхност и плоска вентрална повърхност, която съдържа твърд цитоскелет, съставен от микротубули. Трофозоитът съдържа също 4 двойки флагели, които помагат на паразита да се движи. Две симетрични ядра с изявени кариозоми създават характерното "лицево изображение", което се появява върху оцветени препарати.

Цистната форма е с гладка стена и овална форма и размери от 8 до 12 микрометра. Екцистацията настъпва в рамките на 5 минути след излагане на кистите на среда с рН между 1,3 и 2,7.

Разпространение

Човекът (болен или паразитоносител) е единствен гостоприемник и източник на паразита. Предаването се осъществява чрез замърсени с цисти ръце, предмети от бита или контаминирани хранителни продукти и вода, както и чрез механични преносители - инсекти.

Жиардиазата е най-разпространеният чревен паразит във велкобритания и Източна Европа. Като контактна протозойна инвазия, ламблиазата се среща по-често при деца и представлява сериозен проблем при пациенти с недохранване или имунодефицитни заболявания. Често срещани са огнища, причинени от замърсени водоизточници или храна. Поглъщането на най-малко 10 цисти на Giardia може да бъде достатъчно, за да причини инфекция.

Патофизиология

Инвазията с L.intestinalis се осъществява при поглъщане на не по-малко от 10 цисти, които са отделени с фекалиите на болните и паразитоносителите във външната среда, където могат да останат жизнеспособни до 3 месеца.

От погълнатите цисти в тънкото черво се освобождават по 2 трофозоита, които колонизират лумена на дуоденума и проксималния йеюнум и прикрепвайки се към вилозния край на епителните клетки се размножават чрез бинарно делене, с време на удвояване 9-12 часа. Докато трофозоитите преминават в дебелото черво, настъпва енцистация при наличие на неутрално рН и вторични жлъчни соли. Цистите се отделят в околната среда и цикълът се повтаря.

Симптоми

Клиничната картина на жиардиазата варира от безсимптомно носителство до различни клинични форми - чревна, жлъчно-чернодробна и алергична. При около 80% от инвазираните деца, след инкубационен период от 5 - 8 дни, се появяват безапетитие, променен вкус, увеличена саливация, коликообразна коремна болка и диария, които могат да преминат спонтанно или да предизвикат малабсорбция на моно- и дизахариди, масти, мастноразтворими витамини.
Чревната форма на инфекцията често се манифестира в съчетание с жлъчно-чернодробна (холелитиазоподобни болки в дясно подребрие, повишена температура, отпадналост), както и с алергична (уртикариоподобни обриви). Въпреки вариациите в протичането на заболяването, най-честите и симптоми, които подзказват за наличието на Жиардиаза, биват:

• Загуба на апетит;
• Малдигестия;
• Коремна болка;
• Диария;
• Загуба на тегло;
• Уртикариален обрив, Еритема мултиформе - в случаи на ектраинтестинална проява на заболяването.

Изследвания

Диагнозата се базира на клинични, епидемиологични и анамнестични данни, които в допълнение с лабораторните, микробиологични и инструментални изследвания поставят окончателната диагноза. Необходимо е провеждането на подробно физикално изследване на пациента.

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина;
• Левкоцити.

Паразитологични изследвания

Диагностиката се базира главно на паразитологични методи. Ламблиазата се диагностицира морфологично - използват се дуоденално съдържимо и фекална проба. Цистоотделянето не е постоянно, което налага необходимостта от серийни изследвания, както и използване на обогатителни методи - седиментация, формалин-етеров метод, метод на Бидегарай.

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза включва заболявания като:

• Амебиаза;
• Криптоспоридиоза;
• Изоспороза;
• Гастродуоденити, ентероколити, холецистити с друга етиология.

Лечение

Лечението е етиологично, изполват се антипротозойни медикаменти като Метронидазол, Парамомицин, Фуразолидон.

Необходима е профилактика на заболяването. В обществен план се изисква активно издирване, саниране и диспансеризация на инвазираните, подобряване битовата хигиена и култура и борба с механичните преносители. Диспансерното наблюдение на инвазираните се извършва за срок от 6 месеца до 1 година с клиничен преглед и паразитологични изследвания 3-кратно през 10 дни, непосредствено след лечението, а впоследствие - ежемесечно. В личен план профилактичните мерки изискват екзактно спазване нормите на личната хигиена, при приготвяне и съхраняване на храната.

Заглавно изображение Doc. RNDr. Josef Reischig, CSc. / CC BY-SA