Жиардиаза [ламблиаза] МКБ A07.1

Жиардиаза (ламблиаза) е протозойно заболяване, което протича най-често асимптомно или като дуоденит и ентерит. Разпространена е повсеместно.

Причинител на заболяването е протозойният флагелатен паразит Lamblia intestinalis (Giardia lamblia). Ламблиата има подвижна и цистна форма.

Инвазията с L. intestinalis се осъществява при поглъщане на не по-малко от 10 цисти, които са отделени с фекалиите на болните и паразитоносителите във външната среда, където могат да останат жизнеспособни до 3 месеца.

От погълнатите цисти в тънкото черво се освобождават по 2 трофозоита, които колонизират лумена на дуоденума и проксималния йеюнум и прикрепвайки се към вилозния край на епителните клетки, се размножават чрез бинерно делене.

Като контактна протозойна инвазия, ламблиазата се среща по-често при деца. Представлява сериозен проблем при пациенти с недохранване и имунен дефицит. Човекът (болен или паразитоносител) е единствен гостоприемник и източник. Предаването се осъществява чрез замърсени с цисти ръце, предмети от бита или контаминирани хранителни продукти и вода, както и чрез механични преносители - инсекти.

Клиничната картина на жиардиазата варира - от безсимптомно носителство до различни клинични форми - чревна, жлъчно-чернодробна, алергична. При около 80% от инвазираните деца, след инкубационен период от 5 - 8 дни, се появяват рязко или постепенно безапетитие, променен вкус, увеличена саливация, коликообразни коремни болки, диария, които могат да преминат спонтанно или да предизвикат малабсорбция на моно- и дизахариди, масти, мастноразтворими витамини. Чревната форма често се манифестира в съчетание с жлъчно-чернодробна (холелитиазоподобни болки в дясно подребрие, повишена температура, отпадналост), както и с алергична (уртикариоподобни обриви) и неврастеновегетативна симптоматика.

Диагностиката се базира главно на паразитологични методи. Ламблиазата се диагностицира морфологично - използват се дуоденално съдържимо и фекалии. Цистоотделянето не е постоянно, което налага необходимостта от серийни изследвания, както и използване на обогатителни методи - седиментация, формалин-етеров метод, метод на Бидегарай.

Диференциалната диагноза включва другите чревни паразитози, съпътстващи състоянията на имунен дефицит (амебиаза, криптоспоридиоза, изоспороза и др.), както и гастродуоденити, ентероколити, холецистити с друга етиология.

Лечението на жиардиаза (ламблиаза) е етиологично - метронидазол, тинидазол, наксофен, парамомицин, фуразолидон.

Необходима е профилактика на заболяването. В обществен план се изисква активно издирване, саниране и диспансеризация на инвазираните, подобряване битовата хигиена и култура, борба с механичните преносители. Диспансерното наблюдение на инвазираните се извършва за срок от 6 месеца до 1 година с клиничен преглед и паразитологични изследвания 3-кратно през 10 дни, непосредствено след лечението, а впоследствие - ежемесечно. В личен план профилактичните мерки изискват екзактно спазване нормите на личната хигиена, при приготвяне и съхраняване на храната.