Гастродуоденит, неуточнен МКБ K29.9

Нараняванията на лигавицата на стомаха и дванадесетопръстника могат да станат причина за инфектиране на техните стени. Благоприятни условия за появата на такива наранявания създават някои заболявания на стомаха и дванадесетопръстника, като рак, язви, изгаряния. Нараняванията на стомаха и дванадесетопръстника, освен това могат да се получат и при сондиране или лапаротомия.

При невъзможност за изясняване на причините и клиничните особености на заболяването се касае за гастродуоденит, неуточнен. Заболяването се характеризира с наличие на неспецифични възпалителни промени по хода на стомашната и дуоденалната лигавица, като при някои от пациентите не могат да се изяснят подлежащи рискови фактори (на практика привидно липсват такива).

Макар ранното разпознаване на болестта често да се оказва непосилна задача, своевременните мерки намаляват риска от развитие на различни по вид усложнения, някои от които имат сериозен и дългосрочен характер.

Гастродуоденит, неуточнен: особености и симптоми

Етиопатогенезата на заболяването често остава с много въпросителни, тъй като при някои пациенти липсват данни за въздействието на определени рискови фактори, докато при други са налице анамнестични данни за множество фактори, потенциално увреждащи стомашната и дуоденалната лигавица. Тъй като причините за появата на гастрит и дуоденит са идентични (често съвпадат напълно), то при много от пациентите, особено при продължително увреждащо действие, са налице промени, насочващи към гастродуоденит.

Сред най-честите причини за развитието на болестта се считат инфекцията с хеликобактер пилори (която може да е напълно безсимптомна) и злоупотребата с лекарства (чест прием или продължителна употреба на нестероидните противовъзпалителни средства, кортикостероиди, някои антибиотици и химиотерапевтици).

Сред най-често обсъжданите рискови фактори, които съдействат за развитие на възпалителните изменения, се считат системната консумация или злоупотреба с алкохол, тютюнопушене, нездравословно хранене, стрес, хронично пренапрежение и други.

Клиничното протичане при неуточнен гастродуоденит показва известна вариабилност при различните пациенти, като може да протече напълно безсимптомно (тиха, глуха форма на болестта), с леки прояви, често оставащи незабелязани и отдавани на други състояния или с тежки симптоми, усложнения и увреждане на общото състояние.

Често клиничната картина зависи от наличието на придружаващи заболявания и увреждания по хода на стомашно-чревния тракт и общото здравословно състояние на пациента.

Към възможните прояви при неуточнен гастродуоденит се включват:

• стомашно-чревни оплаквания: при много от пациентите водещи са стомашно-чревните оплаквания, като например гадене с или без повръщане, неприятен вкус в устата, намален апетит, тежест, дискомфорт и/или болки в корема, поява на киселини, кисели оригвания и парене зад гръдната кост и други
• общи прояви: възможни са промени в теглото, слабост, умора, отпадналост, повишение на телесната температура, силно увреждане на общото състояние
• признаци на усложнение на болестта: сред най-честите прояви на развиващи се усложнения, свързани с болестта, са наличието на кръв в повърнатите материи или повръщане на кръв (хематемеза), мелена или кръв в изпражненията, дехидратация, хипотензия, загуба на съзнание при тежки кръвоизливи и шоково състояние

Усложненията при гастродуоденит често се дължат на наличните други подлежащи заболявания, като най-често включват язвена болест и свързаните с нея рискове (перфорация, пенетрация, хеморагия), хронифициране на процеса, риск от малигнено израждане, увреждане на другите отдели на стомашно-чревния тракт.

Поставяне на диагнозата

Диагнозата неуточнен гастродуоденит се поставя по метода на изключването, като с помощта на различни диагностични подходи се изключват всички възможни причини за появата на възпалителните изменения в дуоденалната и стомашната лигавица.

Някои от диагностичните подходи показват по-висок информативен характер, други по-нисък, но обработката на цялата информация позволява адекватна диагноза и намалява риска от погрешно диагностициране и съответно погрешен терапевтичен подход.

Най-често се използват следните диагностични подходи:

• анамнеза и физикални находки: макар да имат слабо информативен характер, разпитът и прегледът на пациентите, могат да насочат към заболяване на храносмилателната система и да изяснят някои от рисковите фактори, довели до появата на болестта (например злоупотреба с алкохол, с лекарства, тютюнопушене, неправилно хранене и други). Физикално може да липсват изменения, може да се установи различна по степен палпаторна болка в абдоминалната област, възможни са промени в перисталтиката
• лабораторна и микробиологична диагностика: лабораторните изследвания имат за цел установяване на отклонения в рутинно изследваните показатели и съответно набавяне на информация за налични усложнения (например кървене, тежка инфекция). Микробиологичната диагностика и особено изследванията за хеликобактер пилори имат важна роля, тъй като при позитивни пациенти често това е основната причина и след успешна ерадикация на инфекцията симптомите на гстродуоденит отшумяват
• образна диагностика: с най-високо диагностично значение са резултатите от различните образни методи на изследване, които подпомагат потвърждаването на гастродуоденит и различават проявите му от тези на други възможни заболявания в областта. Най-често се прилага ендоскопско изследване с биопсия от различни отдели на стомашната и дуоденалната лигавица и последващо хистологично типизиране на получените материали

За практиката е най-важно какви други, по правило по-сериозни заболявания, могат да наподобят острия гастродуоденит или по-точно да се приемат за такъв, поради болки в горната част на корема и повръщане. Такива заболявания са остър апендицит, жлъчната колика, острият холецистит, сърдечният инфаркт, острият панкреатит, началото на някои остри инфекции.

Много често за остър гастродуоденит се вземат изострянията на хроничния гастродуоденит след грешки в диетата, употреба на алкохол и лекарства. Когато основната проява е хематемезата (повръщане на кръв), налага се различаване на острия хеморагичен гастродуоденит от другите възможни причини за кръвотечение от горната част на храносмилателния канал, което може да стане сигурно само чрез ранна ендоскопия.

Лечение на болестта

Терапевтичният подход при пациентите с неуточнен гастродуоденит е комплексен, често симптоматичен и включващ комбинация от различни лечебни средства и практики. Основната цел на терапията е овладяване проявите на болестта, ограничаване на последващите увреждания и усложнения, подобряване състоянието на пациента.

Това се постига с индивидуализиран подход, при който под внимание се взимат особеностите в протичането на болестта при конкретния пациент. Така например за лечение на гастродуоденит могат да се приложат някои от следните (или комбинация от няколко) методи на лечение:

• лекарствена терапия: медикаментозното лечение е основно, като най-често се назначава подходяща антисекреторна терапия (инхибитори на протонната помпа като омепразол и пантопразол или Н2-блокери като фамотидин, ранитидин), антиациди за временно облекчаване на проявите, гастродуоденални мукозопротектори за ускоряване на епителизацията на стомашната и дуоденалната лигавица. При инфекциозна етиология се предприема съответното антимикробно лечение, като след изолиране на хеликобактер пилори се преминава към лечение по определени, утвърдени схеми (антибиотици и антисекреторни средства, при нужда се добавят и бисмутови препарати)
• симптоматични средства: симптоматичното лечение е многостранно и се определя от проявите на болестта при отдлените пациенти. Така например при някои се назначават подходящи антиеметици (за облекчаване на гаденето), аналгетици (при силен болков синдром), подходяща кръвоспираща терапия (при данни за хеморагия), заместително лечение при дефицит на витамини и минерали
• лечебно хранене: спазването на диета при гастродуоденит има голямо значение за ефективното лечение на болестта, като се препоръчва приучаване към някои от особеностите в храненето и заимстването им в ежедневието за намаляване риска от повторна изява на болестта. В зависимост от състоянието на отделните пациенти може да се наложи ограничаване приема на твърда храна в първите няколко дни по преценка на лекуващия лекар. Най-общо се препоръчва повишаване приема на пресни зеленчуци, някои плодове, пълнозърнести храни, бяло месо, млечни продукти и ограничаване консумацията на фаст фууд, мазни и пържени храни, силно преработени, консервирани, пикантни изделия, газирани напитки, алкохол
• алтернативна медицина: алтернативната медицина предлага редица рецепти, използвани в продължение на години за облекчаване на проявите на гастродуоденит, като преди предприемането на подобни мерки се препоръчва консултация с лекуващия лекар и едва след неговото одобрение и насоки се преминава към използването на народни средства и илачи, билки и лечебни растения за повлияване проявите на болестта
• оперативна намеса: в изключително редки случаи, главно при наличие на развили се тежки усложнения и неповлияващи се от консервативните мерки поражения върху стомашната и дуоденална лигавица, може да се обмисли подходяща, минимално инвазивна оперативна намеса, като след хирургичното лечение често се налага провеждане на съответната медикаментозна терапия и диетолечение

Ефективната профилактика при гастродуоденит включва отказ от тютюнопушене и алкохолна консумация, повишено внимание при нужда от продължителен или чест прием на обезболяващи, кортикостероиди или антибиотици, здравословно хранене, контрол и лечение на други налични подлежащи заболявания.

Прогнозата при гастродуоденит, неуточнен, се определя индивидуално и показва големи вариации при отделните пациенти, като за добри прогностични фактори се считат ранното откриване на заболяването и добрият терапевтичен отговор към приложените мерки на фона на съдействие от страна на пациента и ограничаване на вредните навици.

Заглавно изображение: freepik.com