Изоспороза МКБ A07.3

Изоспорозата, известна още като саркоцистоза или саркоспоридиоза, представлява чревна кокцидиоза, засягаща домашните животни и човека. В зависимост от степента на инвазия и имунния статус на пациента, заболяването може да протече безсимптомно или с ентероколитен синдром.

Причини

Причинител на заболяването у човека са видовете Isospora belli и Isospora hominis.
Биологичният цикъл на развитие на изоспоридите е сложен и включва както безполово, така и полово размножаване.

Ендогенните стадии на развитие се състоят от шизонти (многоядрени безполови стадии), мерозоити (едноядрени безполови стадии), макрогомонти (женски полови стадии), микрогамонти (мъжки полови стадии) с микрогамети (сперматозоидни стадии) и ооцисти, които се образуват чрез оплождане на макрогамонт от микрогамета. Ендогенните стадии обикновено са разположени във вакуола с се откриват в ентероцитите, облицоващ вилите на тънките и дебелите черва или по-рядко в епитела на жлъчните пътища на опаразитени пациенти. Опаразитяване с извънчревна лакализация е наблюдавано в мезентериалните, периаортните, медиастиналните лимфни възли, черния дроб и в далака на пациенти със СПИН и по-рядко при имунокомпетентни пациенти. Тези редки локализации представляват спяща форма на инфекцията и съдържат един мерозоитен стадий, смята се, че вероятно са отговорни за рецидивите на заболяването.

Разпространение

Изоспорозата се среща в целия свят, но най-голям процент на заболеваемост се отчита в тропичните и субтропични региони.

Източник на заразата са опаразитените животни (най-често кучета и котки) и човека. Механизмът на заразяване е фекално-орален. Заразяването се осъществява чрез поглъщане на зрели ооцисти със замърсена храна, вода и директно при полов или орално-анален контакт. При благоприятни условия на външната среда ооцистите се запазват инвазивноспособни в продължение на месеци. Зрелите ооцисти съдържат 2 спороцисти с по 4 спорозоита.

Преди наличието на комбинирана антиретровирусна терапия, разпространението на изоспориаза сред възрастни със СПИН е надвишавало 15%.

Патофизиология

Погълнат от човека, паразитът прониква в епителните клетки на лигавицата на дванадесетопръстника и в горните отдели на тънките черва, където се размножава безполово и в последствие разрушава тези клетки и инвазира нови, като този безполов цикъл се повтаря няколкократно. След няколко цикъла се образуват мъжки и женски гаметогонии, които се сливат и образуват ооцисти - инвазивните представители, които се изхвърлят с изпражненията и осигуряват разпростарението на паразита в околната среда.

Вследствие на инвазията се образуват различни по големина лезии по чревната лигавица, които предизвикват тежък ентерит и стават входна врата за различни вторични инфекции и за навлизане в кръвта на различни токсини и продукти на тъканния разпад, в допълнение силно се нарушава абсорбцията на хранителни вещества в червата. Инфекцията протича тежко и с образуването на големи лезии при имунокомпрометирани пациенти и деца до 5 годишна възраст.

Симптоми

Инкубационният период на заболяването варира от 3-4 дни до 1 седмица.

Клиничната картина на изоспорозата при имунокомпетентните пациенти протича безсимптомно. Заболяването протича с изявена клинична картина и водещ ентероколитен синдром при болни от СПИН или пациенти подлежащи на имуносупресираща терапия. При тези групи болни опаразитяването притича с:

• Диарични изхождания, съдържащи несмляна храна и мазнини;
• Умерено повишена температура;
• Гадене;
• Повръщане;
• Коремна болка;
• Загуба на апетит;
• Загуба на тегло.

При вторична бактериална инфекция състоянието на болните силно се влошава, а при имуносупресирани пациенти заболяването може да премине в хронична форма, при която се наблюдават извънчревни локализации в мезентериалните лимфни възли, слезката и черния дроб.

Изследвания

Диагнозата се базира на клинични, епидемиологични и анамнестични данни, които в допълнение с лабораторните, микробиологични и инструментални изследвания поставят окончателната диагноза. Необходимо е провеждането на подробно физикално изследване на пациента.

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина;
• Левкоцити.

Паразитологични изследвания

Диагностиката се базира главно на паразитологични методи и започва с изследване на фекалии и хистологично изследване на биопсичен материал от тънкочревната лигавица. Изследването на фекалиите се извършва по следните методи:

• Обогатителни - флотация, седиментация
• Препарат, оцветен с Луголов разтвор или с хематоксилин-еозин

Ооцистите са сравнително големи (23–33 ?m на дължина и 10–19 ?m на широчина), но може да се окажат трудни за откриване. Ооцистите могат да се отделят в малък брой дори от лица с тежка диария, което подчертава стойността на многократните изследвания на изпражненията и използването на методи, които концентрират и подчертават паразита. Въпреки че оцветяването често е променливо, организмът може да бъде идентифициран чрез използването на модифицирано киселинно бързо оцветяване. Характерно за паразита е и факта че при наблюдение с ултравиолетова флуоресцентна микроскопия той флуоресцира.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза на заболяването се прави с чревни протозойни заболяване като Криптоспоридиоза, Токсоплазмоза, а също така и с инфекциозни и соматични заболявания, протичащи с ентероколитен синдром.

Лечение

Лечението на изоспорозата е етиологично. Препоръчва се комбинацията на Триметроприм със Сулфаматоксазол в продължение на 10 дни и подходящи дози. При пациенти със свръхчувствителност към сулфонамидите се назначава комбинацията Приметамин-Метронидазол. Пациентите със СПИН и доказана изоспороза се лекуват с комбинация между изброените антипротозойни медикамени и предварително уточнената антиретровирусна терапия.

Заглавно изображение Division of Parasitic Diseases and Malaria / Public domain