Криптоспоридиоза МКБ A07.2

Криптоспоридиозата е протозооноза, която се проявява като ентероколит при голям брой бозайници, влечуги, птици и протича изклечително тежко при имунокомпрометирани пациенти.

Причини

Причинител на криптоспоридиоза у човека са представители на род Cryptosporidium - Cr.parvum и Cr.muris. Cryptosporidium muris (C.muris) е описан за първи път от Тизер през 1910 г., а Cryptosporidium parvum (C.parvum) е описан две години по-късно. Въпреки това, едва през 70-те години на миналия век родът се определя като значима причина за стомашно-чревни заболявания при човека. Род Cryptosporidium е член на типа Apicomplexa, който включва в своя ранг и други значими човешки патогени като Plasmodium, Toxoplasma, Isospora, Sarcocystis и Cyclospora. Подобно на останалите членове на този тип, криптоспоридийте имат сложен жизнен цикъл включващ полово и безполово размножаване. Паразитът е защитен от външна обвивка, която му позволява да оцелява извън гостоприемника дълги периоди от време и го прави изключително устойчив към дезинфекция с хлор.

Криптосопридите съществуват в две биологични форми - спорозоит и ооциста.

• Ооцистата е устойчива спрямо факторите на околната среда, както и на често използваните дезинфекциращи агенти. Криптоспоридиевите протеини на ооцистната стена подпомагат тази устойчивост. Ооцистните повърхностни рецептори също играят роля за в прикрепването на паразита към легавицата на тънкото черво.
• Спорозоитите са с вретенообразна форма и размери от 0,4 до 0,6 микрометра, те играят съществена роля в прикрепването към клетките на чревната мукоза, поради своята подвижност и отделянето на ензими, разрушаващи мукозната мембрана.

Разпространение

Заболяването е разпространено в целия свят. Най-висока опаразитеност се наблюдава в Африка, Централна и Южна Америка и Азия. В Европа се среща рядко.

Източник на заразата са опаразитените хора и животни, които отделят ооцисти чрез фекалиите си в околната среда. Там те се запазват дълго време, тъй като са устойчиви към действието на физични и химични фактори. Механизмът на заразяване е фекално-орален - чрез контаминирани с ооцисти вода, хранителни продукти, плодове, зеленчуци, замърсени ръце. Контаминираното водоснабдяване е най-често срещаният начин за разпространение на паразита.

Рискови контингенти са болните от СПИН и пациентите приемащи имуносупресираща терапия.

Патофизиология

След поглъщането на устойчиви в околната среда ооцисти започва ексцистация в горната част на тънките черва - освобождаване на спорозоити, които проникват в слузния слой и се прикрепват към близките ентероцити, което ги кара да образуват паразитофорна вакуола около паразита, която след това се диференцира в трофозоит. Митотичното разделяне на паразита в този момент води до тип I меронт и производство на 6 или 8 мерозоита. Мерозоитите наподобяват спорозоитите. Те се прикрепват към близките ентероцити и започват усилено безполово делене и подържат инфекциозният цикъл. Алтернативно, инфекцията с мерозоит може да доведе до образуването на мерон от тип II и до производството на 4 мерозоита. Мерозоитите от тип II произвеждат или макрогамонт (женски), или микрогамонт (мъжки). Микрогаметите на микрогамонта се освобождават и всеки може да оплоди макрогамонт, за да образува диплоидна зигота, която се диференцира до ооциста. След това мейозата води до образуването на 4 спорозоита. Това представлява половото размножаване, чийто краен продукт е или ооциста (в 20% от случаите), която се остава в гостоприемника и води до автоинфекция, или дебелостенна ооциста (в 80%), която се отделя в околната среда.

Симптоми

Инкубационният период на криптоспоридиозата е от 4 до 14 дни. В клиничната картина водещ е ентероколитният синдром. Основните симптоми биват:

• Диария;
• Коремна болка;
• Гадене;
• Повръщане;
• Висока температура;
• Загуба на тегло.

При имунокомпрометирани болни протича с фебрилитет или субфебрилна температура, гадене, повръщане, коремни болки, умерена до профузна диария с отделяне на воднисти фекални маси. Броят на CD4⁺ Т-клетки под 200mm³ излага пациента на риск от продължителна инфекция, а при брой под 100mm³ заболяването продължава с месеци и е съпроводено от  6 до 25 изхождания в денонощие, дехидратация, нарушена чревна резорбция и редукция на телесната маса с 20%.

Изследвания

Диагнозата се базира на клинични, епидемиологични и анамнестични данни, които в допълнение с лабораторните, микробиологични и инструментални изследвания поставят окончателната диагноза. Необходимо е провеждането на подробно физикално изследване на пациента.

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина;
• Левкоцити.

Паразитологични изследвания

Диагностиката се базира главно на паразитологични методи. Необходимо е изследването на фекална проба, биопсичен и хистологичен материал от гастроинтестиналния тракт, храчка и повърнати материи.

Диференциална диагноза

Диференциалната диагноза включва заболявания като:

• Токсоплазмоза;
• Изоспороза;
• Гастродуоденити, ентероколити, холецистити с друга етиология.

Диагнозата се поставя чрез изследване на фекалии, биопсичен и хистологичен материал от гастроинтестиналния тракт, трахиален аспират, храчки.

Лечение

Лечението на криптоспоридиоза е етиологично, лекарствени средства на избор биват Ровамицин, Спирамицин, Еритромицин и Паромомицин в подходящи дозировки. При болните от СПИН към терапията се прибавя и интерлевкин. Специално внимание се обръща на рехидратиращата терапия.

Профилактиката се състои в стриктно спазване правилата на лична хигиена, избягване на контакт с животни, които имат диария, здравна просвета на болните от СПИН, изследване на завръщащите се от тропическите страни  лица. Избягване на пиенето на вода от съмнителни водоизточници.

Заглавно изображение Centers for Disease Control and Prevention / CC BY-SA