Протозойна чревна болест, неуточнена МКБ A07.9

Протозойните заболявания се причиняват от едноклетъчни паразити (протозои), които представляват сложно устроени еукариотни организми. Протозоите са уникални организми - във функционално отношение представляват самостоятелен организъм, а в морфологично съответстват на една клетка.

Известни са над 15 000 вида едноклетъчни, от които около 50 вида причиняват заболявания при човека.

Причини

Протозоите се причисляват към тип Protozoa, който се разделя на 4 класа:

• Flagellata;
• Rhisopoda;
• Sporozoa;
• Ciliata.

Тези паразити увреждат различни части от организма на гостоприемника и могат да предизвикат заболявания причислявани към категория протозойна чревна болест, неуточнена.

Протозойте са едноклетъчни паразити, които се движат с помощта на псевдоподи, камшичета или чрез реснички. Цистите представляват част от жизнения цикъл на протозойте, те са много по-устойчиви към въздействието на неблагоприятните външни фактори в сравнение с вегетативните форми и осигуряват разпрострастранението на паразитите в околната среда и заразяването на нови гостоприемници.

Представителите на клас Flagellata се движат с помоща на камшичета, някои видове притежават и мембрана, която с едната си страна е прикрепена за тялото на протозоя, а другата е удължена под формата на камшиче. От известните над 3000 вида флагелати около 10 могат да паразитират в човека - Лайшманий, Трипанозоми, Ламблий и Трихомони.

Клас Rhisopoda се състои от протозоия които се движат и улавят храната си чрез псевдоподи. Към този клас принадлежи семейство Entamoebidae, най-често срещаните преставители, които причиняват заболявания при човека са E.histolytica, E.coli, E.hartmani и E.gingivalis.

Клас Sporozoa обхваща значителен брой протозои, които не притежават двигателни органоиди, но по време на размножителният си стадии претърпяват метеморфози, при които придобиват камшичета и псевдоподи. Размножаването им протича със смяната на полово с безполово размножаване.

Към клас Ciliata се отнасят повече от 3000 вида едноклетъчни, 800 от които паразитират в гръбначни и безгръбначни животни. Известен е само един представител от този клас, който причинява заболяване при човека - Balantidium coli.

Разпространение

Протозойните чревни болести са заболявания със световно разпространение. Като ендемични се определят тропичните и субтропични региони на Южна Африка, Южна Азия и Южна америка. В зависимост от това дали едно протозойно заболяване засяга само човека, само животните или се предава от хора на животни или обратно, се различават антропопаразитози, зоопаразитози, антропозоопаразитози и зооантропопаразитози.

Протозойните заболявания са с тенденция за ендемично разпространение. Механизмът на заразяване е фекално-орален. Пътищата на проникване са хранителен, воден или контактно-битов в зависимост от класа на протозойния причинител.

Патофизиология

Протозойте, които причиняват протозойна чревна болест, неуточнена атакуват гастроинтестиналния тракт на човека. След поглъщането на устойчиви в околната среда ооцисти започва ексцистация в горната част на тънките черва. Вследствие на инвазията се образуват различни по големина лезии по чревната лигавица, които предизвикват тежък ентерит и стават входна врата за различни вторични инфекции и за навлизане в кръвта на различни токсини и продукти на тъканния разпад, в допълнение силно се нарушава абсорбцията на хранителни вещества в червата.

Симптоми

Инкубационният период е различен в зависимост от конкретния етиологичен причинител.

Основните симптоми на протозойните чревни болести биват:

• Диария;
• Коремна болка;
• Гадене;
• Загуба на тегло;
• Обща отпадналост;
• Дехидратация;
• Субфебрилна температура.

Дебелото черво може да бъде увредено при различни протозойни заболявания. Протозойният колит представлява възпаление на лигавицата на дебелото черво.

Диарията може да бъде остра или хронична и тежестта на клиничната изява зависи от имунното състояние на пациента. Протозойната диария може да се манифестира с 3 до 6 изхождания за 24 часа до над 20 - 25 изхождания за 24 часа. Описани са случаи на тежки хеморагични колити с ректално кървене. При имунокомпетентни лица диарията се самоограничава в рамките на 7 до 10 дни. Тя се протрахира за 1,3 или до 6 месеца при пациенти с компрометиран имунитет.

Протозойната дизентерия причинена от Entamoeba histolytica (Клас Rhisopoda) поразява най-вече цекума и колона в областта на флексурите. В началните етапи на протозойното възпаление на лигавицата на червото се наблюдава изобилие от клетки - еозинофили. С течение на времето се образуват грануломи, които са изградени от епителоидни клетки, гигантски клетки, левкоцити, особено еозинофилни и фибробласти. Амебната дизентерия започва остро. В някои случаи е описан продромален период, изразяващ се в обща слабост, лесна умора, безапетитие, отпадналост и коремна болка. Обикновено заболяването започва след инкубационен период от седмица до 3 - 4 месеца. Състоянието се характеризира с диария, която е кървава и има отделяне на слуз. Броят на дефекациите може да достигне до 20 за 24 часа. Изпражненията имат вид на "малиново желе".

Когато се касае за протозойно чревно заболяванея причинено от Balantidium coli (Клас Ciliata) често се наблюдава безсимптомно паразитоносителство. Клинично проявените остри форми на заболяването започват след инкубационен период от 10 - 15 дни с горнодиспептичен синдром - загуба на апетит, гадене, повръщане. По-късно се появяват и метеоризъм, коликообразни коремни болки, слузно-кървава диария - 8-10 изхождания дневно, съпроводени с висока температура, главоболие, симптоми на дехидратация и интоксикация.

При протозоозите, предизвикани от камшичести (Жиардиаза) чревните локализации протичат като дуоденит, дуоденойеюнит, ентерит, ентероколит и колит. Наблюдават се болки в епигастриума, гадене, повръщане, диария за около 7-10 дни. Фекалните маси са обемисти, кашовидни с неприятна миризма (на сероводород), съдържат мастни капки и по-рядко примеси на слуз. Патогномоничен симптом е редуването на периоди на диария със запек.

Изследвания

Диагнозата се базира на клинични, епидемиологични и анамнестични данни, които в допълнение с лабораторните, микробиологични и инструментални изследванияя които поставят окончателната диагноза. Необходимо е провеждането на подробно физикално изследване на пациента.

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина;
• Левкоцити.

Паразитологични изследвания

За паразитологична диагноза се използват фекални проби и биопсичен материал от чревни лезии (след ректоскопия), които се изследват чрез морфологични и културелни методи:

• нативна фекална намазка - за трофозоити;
• нативна фекална намазка с физиологичен разтвор и намазка с Луголов разтвор - за цисти;
• траен препарат след оцветяване по Хайденхайн;
• нативен и оцветен препарат след посявка на патологичен материал в средата на Павлова.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза се прави с други заболявания, поразяващи гастроинтестиналния тракт, като

• Коремен тиф;
• Салмонелоза;
• Шигелоза;
• Холера и други.

Лечение

Лечението на протозойна чревна болест, неуточнена е етиологично. Назначават се антипротозойни медикаменти като Метронидазол, Парамомицин, Фуразолидон. Важно значение има рехидратацията на пациента. При някои протозойни заболявания се налага оперативно лечение. Диспансерното наблюдение на преболедувалите е за срок от 1 година с клиничен преглед и паразитологично изследване на 3, 6 и 12 месеца.

Профилактичните мероприятия целят създаването на възможности за предпазване на околната среда от фекално замърсяване, както и спазване на здравно-хигиенните норми в личен и обществен план.