Салмонелозна инфекция, неуточнена МКБ A02.9

Салмонелозна инфекция, неуточнена е остра зооантропоноза, причинена от представители на род Salmonella, семейство Enterobacteriaceae. Клинично протича като гастроентерит (хранителна токсикоинфекция) и по-рядко под други клинични форми - извън гастро-интестиналния тракт при пациенти страдащи от вродени или придобити имунодефицитни заболявания.

Причини

Салмонелите са Грам-отрицателни пръчковидни бактерии, съдържащи O-, H-антигени и Vi-антиген (S.typhi). Отделят ендотоксин, а някои серовари и екзотоксин (ентеротоксин). Относително устойчиви са на околната среда. Извесни са над 2600 серотипа салмонелни бактерии, 700 от които са патогенни за човека. Основните салмонелни антигени предстваляват структурни компоненти на бактериалната клетка, О- и Н-антигените, а при лизирането на бактериите се освобождава ендотоксин, който е идентичен с О-антигена.

Разпространение

Салмонелозите са широко разпространени заболявания, както в напредналите, така и в развиващите се страни. Заболеваемостта в последните десетилетия непрекъснато нараства. У нас се срещат твърде често като спорадични случаи или като малки или по-големи епидемии. Естествен резервоар и източник на инфекцията са гризачи, диви и селскостопански животни, птиците и човека (болен или здрав заразоносител). Механизмът на предаване на инфекцията е фекално-орален, контактно-битов и изключително рядко въздушно-прахов. Заразяването настъпва при консумация на контаминирана храна, яйца, мляко, месо, месни продукти и др. Твърде често попадналите в храната салмонели се размножават, отделят токсини и предизвикват взривове от хранителни отравяния в заведенията за обществено хранене, ученически лагери, работнически столове и др. Салмонелите предизвикват и взривове от вътреболнични инфекции, особено в кърмаческите отделения. Срещат се през цялата година, главно през пролетно-летните месеци и в началото на есента. Боледуват всички възрасти, особено децата в кърмаческа и ранна детска възраст.

Рискови фактори

• Консумация на контаинирани хранителни продукти;
• Храна, приготвена от болен или заразоносител;
• Замърсени ръце;
• Нисък хигиенен стандарт в заведения за обществено хранене.

Патофизиология

Входна врата за салмонелозна инфекция, неуточнена е устната кухина. Заразяването става по два начина:

• чрез консумиране на жизнеспособни салмонели (салмонелна инфекция), затова инкубационният период е по-продължителен (2-8 дни);
• при консумация на салмонели и техните токсини, отделени в голямо количество в различни хранителни продукти. Инкубационният период е по-кратък - 4-48 часа

Салмонелите, попаднали в тънките черва, проникват в ентероцитите, преминават в субмукозата, където се размножават и предизвикват възпалителен процес. При разграждането им от фагоцитите отделят токсини, които проникват в ентероцитите и общото кръвообращение. В ентероцитите бактериите активират синтезата на простагландини и други биологично активни вещества, които стимулират аденилциклазата и синтезата на аденозинмонофосфат, който предизвиква повишено отделяне на вода и соли в лумена на червата. Настъпва дехидратация и ацидоза, а при тежки форми и хиповолемичен шок. В общото кръвообращение токсините предизвикват увреждане на различни органи и системи. От субмукозата на тънките черва салмонелите могат да достигнат до регионалните мезентериални лимфни възли, където също се размножават и отделят ендотоксини. Известна част от салмонелите преминават в общото кръвообращение, като се развива преходна бактериемия.
При нарушена имунна защита на макроорганизма и попадане на по-голямо количество агенти се развиват септични или септико-пиемични форми на заболяването, с проникване на салмонелите в паренхимните органи, където се развиват гнойни метастази. При болни с имунен дефицит може да се наблюдава директно поражение на различни органи, без клинична изява на стомашно-чревната или септична фаза.

Симптоми

Клиничната картина на салмонелозна инфекция, неуточнена се характеризира с много голямо разнообразие. Най-често симптомите са от страна на стомашно-чревния тракт. Могат да се разграничат три основни форми:

• стомашно-чревна;
• генерализирана;
• висцерална.

Началото е остро и внезапно с втрисане, висока температура, отпадналост, мускулни болки, главоболие и загуба на апетит. Болните имат дифузни или локализирани около пъпа и епигастралната област коликообразни коремни болки, гадене, повръщане, диария и бързо влошаване на общото състояние - дехидратация, хипотония, тахикардия, олигурия и др.

Изпражненията са обилни, воднисти, със зловонна миризма, зелени на цвят, примесени понякога със слуз, рядко и с кръв.

Усложнения

При тежки форми могат да настъпят следните усложнения:

• токсиинфекциозен, хиповолемичен или смесен шок;
• паралитичен илеус, особено в кърмаческа възраст;
• невротоксикоза с гърчове и замъгляване на съзнанието;
• остра бъбречна недостатъчност, повишена урея и креатинин.

Изследвания

Диагнозата е лесна при взрив от хранително отравяне и наличие на характерна салмонелозна диария с обилни, зелени, воднисти, примесени със слуз изпражнения. При спорадичните форми диагнозата може да се подозира след обстоен физикален преглед и наличие на характерния диариен синдром. Доказва се чрез направата на пълна кръвна картина, изследване на броя и разпределението на левкоцитите и провеждането на следните микробиологични изследвания:

• фекален тест;
• фекална култура;
• хемокултура;
• урокултура;
• изследване на повърнати материи и хранителни продукти.

Посевките на материалите се извършват върху обогатени селективни и деференциращи хранителни среди като SS-агар, среди на МакКонхи, Ендо или Левин.

Диференциална диагноза

Поради сходното клинично протичане на салмонелозните инфекции с други инфекциозни заболявания на храносмилателната система, диференциална диагноза се прави с:

• Шигелоза;
• Ентеропатогенна инфекция, предизвикана от Ешерихия коли;
• Ентеротоксигенна инфекция, предизвикана от Ешерихия коли;
• Ентероинвазивна инфекция, предизвикана от Ешерихия коли;
• Ентерохеморагична инфекция, предизвикана от Ешерихия коли;

Лечение

Етиологичното лечение на салмонелозните инфекции с антибиотични препарати е показано само при септичните и органни форми на заболяването. Патогенетичното лечение включва рехидратация, корекция на промените в хомеостазата, прием на антидиарични лекарства и антиеметици. Антидиаричните лекарства не са показани в началото на салмонелозната инфекция и се прилагат в края на пероида на разгар на клиничните симптоми. Тежките случаи налагат хоспитализация.