Паралитичен илеус МКБ K56.0

Към други болести на червата се включва развитието на паралитичен илеус. Състоянието се среща сравнително често в хирургичната практика, обикновено след оперативна интервенция в абдоминалната област, но редица други фактори могат да провокират появата на състоянието. Ранното разпознаване признаците на болестта намалява рисковете от развитие на различни по вид и тежест усложнения (обструкция, некротични изменения, перитонит).

Паралитичен илеус: причини и рискови фактори

Паралитичен илеус се характеризира с увреждания на инервацията и мускулната активност на интестиналния тракт, потиснат гладко-мускулен тонус, намаление до пълно изчезване на моторната дейност на червата. Червото е дилатирано и изпълнено с газове и течности.

Като синонимни термини могат да се използват още парализа на червата, парализа на колона (дебелото черво), парализа на тънкото черво.

Причините, водещи до развитие на паралитичен илеус, могат да включват някои от следните:

• токсично-възпалителни промени: най-честата причина е токсично-възпалителна, като най-голям процент се пада на острия гноен перитонит. Може да се наблюдава при заболявания като уремия, пневмония, захарен диабет, порфирия, морфинови отравяния и други
• по рефлекторен път: паралитичен илеус може да се причини по рефлекторен път, както е при коремна травма, след оперативна интервенция в абдоминалната или тазовата област, при жлъчна колика, бъбречна колика, ретроперитонеален хематом, остър панкреатит, хернии, волвулус на червата и други
• промени в електролитния баланс: тук спадат хипопротеинемия, хипокалиемия, авитаминоза и други
• съдови причини: съдови причини са сърдечна декомпенсация, мезентериална исхемия и портална хипертензия
• неврогенни промени: неврогенни причини са травми на гръбначния мозък, tabes dorzales, herpes Zoster, болест на Паркинсон и други
• след прием на лекарства: някои медикаменти могат да влошат интестиналната инервация и мускулна активност, като такива например са някои антидепресанти (трициклични антидепресанти, като например амитриптилин, имипрамин), опиоидни аналгетици (такива, съдържащи хидрокодон, оксикодон, морфин), антихолинергици, калциеви антагонисти и други

Като рискови фактори се включват някои подлежащи заболявания (дивертикулит, болест на Crohn, улцерозен колит, неоплазми в абдоминалната област), тежки инфекции, периферна съдова болест, сепсис, бърза редукция на голям процент от телесното тегло, като напредналата възраст също се счита за рисков фактор за поява на състоянието.

Най-често паралитичен илеус се развива след оперативна интервенция в коремната област, при наличие на подлежащи интестинални увреждания (дивертикулит, болест на Crohn) и след прием на определени лекарства.

Паралитичен илеус: симптоми и усложнения

Клиничните прояви при паралитичен илеус показват известна вариабилност при отделните пациенти, като тяхното ранно разпознаване и своевременна консултация със специалист значително намалява рисковете от възникване на някои животозастрашаващи усложнения.

При някои пациенти е налице безсимптомно протичане до поява на някои от усложненията или до развитие на частична или пълна обструкция на интестиналния тракт.

Към най-честите прояви на болестта се включват:

• подуване на корема: клиничната картина на паралитичен илеус се характеризира най-често с подуване и слаби болки в корема, като липсват коликообразни болки. Коремът се раздува равномерно и дифузно, коремната стена е мека, неболезнена и без напрежение. Перисталтиката е съвсем вяла или въобще липсва, с изразено чревно плискане
• горнодиспептични оплаквания: при някои пациенти се описват гадене, повръщане, промени в апетита (намален до липсващ)
• долнодиспептични прояви: обикновено са налице неспособност или затруднения за дефекация (изхождане), запек или изхождане на малки по количество и воднисти като консистенция фекални маси, непроходимост на газове
• общи прояви: при някои пациенти може да са налице отпадналост, умора, намалена трудоспособност, болки в мускулите и други

В зависимост от редица индивидуални фактори (възраст на пациента, наличие на подлежащи заболявания, прием на определени медикаменти, общо състояние и други) могат да се наблюдават редица други прояви, които не са специфични и могат да заблудят специалистите при липса на съответната информация.

Липсата на лечение, неподходящото лечение, както и безсимптомното протичане на състоянието крият риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения, някои от които представляват реална заплаха за живота на пациента. Сред възможните усложнения при паралитичен илеус се включват развитието на частична или пълна обструкция и непроходимост, некротични изменения, перитонит, сепсис в резултат от генерализация на развила се инфекция и други, налагащи спешна медицинска намеса.

Липсват специфични профилактични мерки срещу развитието на паралитичен илеус, като най-важното е подходяща грижа и наблюдение на пациентите в следоперативния период и консултация със специалист при поява на необичайни симптоми за уточняване на етиологията им.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при пациенти с паралитичен илеус изисква комплексен подход и провеждане на различни по метод и особености изследвания. Опитните клиницисти могат бързо да се ориентират в ситуацията още само в хода на характерните физикални находки и анамнестични данни, но за потвърждаване на диагнозата е необходима образна диагностика.

Откриването и потвърждаването на паралитичен илеус се осъществява с помощта на следните диагностични методи:

• анамнестични данни: кратка, но целенасочена анамнеза може да ориентира клиницистите към предполагаемата диагноза, като важно внимание се обръща на давността и тежестта на субективните прояви, прием на лекарства, предшестващи оперативни интервенции в коремната област, данни за подлежащи заболявания, коремни травми и други
• клинико-лабораторни находки: лабораторните изследвания нямат особено високо информативно значение за поставяне и потвърждаване на диагнозата, но подпомагат установяването на развили се усложнения и адекватната оценка на общото състояние на пациента. Физикалните находки включват различни по вид и тежест промени при отделните пациенти, като общото между повечето от тях е наличието на болка в различни абдоминални сегменти в комбинация с промени в перисталтичната активност (при аускултация на корема не се чува нищо или се долавят патологични чревни звуци). В зависимост от състоянието и особеностите в протичането му при отделните пациенти могат да се наблюдават различни други прояви, но с най-голяма тежест са промените в перисталтичната активност и особено липсващата такава
• образни изследвания: образната диагностика има изключително високо информативно значение и практически се използва за поставяне и/или потвърждаване на диагнозата при всички пациенти. В зависимост от общото състояние на пациента и по преценка на лекуващия медицински екип се назначават различни по вид или комбинация от определени образни методи на изследване, като сред най-често използваните са ехография на коремни органи (ултразвуково изследване на корема), рентгенография (с или без използване на контрастна материя, като например бариева каша), компютърна томография и други. Обикновено са налице определени находки и характерни изменения, които потвърждават диагнозата и насочват специалистите към точната локализация на уврежданията

Диференциалната диагноза при паралитичен илеус включва различаване от отделните форми на интестинална обструкция, редица заболявания с неопластична, възпалителна и/или автоимунна етиология с идентична локализация и прояви.

Лечение при паралитичен илеус

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с паралитичен илеус, се определя строго индивидуално в зависимост от особеностите в общото им състояние и диагностичните находки. В зависимост от редица фактори и по преценка на лекуващия лекар лечението може да бъде неоперативно и оперативно.

Препоръчва се хоспитализация на пациентите (прием в определено болнично отделение) с цел мониториране на състоянието, корекция на наличните увреждания и при нужда провеждане на хирургично лечение. В голям процент от случаите състоянието се развива след оперативна намеса (съответно пациентите все още са в съответното болнично отделение), което позволява бърза и своевременна реакция от страна на медицинския екип.

В началото на заболяването е необходимо да се извърши декомпресия на гастроинтестиналния тракт чрез назогастрална сонда и евакуация на стомашно-чревното съдържимо за намаляване на риска от възникване на обструктивни прояви.

Паралитичният илеус, за разлика от обструктивния, може да се самоограничи и да не изисква специфично лечение, въпреки което се препоръчва стриктно наблюдение и проследяване на пациента.

В зависимост от състоянието на пациентите може да се наложи провеждането на някои от следните терапевтични мерки:

• медикаментозно лечение: най-често се прилагат лекарства за стимулиране на перисталтичната интестинална активност, като някои прокинетици (например метоклопрамид), показващи благоприятен ефект и добри резултати
• симптоматично лечение и стабилизиране на състоянието: симптоматично се прилагат различни лекарства и общи мерки, имащи за цел стабилизиране състоянието на пациента, облекчаване на симптомите и подобряване на комфорта. Често се назначават парентерални вливания за корекция на електролитния баланс, парентерално хранене за облекчаване дейността на интестиналния тракт, водно-солеви разтвори за корекция на проявите на дехидратация (обезводняване), подходящи аналгетици за облекчаване на болковия синдром и други
• отстраняване или корекция на причините, довели до заболяването: при някои пациенти паралитичен илеус се развива в резултат от наличието на други подлежащи заболявания, прием на определени лекарства (например някои антидепресанти), като корекция в терапевтичния план на основното заболяване ще доведе до облекчаване проявите на илеуса
• хирургично лечение: в редки случаи, главно при липса на ефект от приложените консервативни мерки, при данни за пълна обструкция на интестиналния тракт и наличието на развили се или развиващи се усложнения, може да се наложи оперативна намеса, целяща възстановяване на анатомичната и функционална активност на засегнатия интестинален регион

Прогнозата при паралитичен илеус обикновено е напълно благоприятна при ранна хоспитализация и предприемане на съответните лечебни мерки и в много редки случаи се развиват сериозни и тежки усложнения. В масовия случаи пациентите се повлияват изключително добре от приложените консервативни мерки на лечение.

Заглавно изображение: CC0 Public Domain