Ентероинвазивна инфекция, предизвикана от Escherichia coli МКБ A04.2

Ентероинвазивната инфекция, предизвикана от Escherichia coli е чревна инфекция, клинично неразличима от заболяването Шигелоза. Инфекцията се причинява от ентероинвазивни щамове на Ешерихия коли и протича с диариен синдром и висока температура.

Причини

Причинител на заболяването са ентероинвазивни щамове на бактерията Ешерихия коли - Грам-отрицателни бактерии от семейство Enterobacteriaceae, род Escherichia. Ентероинвазивните щамове, познати още като EIEC представляват чревни патогени, причиняващи ентерит, с подобен патогенен механизъм като този на бактериите от род Шигела. EIEC щамовете са нетипични в своите биохимични реакции и могат да ферментират лактоза, те са лизин декарбоксилаза отрицателни, не са подвижни и не образуват спори.

В допълнение, повечето EIEC щамове експресират соматични антигени, сходни с антигените на бактериите от род Shigella. EIEC инвазията се медиира от голям плазмид (140 MDa), кодиращ производството на няколко протеини от външната мембрана, участващи в инвазивността.

Разпространение

Първият доклад за доказан щам на EIEC е от 1947 г. По това време той е определен като "параколон бацил", но по-късно щамът е идентифициран като E.coli O124. През 50-те и 60-те години на миналия век други щамове на E.coli, изолирани от дизентерия и първоначално класифицирани като Shigella manolovi, S.sofia, щам Shigella 13 и S.metadysenteriae по-късно са преименувани като EIEC - ентероинвазивни коли бактерии.

Ентероинвазивните щамове най-често биват изолирани и доказвани в Южна Америка и Източна Европа. В Испания честотата на ентероинвазивните E.coli е изключително ниска (0,2%), като серогрупа O124 е най-често изолираната. Ентероинвазивните щамове са най-честият източник на епидемични взривове в детски и лечебни заведения. Боледуват главно преморбидно увредени кърмачета - недоносени, хипотрофични, анемични и често боледуващи от други инфекциозни заболявания деца. Механизмът на заразяване е фекално-орален, входна врата за инфекцията е устната кухина. Източник на заразата са най-често здравите заразоносители на ентероинвазивни ешерихия коли. Съобщават се случайни огнища, свързани с консумацията на замърсена храна и по контактно-битов път - от човек на човек.

Патофизиология

Причинителите преодоляват стомашната киселинна бариера и достигат до тънките черва - главно в йеюнума, където селективно увреждат чревния епител.

Ентероинвазивните щамове E.coli произвеждат адхезинови протеини, чрез които се свързват и проникват в чревните клетки. Микроорганизмите инвазират чревния епител, което води до възпаление и разязвяване на лигавицата - налице е инвазия на чревния епител с вътреклетъчно размножаване и развитие на изразен възпалителен процес - ентерит, много по-рядко заболяването протича и със засягане и на колона. Патогените не произвеждат токсини, но сериозно увреждат чревната стена чрез механично разрушаване на клетките.

Симптоми

Клиничната изява настъпва в рамките на 12 до 72 часа след заразяването.

Заболяването се характеризира със симптоми като:

• коремна болка;
• диария;
• повръщане;
• висока температура;
• втрисане и общо неразположение.

Изпражненията са примесени със слуз, а понякога и с жилки кръв, което изключително наподовява т.нар. дизентерийна храчка при пациенти с Шигелоза.

Еволюцията на заболяването клони към влошаване и задълбочаване на състоянието, а именно:

• бледост;
• прострация;
• дехидратация;
• хлътване на фонтанелата при кърмачета;
• сухи лигавици;
• хепатомегалия и др.

При адекватно и ранно лечение подобрение настъпва след 4-5 дни.

Изследвания

При съмнение за пациент с ентероинвазивна инфекция, педизвикана от Ешерихия коли е необходимо провеждането на обстоен физикален преглед и снемането на точна анамнеза, особено относно скорошни пътувания и вида на консумираната храна. Провеждането на лабораторни и микробиологични изследвания е задължителен компонент за поставянето на точната диагноза. Възможно е провеждането на серологични изследвания, но обикновено микробиологичното изследване е достатъчно за доказване на конкретния причинител.

Лабораторни изследвания

• ПКК;
• Левкоцити.

Микробиологични изследвания

Ентероинвазивните Ешерихия коли могат да бъдат изолирани след взимането на фекална проба и по-рядко от повърнати материи, урина или кръв.

Необходимо е фекалната проба да бъде посята в селективна или диференцираща хранителна среда, каквито са средите Левин, Ендо и Мак Колин. Фекалната култура и направата на фекален тест доказват причинителя.

Серологични изследвания

Серологичните методи при инфекциите предизвикани от Ешерихия коли имат малка практическа стойност, поради ефикаснотта на микробиологичните методики, но при неоходимост могат да се приложат изселдвания като:

• Реакция аглутинация;
• Елайза.

Диференциална диагноза

Поради сходното клинично протичане на ентероинвазивната инфекция, предизвикана от Escherichia coli с други бактериални инфекци поразяващи гастроинтестиналния тракт, диференциална диагноза се прави с

• Шигелоза;
• Салмонелоза;
• Кампилобактериоза;
• Йерсиноза.

Окончателната диагноза се базира на епидемиологичните и клинични данни за бактериален ентерит или колит и се потвъждава чрез микробиологичните изследвания - изолиране на причинителя чрез фекален тест, по-рядко от кръв или повърнати материи.

Лечение

Заболяването изисква хоспитализация. Леките случаи се лекуват само с диета и перорална рехидратация. При по-тежките случаи се назначават антибиотици, съобразени с антибиограмата - най-често от аминогликозидната или цефалоспориновата групи. От изключително значение е патогенетичното лечение - рехидратация и дезинтоксикация на организма.

Прогнозата на ентероинвазивна инфекция, предизвикана от Escherichia coli е добра. Леталният изход е изключение и засяга тежко преморбидно увредени кърмачета. Важен е фактът, че реконвалесцентното носителство може да бъде много продължително - няколко месеца.