Други бактериални, чревни инфекции МКБ A04

Бактериалните чревни инфекции са остри инфекциозни заболявания с разнообразна етиология. В зависимост от патогенността на причинителя, инфекциозния процес често обхваща целия организъм, въпреки че основната входна врата и специфична локализация на микроорганизма е гастроинтестиналния тракт.

Причини

В зависимост от клиничните, епидемиологични и лабораторни критерии чревните инфекции се разделят на три големи групи:

1. Чревни инфекции, придобити в обществото - най-чести причинители E.coli, Campylobacter spp. и Clostridium difficile;
2. Нозокомиални чревни инфекции;
3. Чревни инфекции при имуносупресирани пациенти.

Възприемчивостта на човека спрямо чревните инфекции е много висока и зависи преди всичко от възможността за заразяване и заразяващата доза. Разпространението на причинителите е в пряка зависимост от санитарната култура и условията на живот в обществото.

Заразяването се осъществява по фекално-орален механизъм чрез консумация на храна или вода, контаминирани с бактерии или токсини, произведени от тях.

Много видове бактерии могат да причинят бактериални, чревни инфекции, включително:

• Escherichia coli;
• Shigella spp.;
• Salmonella;
• Campylobacter enteritis;
• Yersinia enterocolitica;
• Clostridium difficile;
• Staphylococcus spp.

Разпространение

Разпространението на бактериалните чревни инфекции зависи от източника на инфекцията, възприемчивостта на човешкия организъм, личната и обществена санитарна куртура и средно годишните температури в съответния географски регион.

Източниците на чревни инфекции се разделят на две групи - човек и животни. Инфекциите, чиито единствен източник е човекът се означават като антропонозни заболявания. Чревни антропонозни заболявания с източник болен или заразоносител са Коремен тиф, Холера, Полиомиелит, Шигелоза и други.
Животните разпространяват заболявания познати като зоонози. Чревните зоонозни заболявания биват:

• Салмонелоза;
• Лептоспироза;
• Ботулизъм и др.

Възприемчивостта на човека спрямо бактериалните чревни инфекции е изключително висока, крайните възрастови групи и имунокопрометираните пациенти са особено податливи на тези инфекции, които при тях протичат като по-тежки клинични варианти.

Сезонността е най-вече лятно-есенна, като това се обяснява с по-високите температури, благоприятстващи размножаването на чревните патогени във водоемите, хранителните продукти и увеличаването на популацията на някои механични преносители като мухите.

Бактериалните чревни инфекции протичат като водни, хранителни или контатно-битови епидемични взривове. Механизмът на тяхното разпространение не фекално-орален и контастно битов.

Рискови фактори

Рисковите фактори за възникване на бактериална чревна инфекция включват:

• Отслабена имунна система
• Употреба на лекарства, които намаляват киселинността в стомаха
• Неправилна обработка и съхранение на хранителните продукти.

Патофизиология

Бактериалните чревни патогени причиняват инфекция по различни механизми, включително адхезия, инвазия на тънкочревната или дебелочревна лигавица и производство на токсини. Познаването на патофизиологията и механизма на тези патогени помага при диагностицирането и лечението на болестта.

Една от основните функции на тънките черва е да абсорбира течности и хранителни вещества. При нарушение на тази фукция, под действието на различни токсини, се развива диария и дехидратация на организма. Производството на токсини е друг важен фактор за вирулентност. Тези токсини включват ентеротоксини, които причиняват водниста диария, като действат директно върху секреторните механизми в чревната лигавица и цитотоксини, които унищожават лигавичните клетки и предизвикват последващите възпалителни промени в червата. Както производството на цитотоксини, така и бактериалната инвазия и разрушаването на чревните лигавични клетки увреждат гастроинтестиналния тракт. Инфекциите с Шигела и ентероинвазивни Ешерихия коли се характеризират с инвазия на епителните клетки на лигавицата, интраепителиално размножаване и последващо разпространение в съседни клетки.

Симптоми

Симптомите варират в зависимост от вида на бактериите, причиняващи инфекцията, но най-общо включват загуба на апетит, гадене и повръщане, диария, коремна болка и спазми, кръв в изпражненията и висока температура.

Диференциална диагноза

Поради сходното протичане на бактериалните чревни инфекции, необходимо е диференциална диагноза да се направи с голям брой заболявания, засягащи гастроинтестиналния тракт. В диференциално-диагностичен план се разглеждат:

• Шигелоза;
• Салмонелозен ентерит;
• Чревни инфекции, предизвикани от Ешерихия коли;
• Ентероколит, предизвикан от Клостридиум дефициле;
• Ентерит, предизвикан от Йерсиния ентероколитика;
• Ентерит, предизвикан от Кампилобактер;
• Злоупотреба със слабителни вещества.

Окончателната диагноза се поставя по клинични и епидемиологични данни, признаците на дехидратация и установяване на конкретния причинител. Регистрираните случаи се класифицират като вероятни или потвърдени.

Изследвания

За поставяне на правилната диагноза е необходимо провеждането на лабораторни, микробиологични и серологични изследвания. Резултатите от лабораторните изследвания дават информация за характера на чревната инфекция - вирусна или бактериална, в зависимост от характерни промени в ПКК и броя и разпределението на левкоцитите.

Микробиологични изследвания

От основно значение бива взимането на фекална проба от прясно отделени фекалии или анален секрет и направата на фекален тест. Изследват се също кръв и повърнати материи.

Серологични изследвания

Могат да бъдат проведени различни серологични тестове като:

• PCR;
• ELISA;
• Реакция аглутинация.

Лечение

В зависимост от възрастта на пациента и тежастта на клиничната картина пациентите могат да бъдат лекувани амбулаторно или тяхното състояние да налага хоспитализация.

Основна цел на лечението е овладяване на настъпилата дехидратация. По-сериозните бактериални гастроентерити се лекуват в болнична обстановка. Етиологичното лечение с антибиотици обикновено се налага при тежко протичащите или усложнени гастроентерити. Подходящият антибиотичен препарат се определя след предварително направена антибиограма.

Лечението на болния се провежда до клинично оздравяване по възможност подкрепено с отрицателен резултат от проведен фекален тест.