Други уточнени бактериални чревни инфекции МКБ A04.8

В рубриката други уточнени бактериални чревни инфекции са разгледани:

• Стафилококов ентерит;
• Ентерит, причинен от Clostridium perfringens;
• Инфекция с Helicobacter pylori;
• Псевдотуберкулозен ентероколит.

СТАФИЛОКОКОВ ЕНТЕРИТ

Стафилококовият ентерит е възпаление на тънките черва, което възниква след консумация на храна или вода, замърсени със стафилококов ентеротоксин. Заболяването се характеризира с болка в корема, спазми, дехидратация, диария и треска.

Причини

Стафилококите представляват Грам-положителни, факултативни анаероби, някои техни представители се откриват върху кожата, което е един от основните начини на предаване на инфекцията. Основният причинител на стафилококов ентерит е S.aureus, по-рядко и S.epidermidis. Бактериите не образуват спори, не притежават ресни и са неподвижни. Ентеротоксини произвеждат около половината от изолираните щамове S.aureus, в зависимост от това тяхно свойство се разделят в 7 антигенни групи – A, B, C1, C2, D, E, F, G. Щамовете могат да продуцират широк спектър (над 20) ентеротоксини и ентеротоксин-подобни токсини.

Разпространение

Човекът е основният източник на инфекцията. Контаминирането на хранителните продукти се осъществява при приготвянето им от хора със стафилококови заболявания на кожата (фурункулоза, панарициум, пиодермия) или клинично здрави носители на стафилококи в назофаринкса. Храни с висок риск са най-вече сладкарските изделия, мляко, млечни продукти и месо. При престояване на хранителните продукти на температура от 37°C се създават благоприятни условия за размножаването на стафилококи и напрупването на ентеротоксин. Възприемчивостта на човека спрямо влиянието на ентеротоксина е висока, наблюдават се спорадични случаи и епидемични взривове. Ръстът на заболеваемост се увеличава през лтните месеци. Важно особеност на контаминираните хранителни продукти е липсата на промяна в органолептичните си качества.

Патофизиология

Входна врата за инфекцията е устната кухина. Бактериите или техните токсини достигат до тънките черва. Ентеротоксинът достига ентероцитите, предизвиква възпаление на чревната лигавица, активира моториката на стомаха и червата. Токсинът също притежава еметично действие, както и ефект върху нервната система, основно повлиява съдовата инервация. Резултат от влиянието на ентеротоксина върху съдовата инервация и сърдечния мускул е появата на артериална хипотония.

Симптоми

Клиничната картина започва остро, обикновено от 1 до 8 часа след консумацията на контаминирана храна.

Симптомите на стафилококово хранително отравяне биват:

• обща слабост;
• гадене;
• повръщане;
• коремна болка;
• диария.

Симптомите обикновено продължават по-малко от 12 часа, рядко до 2-3 дни. Обикновено заболяването е самоограничаващо се и с добра прогноза. Многократните повръщания и диаричните изхождания довеждат до дехидратация на организма и нарушение във водно-електролитния метаболизъм, което налага адекватна рехидратация.

Изследвания

За поставяне на точната диагноза се провежда обстойно физикално изследване на пациента. От значение е снемането на точна анемнеза, особено за вида на консумираните хранителни продукти. Провеждат се лабораторни и микробиологични изследвания. Серологичните изследвания имат значение единствено при епидемични взривове, относно конкретно типизиране на изолата.

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина;
• Левкоцити.

Микробиологични изследвания

Изолиране на стафилококи от консумираната храна или чрез събиране на фекална проба и провеждането на фекален тест.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза се прави с други бактериални хранителни интоксикации, като:

• Салмонелозен ентерит;
• Шигелоза;
• Други бактериални чревни инфекции.

Лечение

Лечението е поддържащо и симптоматично. Основна цел е възстановяване на водно-електролитния баланс. Извършва се рехидратация. Назначава се диета - банани, ориз, ябълково пюре, чай и препечена филийка. Също така е важно да се избягват храни, които са с високо съдържание на фибри и са трудни за храносмилане. Етиологично лечение не е необходимо.

ЕНТЕРИТ, ПРИЧИНЕН ОТ CLOSTRIDIUM PERFRINGENS

Бактериалната инфекция на тънките черва с щамове на Clostridium perfringens причинява тежък, некротично-хеморагичен ентерит. Заболяването засяга всички възрасти. Възниква при консумация на храна, контаминирана с ентеротоксини на причинителя.

Причини

Clostridium perfringens е Грам-положителен, споробразуващ анаеробен микроорганизъм. Вегетативните форми на бактерия произвеждат ентеротоксин, който се натрупва в хранителните продукти.

Разпространение

Източник на инфекцията най-често са говеждо и птиче месо, контаминирани със спори или ентеротоксин. Заразяването на човека се осъществява по алиментарен път, при консумацията на замърсени хранителни продукти. Възприемчивостта на човека е висока. Наблюдават се както спорадични случаи, така и епидемични взривове, най-вече през есента и зимата.

Патофизиология

Входна врата за C.perfringens е устната кухина. Основен патогенен фактор е ентеротксина, който е устойчив на действието на трипсина в стомаха и бързо достига тънките черва. Токсинът се свързва с рецептори на чревните епителни клетки, разрушава цялоста им и довежда до деструкция на лигавицата. Нарушената чревна лигавица повишава секрецията на натрий и вода в лумена на червата, което довежда до появата на диарични изхождания и дехидратация на организма.

Клинична картина

Инкубационният период е от 5 до 24 часа. Клиничната картина започва остро, наблюдават се:

• гадене;
• повръщане;
• коремна болка;
• диария;

• висока температура - наблюдава се в 10% от случаите.

Обикновено симптомите затихват спонтанно за около 24 часа.

Изследвания

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина;
• Левкоцити.

Микробиологични изследвания

Доказване на причинителя в събрани проби от храна, повърнати материи и фецес. Провеждане на фекален тест.

Диференциална диагноза

Диференциална диагноза се прави с други бактериални чревни инфекции, като:

• Салмонелозен ентерит;
• Шигелоза;

• Ентеропатогенна инфекция, предизвикана от Ешерихия коли;
• Стафилококов ентерит.

Лечение

Хоспитализацията и етиологичното лечение са задължителни. Средство на избор е Пеницилин. Налага се и провеждането на патогенетично лечение, което е насочено към възстановяване на водно-електролитния и алкално-киселинния баланс.

ИНФЕКЦИЯ С HELICOBACTER PYLORI

Причини

Причинител на заболяването е бактерия Helicobacter pylori, предтавител на семейство Helicobacteraceae. H.pylori е Грам-отрицателна бактерия със S-образна форма, притежава 1 до 3 извивки (спирали), дължина 0,5 до 5 μm и 5 до 7 полярно разположени флагели. Флагелите осигуряват подвижността на бактерия и представялват един от основния фактор на инвазивност.

Разпространение

Инфекцията, причинена от Хеликобактер пилори засяга до 50% от населението по света с по-голямо разпространение в развиващите се страни. H. pylori е най-важната причина за развитието на хроничен или атрофичен гастрит, пептична язва и стомашен карцином, тези усложнения обаче се наблюдават по-рядко при деца и юноши в сравнение с възрастните. Инфекцията с H.pylori обикновено се придобива в ранна детска възраст и персистира през целия живот при липсата на лечение. Предаването на инфекцията се осъществява по фекално-орален механизъм.

Патофизиология

Хеликобактер пилори е бактерия със спирална форма, често се среща в стомаха. Формата на бактериите и начина, по който те се движат им позволява да проникнат в стомашната мукоза, където произвеждат вещества, които нараняват лигавицата и я правят по-податлива на увреждане от стомашната киселина.

Бактериите се прикрепват към клетките на стомаха, което причинява възпаление - гастрит и повишено производство на солна киселина. С течение на времето, инфекцията с Н.Pylori може да увеличи риска от рак на стомаха.

Симптоми

При повечето пациенти симптомите са слабо изявени или липсват. Голяма част от пациентите развиват язва на стомаха или дуоденума,  при малка част от тях се развива рак на стомаха. Симптомите са на гастрит или язвена болест и включват:
пареща болка в епигастриума, която се засилва при празен стомах и се облекчава след хранене;

• загуба на тегло;
• липса на апетит;
• подуване на корема;
• гадене;
• повръщане.

Изследвания

Диагнозата е комплексна. Изследването за хеликобактер се провежда с неинвазивни и инвазивни методи.

Неинвазивните методи включват серологични изследвания , които целят откриване на антигени на Хеликобактер пилори в изпражненията и откриване на антитела в серума. Тестът за антиген на изпражненията притежава висока чувствителност и специфичност. Серологичните изследвания, установяващи наличието на антитела (IgG се използва в клиничната лабораторна практика) към H.pylori имат слаба чувствителност и не са надеждни за използване в клинични условия.

Инвазивните тестове изискват взимането на стомашна тъкан чрез ендоскопия и включват хистопатологични изследвания. Културата е единственият метод със 100% специфичност. Препоръчва се първоначалната диагноза на инфекцията да се основава или на положителна хистопатология и положителен тест за ентиген или на положителна култура от стомашни биопсии.

Лечение

Етиологичното лечение включва антибиотични средства, Н2-блокери и инхибитори на протонната помпа, които намаляват количеството на стомашната киселина.

ПСЕВДОТУБЕРКУЛОЗЕН ЕНТЕРОКОЛИТ

Псевдотуберкулозният ентероколит се причинява от Yersinia pseudotuberculosis. Инфекцията често се усложнява с развитието на мезентериален лимфаденит и често имитира остър апендицит.

Причини

Yersinia pseudotuberculosis е Грам-отрицателен бацил, представител на семейство Yersiniaceae, род Yersinia.

Разпространение

Заразяването се осъществява по фекално-орален механизъм, след консумацията на замърсени хранителни продукти. Възприемчивостта на човека е висока, за особено рискова група се посочват пациентите с нарушения в метаболизирането на желязото, например при хемохроматоза.

Патофизиология

Повечето случаи на инфекция са резултат от консумирането на замърсена храна, вода или сурово свинско месо. Патогенът причинява развитието на псевдотуберкулозни мукозни лезии в тънкото или дебелото черво.

Наблюдава се инфилтрация с различни възпалителни клетки, включително лимфоцити и хистиоцити, некротична грануломатозна лигавица с реактивна лимфоидна хиперплазия.

Симптоми

Инкубационният период варира от 5 до 10 дни. Съобщава се за латентен период от 2 до 20 дни, като пиковата честота на заболеваемост е 4 дни след приема на контаминирана храна. Инфекцията причинена от Йерсиния псевдотуберкулозис наподобява ентеритът, предизвикат от Yersinia enterocolotica, с изключение на диарийния синдром, който не е характерен за псевдотуберкулозният ентероколит. Основни симптоми биват:

• петехиален обрив по кожата, обикновено локализиран по лицето, лактите и коленете;
• десквамация на кожата;
• коремна болка;
• липса на апетит;
• висока температура.

Други характеристики включват мезентериален лимфаденит и артрит. Рецидивите се наблюдават при до 50% от пациентите.

Изследвания

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина;
• Левкоцити.

Микробиологични изследвания

• Фекална култура;
• Фекален тест.

Серологични изследвания

• Елайза;
• PCR.

Диференциална диагноза

• Ентерит, предизвикат от Yersinia enterocolotica;
• Апендицит;
• Лептоспироза.

Лечение

Лечението е както при останалите бактериални чревни инфекции и включва антибиотици, симптоматични средства, рехидратация и диетичен режим.

Превенцията на други уточнени бактериални чревни инфекции се състои в строг санитарен контрол върху хранителните заведения за правилно приготвяне и съхранение на храните, редовно изследване на персонала и здравна просвета.