Хеликобактер (Helicobacter)

Родът Хеликобактер принадлежи към семейство Helicobacteraceae и се състои от 35 вида Грам-отрицателни бактерии, притежаващи характерна спирална форма. Първоначално те били считани за членове на рода Campylobacter, но през 1989 г. Гудлин публикува достатъчно основания, за да причисли бактериите в рода Helicobacter.

Видовете Helicobacter могат да бъдат разделени в две основни групи - стомашни Helicobacter и ентерохепатични видове Helicobacter. И двете групи демонстрират високо ниво на специфичност спрямо органите, които поразяват затова стомашните видове хеликобактер не са в състояние да колонизират червата или черния дроб и обратно.

Важни за човешката патология са видовете:

1. H. pullorum;
2. H. pylori;
3. H. canis.

Докато първите два вида предизвикват язва при човека, Helicobacter canis се среща основно при кучета, въпреки това са известни случаи за инфекция с бактерия при имунокомпрометирани пациенти.

H. pylori е причинител на антрален гастрит, дуоденална (пептична) язва, стомашна язва и стомашна аденокарцинома при човека.

Вариантни форми се наблюдават в редица други видове - Helicobacter mustelae е къса пръчица със странични и полярни флагели, докато Helicobacter felis, Helicobacter bizzozeronii, Helicobacter suis и Helicobacter heilmannii имат спирална морфология и характерна подвижност на тирбушон. Helicobacter bilis, Helicobacter trogontum и Helicobacter rappini имат фузиформена форма (пръчица със заострени краища). Два от познатите понастоящем родове Helicobacter pullorum и Helicobacter rodentium и наскоро предложен нов вид, Helicobacter ganmani, притежават нефункционираща флагела.

Спиралната морфология и флагелите са от съществено значение за колонизирането на стомашната и чревна лигавица.

Всички хеликобактер бактерии са подвижни благодарение на своите флагели. Флагелите са съставени от основно тяло и четири концентрични пръстена, разположени в различните слоеве на клетъчната стена и от кука, която от своя страна се свързва с филамент за поддържане на стабилността.

Колониите са полупрозрачни, с размери от 1-2 mm в диаметър. Видовете Helicobacter са каталаза и оксидаза положителни, могат да процъфтяват в много кисела среда, като произвеждат големи количества ензим уреаза, която локално повишава рН от 2 до по-биосъвместим диапазон от 6 до 7.

Хеликобактер пилори присъства в стомашната лигавица на около 20% от лицата под 30-годишна възраст, но този процент се увеличава до 40-60% при хората на възраст от 60 години. В развиващите се страни разпространението на инфекцията може да достигне 80% или по-висока при възрастни.

Учените Робин Уорън и Бари Маршал от Австралия са откривателите на патогенната връзка между пептичната и стомашна язва и хеликобактер пилори през 1982 г. През 1994 г. на конференцията на националните институти по здравеопазване връзката между H. pylori и язвите е била призната и антибиотиците са били препоръчани за лечение.

След като H. pylori навлезе в стомаха на гостоприемника, бактериалната колонизация преминава през четири етапа:

1. Оцеляване в киселинния стомах чрез продукция на ензима уреаза;
2. Движение към епителни клетки чрез флагелата;
3. Прикрепване към клетките на гостоприемника чрез взаимодействие между бактериалните адхезини и клетките;
4. Причиняване на тъканно увреждане чрез освобождаване на токсин.

При податлив гостоприемник, хеликобактер пилори причинява хроничен активен гастрит, който от своя страна може да доведе до дуоденална, стомашна язва или рак на стомах.

По принцип пациентите, заразени с Н. pylori, са асимптоматични и не са описани специфични клинични признаци и симптоми. Когато има признаци или симптоми, те могат да включват следното:

• гадене;
• повръщане;
• коремна болка;
• киселини в стомаха;
• диария;
• Халитоза (лош дъх).

Най-честият начин на инфекция с H. pylori е при орален или фекално-орален контакт.

• Антигенен тест за хеликобактер - високо специфичен (98%) и чувствителен (94%), може да се използва за откриване и започване на лечението.
• Въглероден-13 карбамид дихателен тест: Концентрацията на белязания въглерод е високо в издишания въздух от лицата, при които уреаза е налице в стомаха.
• Серологичен тест - висока (90%) специфичност и чувствителност, полезна за откриване на ново инфектиран пациент, но не е добър тест за проследяване на лекуваните пациенти.

Съществуват различни подходи при лечението на хеликобактер пилори инфекцията, но тройната терапия е най-често прилаганата.

Тройната терапия състои в следното:

1. Инхибитор на протонната помпа (PPI);
2. Кларитромицин 500 mg или метронидазол 500 mg, в зависимост от наличието на кларитромицинова резистентност;
3. Амоксицилин.