Начало Медицинска енциклопедия Лечения Противоязвени лекарства

Противоязвени лекарства

Противоязвени лекарства - изображение

Язвената болест е често срещан медико-социален проблем, засягащ представителите на всички възрастови групи. Характеризира се с дефект на гастродуоденалната лигавица, възникнал в резултат от възпаление и некроза.

Дължи се на действието на редица фактори, като от основно значение са следните:

  • стрес
  • тютюнопушене
  • злоупотреба с алкохол
  • диетични грешки
  • продължителен прием на някои медикаменти (нестероидни противовъзпалителни лекарства, кортикостероиди)
  • инфекция с Helicobacter pylori
  • намалена устойчивост на гастродуоденалната лигавица към действието на агресивните фактори
  • повишена продукция на солна киселина и пепсин

Язвена болестТези фактори водят до увреждане на секрецията на мукус, бикарбонати, простагландини, както и нарушения в локалното кръвообращение на гастроинтестиналната лигавица, в резултат от което настъпва увреждане.

Основните клинични признаци включват болка в корема и диспептични нарушения, като с хронифициране на процеса е възможно развитие на перфорация, пенетрация, остри кръвоизливи, стеноза на пилора, малигнени процеси.

Подробности относно етиологията и протичането на болестта може да прочетете на:

Медикаментозната терапия на язвената болест включва приложение на противоязвени лекарства.

В зависимост от механизма, по който тези агенти осъществяват своя ефект, се различават следните основни групи:

1. Лекарства, потискащи секрецията на солна киселина (антисекреторни):

-инхибитори на протонната помпа

Най-често се прилагат перорално под формата на капсули или таблетки, като някои представители имат форми и за парентерално приложение (интравенозно).

Имат относително кратък плазмен полуживот, което налага неколкократен дневен прием. Осъществяват своя ефект посредством инхибиране на специфични ензимни системи, разположени върху секреторната повърхност на париеталните клетки на стомаха.

Потискат много голяма част от секретираната за едно денонощие солна киселина и по този начин спомагат за намаление на киселинността на стомашното съдържимо.

Освен в терапията на язвената болест, намират приложение и в лечението на гастроезофагеална рефлуксна болест, хиперсекреторни състояния с различна етиология, гастропатия, индуцирана от медикаменти.

Тази лекарствена група се понасят добре и рядко водят до сериозни нежелани ефекти. Най-често се наблюдава гадене, диария или запек, главоболие, обриви по кожата, леко повишение на серумните нива на чернодробните ензими.

С изключение на омепразол останалите представители могат да се прилагат по време на бременността, но не се препоръчват за употреба от кърмещи жени, тъй като се излъчват във висок процент в кърмата.

Промяната в киселинността на стомашния сок може да повлияе на пероралната бионаличност на някои лекарства (хинолони, кетоконазол, итраконазол) и съответно да намали ефекта им. Омепразол, блокирайки определени ензими, забавя елиминирането на диазепам, варфарин, фенитоин, което може да доведе до нежелани токсични ефекти.

-Н2 блокери

Представляват блокери на рецепторите за хистамин, разположени в париеталните клетки на стомаха.

Прилагат се обикновено през устата, като имат кратък плазмен полуживот (от един до три часа). Метаболизират се в черния дроб и се елиминират чрез бъбреците, като важна особеност е преминаването им през плацентарната бариера и излъчването в кърмата.

Те потискат приблизително две трети от секретираната за едно денонощие солна киселина, като се използват в терапията на язвена болест, гастроезофагеална рефлуксна болест, профилактично при стрес-индуцирани язви и гастрит.

Чести нежелани ефекти, асоциирани с употребата им, са главоболие, мускулни болки, обриви, диспептични нарушения.

Водят до различни по тежест нежелани лекарствени взаимодействия при едновременна употреба с редица медикаменти.

-М-холинолитици

Приложението на тази група в терапията на пептичната язва е ограничено, поради слабата им антисекреторна активност в сравнение с инхибиторите на протонната помпа и Н2 блокерите, както и поради повечето нежелани ефекти, до които водят. Често се наблюдават зрителни нарушения, запек, задръжка на урината, изсъхване на лигавицата на устната кухина.

2. Антиациди:

Тези противоязвени лекарства водят до повишение на pH на стомаха чрез химическа неутрализация на секретираната от париеталните клетки солна киселина. Намаляват активността на пепсин и свързват жлъчните соли.

Използват се главно в терапията на язвена болест и гастроезофагеален рефлукс.

Натриевият бикарбонат бързо неутрализира солната киселина, при което се освобождава значително количество въглероден диоксид. Не се препоръчва употребата му за продължителен период от време, както и при отоци, артериална хипертония и сърдечна недостатъчност.

Съдържащите алуминий препарати водят до констипация (запек), а тези, които съдържат магнезий, предизвикват диария.

Антиацидите намаляват стомашно-чревната резорбция на редица медикаменти, поради което е необходим няколко часов интервал между приема им.

3. Гастродуоденални протектори:

Тези противоязвени лекарства повишават защитните свойства на интестиналната лигавица, създавайки протективен слой върху язвената повърхност. Образуваният слой предпазва лигавицата от увреждащото действие на пепсина и солната киселина.

Имат относително леки странични ефекти, но често водят до нежелани лекарствени взаимодействия и променят ефекта на редица медикаментозни средства.

4. Инфекция с Helicobacter pyloriАнтихеликобактерни лекарства:

Инфекцията с Helicobacter pylori се счита за високорискова за развитие на язвена болест, карцином на стомаха и редица други болестни състояния.

Helicobacter pyloriHelicobacter pylori представляват Грам отрицателни, спираловидни бактерии, които се отличават с висока подвижност.

Продуцират редица ензими, които водят до увреждане на стомашната лигавица.

Източници на инфекцията са болните хора, като заразяването се осъществява най-вероятно по алиментарен или контактен механизъм.

За доказване на инвазия с този бактериален агент е необходимо провеждане на изследване за хеликобактер пилори.

Ерадикацията му е ключов момент в терапията на язвената болест, като се използва комбинирана терапия. Най-често се прилагат тройната терапия от два антибиотика (амоксицилин и кларитромицин) и антисекреторен препарат (омепразол), както и четворната терапия от два антибиотика, антисекреторен препарат и бисмутови производни. Обикновено лечението продължава една седмица.

Подробности за различните медикаментозни комбинации може да прочетете на:

5. Алтернативно лечение:

Алтернативните средства се препоръчват като допълнителна терапия към противоязвените лекарства, за постигане на максимален ефект.

Подробна информация може да прочетете на:

При съмнения за язвена болест се консултирайте с Вашия лекар и не предприемайте самолечение.

4.9, 15 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА ЛЕЧЕНИЕТО Противоязвени лекарства

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

МикробиологияИсторияЛеченияМедицински изследванияАлтернативна медицинаЗдравни съветиДиетиЗдравни проблемиНовиниСнимкиЛюбопитноХранене при...СпециалистиБотаникаКлинични пътекиХрани и ястия