Гастроезофагеална рефлуксна болест МКБ K21

Едно от най-честите заболявания на стомашно-чревния тракт е гастроезофагеалната рефлуксна болест (ГЕРБ).

Гастроезофагеална рефлуксна болест е състояние, при което се наблюдава преминаване на стомашно-чревно съдържимо в хранопровода. Това води често до възпаление на лигавицата на хранопровода, тъй като преминалата материя съдържа редица агресивни, увреждащи фактори като солна киселина, пепсин, жлъчка и други.

Познаването на характерните симптоми на болестта, ранното откриване и назначаване на ефективно, индивидуализирано и целенасочено лечение минимизират рисковете от развитие на усложнения и се асоциират с добра прогноза.

Причини и рискови фактори за поява на болестта

Етиологията на болестта често е комплексна, но в основата на уврежданията най-често стоят нарушена нормална функция при поява на преходни релаксации на долен езофагеален сфинктер (ДЕС), ниско налягане на ДЕС, хиатална херния.

Фактори, които могат да допринесат за гастроезофагеална рефлуксна болест, включват:

• проблеми с теглото: наднормено тегло и затлъстяване
• повишено вътрекоремно налягане: например при асцит, големи коремни тумори, тежки физически натоварвания
• някои други състояния и заболявания: синдром на Zollinger-Ellison (поради повишена киселинност на стомаха поради производство на гастрин), при хиперкалциемия (състоянието увеличава производството на гастрин), склеродермия и системна склероза
• лекарства: при злоупотреба с лекарства, главно представители на нестероидните противовъзпалителни средства, някои антибиотици, кортикостероиди и други, във връзка с техните улцерогенни свойства се наблюдава повишен риск от възникване на ГЕРБ
• други стомашно-чревни заболявания: състоянието се наблюдава и при някои заболявания на стомаха, като язвена болест, пилороспазъм, пилорна стеноза, стомашна резекция
• вредни навици: при тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, прекомерна консумация на кафе и кофеин съдържащи храни и напитки
• грешки в диетата: епизоди на гастроезофагеална рефлуксна болест могат да се провокират и от преяждане, прием на големи количества цитрусови плодове, шоколад, мазни и пикантни храни, чесън, доматен сок, изделия с ментов вкус и други

За развитието на заболяването може да допринесе и хроничният стрес, подлежащо тревожно разстройство (при някои пациенти се наблюдават различни прояви при обостряне на състоянието), при пациенти с астма и други.

Обикновено при повече пациенти са налице комплексни фактори, допринесли за появата, развитието и прогресията на заболяването, като при тяхното елиминиране в комбинация с подходяща лекарствена терапия се наблюдава значително подобрение на състоянието.

Характерни симптоми при гастроезофагеална рефлуксна болест

Гастроезофагеалната рефлуксна болест е заболяване с хронично протичане, при което се описва обостряне на проявите в резултат от различни тригери, като сред най-честите са прием на храна (особено преяждане или смесване на много различни видове хранителни продукти), тежка физическа активност, както и нощно време в легнало положение на тялото (по тази причина при много пациенти се препоръчва използване на по-високи възглавници за поддържане на тялото в леко изправено положение).

Заболяването показва редица общи прояви, характерни и наблюдавани при почти всички пациенти, но и редица оплаквания, които показват вариабилност и се описват само при някои от засегнатите.

Най-често в клиничната картина при гастроезофагеална рефлуксна болест са налице:

• парене и киселини: киселини, кисели оригвания и провокираното от тях парене, особено в областта зад гръдната кост, са особено характерен симптом на болестта
• болки: болката също е много характерен симптом, като може да е единствена проява при много от пациентите. Най-често са налице болки в областта на стернума и епигастриума, които се разпространяват към гърдите и гърба и налагат диференциране от болка със сърдечен произход
• проблеми с преглъщането: дисфагия (затруднено преглъщане) и одинофагия (болка при преглъщане) се наблюдава при някои пациенти, като са по-характерни при наличие на увреждане на хранопровода с развитие на езофагит
• регургитация: регургитацията на храна и течности е честа проява на болестта, наблюдавана при много от пациентите, като крие риск от аспирация на стомашно съдържимо и засягане на дихателната система
• други прояви на рефлукс: при много от засегнатите са налице лош дъх, кисел вкус в устата, повишено слюноотделяне, хълцане, гадене, повръщане и други
• белодробни прояви: в резултат от рефлукса е възможно засягане в различна степен на въздухоносните пътища и белите дробове с развитие на фиброза, астма, кашлица и други
• оториноларингологични прояви: възможни са развитие на ларингит, ерозии на зъбите, фарингит, синуит, субглотисна стеноза, дрезгав глас и други в резултат от рефлукса

Според това дали има или няма възпаление на лигавицата на хранопровода, гастроезофагеална рефлуксна болест се разделя на две форми, а именно гастроезофагеална рефлуксна болест с езофагит (към симптомите на болестта се добавят и някои от характерните прояви на езофагит) и гастроезофагеална рефлуксна болест без езофагит.

При продължително персистиране на проявите и липса на адекватна терапия могат да възникнат различни по вид и тежест усложнения, като например пептична язва на хранопровода (най-често се развива в частта от хранопровода, която е покрита с цилиндричен епител), пептична стриктура на хранопровода (най-често стриктурите са последица на продължителен рефлукс езофагит), кръвоизливи, дивертикули и перфорация и други. При продължителен и тежък рефлукс плоският епител на хранопровода може да се замести от цилиндричен (синдром на Barrett) и да се развие злокачествено заболяване.

За намаляване риска от възникване на усложнения е необходима своевременна консултация със специалист при наличие на киселини, парене, болки, рефлукс, продължаващи повече от няколко дни за уточняване на състоянието и предприемане на ефективно лечение.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при гастроезофагеална рефлуксна болест при много от пациентите се осъществява на база на клиничния преглед и данните от разпита на пациента във връзка с характерното протичане на болестта. При съмнения в диагнозата, за диференциране от други заболявания, както и за уточняване на налични усложнения (включително и развитие на езофагит) се назначават образни и инструментални методи на изследване.

За откриване на болестта най-често се използват следните диагностични методи:

• анамнеза и физикално изследване: разпитът на пациента има голямо значение за доказването на ГЕРБ за разлика от несъщественото му значение при редица други болести. Характерните субективни и обективни прояви на болестта, както и информацията за вредни навици (тютюнопушене, преяждане, злоупотреба с алкохол и газирани напитки, прекомерен прием на мазни и пикантни храни) обикновено насочват опитния клиницист към заболяването. Физикалните находки обикновено са оскъдни и нямат особено информативно значение
• лабораторна диагностика: изследване на кръв и урина се назначава само при някои пациенти, основно с цел детекция на налични усложнения и увреждания на други органи и системи, развитие на инфекциозен езофагит и други. При липса на други увреждания пациентите с ГЕРБ не показват отклонения в показателите при стандартните лабораторни изследвания
• езофагогастродуоденоскопия (горна ендоскопия): извършването на горна ендоскопия с биопсия е високоинформативен метод, който потвърждава диагнозата и подпомага диференцирането от различни други увреждания по хранопровода и стомаха, както и подпомага откриването на развил се в хода на ГЕРБ езофагит
• рентгеново изследване на горния отдел на стомашно-чревния тракт: контрастно рентгеново изследване (с бариева каша) на хранопровода и стомаха се назначава при някои пациенти, тъй като са налице известни противоречия сред специалистите относно информативността и необходимостта от този диагностичен метод при пациентите с ГЕРБ
• езофагеална манометрия и мониторинг на езофагеалното pH: прилагат се при някои пациенти за потвърждаване на диагнозата и подпомагане на диференциалната диагноза, както и определяне на тежестта на болестния процес

Диференциалната диагноза при гастроезофагеална рефлуксна болест налага различаване от езофагит, диспепсия с различна етиология, някои системни заболявания, протичащи с идентични симптоми, както и някои заболявания извън храносмилателната система (например сърдечни увреждания във връзка с болката зад гръдната кост).

Лечение при гастроезофагеална рефлуксна болест

Терапевтичният подход при гастроезофагеална рефлуксна болест включва комплексни и целенасочени мерки за овладяване проявите на болестта и намаляване рисковете от възникване на усложнения.

За целта се препоръчват промени в храненето, ограничаване на вредните навици, лекарствена терапия, а в много редки случаи, при рефрактерни на лекарствените средства пациенти, може да се наложи оперативна намеса за лечение на болестта.

Най-често за лечение на ГЕРБ се прилага комбинация от някои от следните лечебни мерки:

• диета: важно място в лечението заема диетата, като е необходимо да се избягват храни и напитки, предизвикващи рефлукс, каквито са например кафе и други кофеин съдържащи храни и напитки, алкохол, газирани напитки, мазни и люти храни, пикантни подправки, чесън, цитруси, домати и доматен сок, ментови изделия и други. Препоръчва се прием на по-малки количества храна, ранна вечеря, избягване на физическо натоварване или лягане веднага след хранене
• лайфстайл лечение: лайфстайл терапията е насочена към предприемането на мерки за цялостно подобрение на здравословното състояние. Обикновено се препоръчва поддържане на оптимално за състоянието и възрастта тегло, достатъчен прием на течности (предимно вода), отказ от тютюнопушене, въздържане от прием на спиртни напитки, повдигане на горната половина на тялото в легнало положение, контрол и лечение при наличие на подлежащи заболявания, повишено внимание при прием на лекарства, особено широкодостъпните обезболяващи без рецепта (предимно нестероидни противовъзпалителни средства, които увреждат лигавицата на хранопровода и стомаха)
• лекарства: медикаментите, които се използват в терапията на заболяването, са H2-блокери (фамотидин, ранитидин), инхибитори на протонната помпа (пантопразол, лансопразол, омепразол), антиацидни средства (различните антиациди, включително достъпните без рецепта, се използват за симптоматично облекчение) и други по преценка на лекуващия лекар
• хирургично лечение: в масовия случай пациентите показват добър отговор спрямо приложените медикаменти и диета, като в много редки случаи се налага оперативна намеса. Честа опция на избор е извършването на фундопликация по Нисен и някои други съвременни методи за лечение на болестта
• алтернативна медицина: в някои случаи, успоредно с подходящата диета и/или медикаменти, по преценка на лекуващия лекар може да се приложат някои алтернативни методи на лечение, като например билки и лечебни растения, техники за релаксация, медитация (при тревожни пациенти се наблюдава обостряне на проявите при пристъп) и други

Прогнозата при гастроезофагеална рефлуксна болест се определя индивидуално при всеки отделен пациент, като с важно значение е степента на прогресия на болестта, наличието или липсата на възпаление на хранопровода, отговорът спрямо лекарствената терапия, общото здравословно състояние на пациентите и други. В масовия случай пациентите се повлияват добре от приложеното лечение, като прогнозата е благоприятна.

Изображения: CC0 Public Domain