Хранопровод (oesophagus)

Хранопроводът представлява тясна мускулна тръба със средна дължина при израснали индивиди от около 25 см, която осъществява пренос на храна и течности от гълтача до стомаха. Дължината му при раждане варира между 8 и 10 см, а при подрастващи на възраст от 15 години достига до 19 см. Той води началото си от гълтача и представлява негово непосредствено продължение. Този преход се извършва на нивото на шести шиен прешлен. В низходящо направление органът прекосява гръдната кухина и диафрагмата, като достига стомаха на нивото на единадесети гръден прешлен.

Хранопроводът се разполага в три анатомо-топографски области: шия, гръден кош и коремна кухина. Съответно на това на него се различават три части: шийна, гръдна и коремна.

1. Шийната част - pars cervicalis, е с дължина около 5-6 см и се локализира непосредствено пред lamina prevertebralis и гръбначният стълб и зад трахеята.

2. Гръдна част - pars thoracica, е най-дългия участък с дължина около 16-19 см. Тя е разположена в гръдната кухина, непосредствено пред гръбначният стълб и има леко дъговидна форма, като следва гръдната кифоза. В тази област хранопровода кръстосва аортната дъга, левия главен бронх, а по-надолу се разполага първоначално вдясно от аортата, а след това пред нея. Той напуска пределите на гръдна кухина през hiatus esophageus (хранопроводен процеп) на диафрагмата на нивото на десети гръден прешлен.

3. Коремна част - pars abdominalis, се разполага в коремната кухина и най-късата част на хранопровода - 1-4 см.

По хода на хранопровода се наблюдават три постоянни анатомични стеснения:

1. Първото (горно) стеснение се нарича фарингеално (гълтачово) и се намира непосредствено в неговото начало, зад пръстеновидния хрущял. В това стеснение просветът има напречна цепковидна форма и се локализира на 15 см от резците.

2. Второто (средно) стеснение носи названието бронхиално и се разполага при кръстосването на левия бронх на нивото на междупрешленния диск между четвърти и пети гръден прешлен. Просветът му има полулунна форма и се намира на 24 см от резците.

3. Третото (долно) стеснение е диафрагмално и се разполага на нивото на девети-десети гръден прешлен непосредствено преди преминаването на хранопровода през hiatus esophageus на диафрагмата. В тази област просветът на органа има звездовидна форма и отстои от резците на 40 см.

При преглъщане вследствие на контракция на мускулната обвивка на хранопровода се получават две физиологични стеснения, които могат да бъдат визуализирани при рентгеново изследване. Първото се наблюдава в областта на пресичане на хранопровода с аортната дъга (малко над бронхиалното анатомично стеснение) и се нарича аортно стеснение. Второто физиологично стеснение се установява непосредствено преди преминаването на хранопровода в стомаха и се нарича кардиално.

Стената на хранопровода се изгражда от три обвивки:

• лигавица - tunica mucosa;
• мускулен слой - tunica muscularis;
• външен съединителнотъканен слой - tunica adventicia.

Лигавицата покрива вътрешната повърхност на хранопровода и образува високи надлъжни гънки - plicae longitudinales, поради което на напречен срез просветът му има звездовидна форма. Тя е постлана от многослоен плосък невроговяващ епител, състоящ се от над 20 слоя, като в областта над кардията преминава в еднореден цилиндричен епител. Лигавицата на хранопровода има белезникав цвят и в долния си край завършва с рязко очертана граница поради различния цвят на стомашната лигавица, който е розов. Под епитела се разполага собствена пластинка - lamina propria, която е изградена от колагенни и еластични съединителнотъканни влакна, сред които се откриват лимфоцити и лимфни фоликули. В нея е разположен единият от двата вида жлези на хранопровода, а именно повърхностните или кардиачни жлези - glandulae cardiacae esophagi. Тези жлези се откриват в началната част на хранопровода и в неговия долен край, намиращ се в близост с входа на стомаха. В собствената пластинка, освен единични лимфни фоликули, се наблюдава и добре развита мускулна пластинка - lamina muscularis mucosae.

Собствените жлези на хранопровода - gll. oesophageae propriae, се разполагат в субмукозата - tela submucosa. Техните изходни каналчета преминават през лигавичните слоеве и се отварят на повърхността на лигавицата. От тях се излива слузен секрет, който има за цел да овлажни лигавицата и улесни преминаването на хранителната хапка. Специфичното устройство на лигавицата и подлигавичния слой позволява значително стеснение и разширение на просвета на хранопровода.

Мускулният слой е дебел с добре оформени вътрешен кръгов и външен надлъжен слой. Горната 1/3 на хранопровода е изградена от напречнонабраздени мускулни влакна, а долната част - от гладка (неволева) мускулатура. Средната третина е съставена и от двата вида мускулни влакна. Вътрешният мускулен слой има предимно циркулярен ход, но значителна част от мускулните влакна вървят и спираловидно. Външният надлъжен слой започва от гръкляна и гълтача посредством три мускулни снопа, които в началото на хранопровода се обединяват и формират единен мускулен слой с еднаква дебелина по цялото протежение на органа.

Отвън хранопроводът е покрит с хлабава съединителна тъкан - tunica adventitia, в която има мускулни влакна към съседни органи (m. bronchooesophageus и m. pleurooesophageus), изхождащи от външния мускулен слой. Само коремната част на хранопровода е покрита със серозна обвивка (peritoneum). В адвентицията се разполагат основните кръвоносни съдове, лимфни съдове и нервно сплетение на хранопровода - plexus esophageus.

Кръвоснабдяването на хранопровода се осъществява от клончета - rami esophageales, водещи началото си от най-близко разположените артериални съдове. Шийната част се кръвоснабдява от a. thyroidea inferior (долна щитовидна артерия), гръдната - направо от aorta thoracica (гръдна аорта), а коремната - от a. gastrica sinistra (лява стомашна артерия) и лява долна диафрагмална артерия. Венозната кръв се събира от v. azygos и v. hemiazygos (притоци на v. cava superior) и vv. gastricae (притоци на v. portae). Те анастомозират помежду си (порто-кавална анастомоза).

Лимфната течност от стената на хранопровода се оттича към следните групи лимфни възли:

• дълбоки шийни лимфни възли;
• трахео-бронхиални лимфни възли;
• лимфни възли, разположени около малката кривина на стомаха;
• лимфни възли на малкото було;
• лимфни възли в чернодробния хилус.

Инервирвацията на хранопровода се осъществява от n. vagus (блуждаещ нерв) и truncus sympaticus.