Хранопровод, неуточнена част МКБ C15.9

Според данни на Световната здравна организация (СЗО) злокачествено новообразувание (рак) на хранопровода е на трето място по честота сред малигнените тумори на стомашно-чревния тракт и е на седмо място като причина за летален изход вследствие на раково заболяване.

Заболеваемостта в отделните страни, географски райони и етнически групи показва значителна вариабилност. В САЩ и Великобритания честотата е около 3-6 случая на 100 000 души. В Централна Азия заболеваемостта е по-висока, докато в България е от порядъка на един случай на 100 хил.

Най-честата хистологична форма на злокачествено новообразувание на хранопровод, неуточнена част е плоскоклетъчен (сквамозноклетъчен) карцином. Вторият по честота хистологичен вариант е аденокарцином. Плоскоклетъчните карциноми произлизат от епителния слой на лигавицата на хранопровода, докато аденокарциномите възникват от жлезисти елементи на лигавицата на хранопровода.

Рисковите фактори, свързани с двете основни хистологични форми са: възраст след 65 години, като в страните с по-висока заболеваемост възрастта на заболелите е по-ниска; мъжки пол; хранителен режим беден на плодове и зеленчуци; консумация на горещи храни и напитки; хиповитаминоза (вит. А, B, C); тютюнопушене; алкохолна консумация в големи количества; затлъстяване. Заболявания, при които има повишен риск са: хранопровод на Барет, ГЕРБ (гастро-езофагеална рефлуксна болест), ахалзия, ръбцова стеноза, брахиезофагус, синдром на Плъмер-Винсон, тилоза.

Характерно за карциномите на хранопровода е "тихото" протичане - дискретно развитие в началните етапи. Едва при значително обтуриране лумена на хранопровода (над 60% от лумена) се появява първият и най-чест симптом - дисфагия (затруднено преглъщане). Дисфагията се установява при около 90% от случаите на рак на хранопровода, неуточнена част. Първоначално, затрудненото преглъщане е налице за твърда храна, но постепенно прогресира до дисфагия при прием на течности. Дисфагията е причина за загуба на тегло - втория най-чест симптом. При малка част от пациентите дисфагия може да липсва, дори при наличие на екстензивен тумор. При тези пациенти водещи са симптоми, резултат на инфилтриране на тумора в съседни анатомични структури.

Други симптоми на стеснение и обструкция на хранопровода са повръщане (регургитация) на задържана в хранопровода храна или кръв, болезнено преглъщане (одинофагия), лош дъх (халитоза). В резултат на ангажиране на прилежащи органи се наблюдават симптоми като: дразнеща кашлица, дължаща се на притискане или формиране на трахео-езофагиална фистула, която може да резултира в аспирационна пневмония, поради аспириране на храна или други материи; дисфония; болки зад гръдна кост (sternum) и в гърба; синдром на Claude-Bernard-Horner, обструкция на v. cava superior, плеврален излив, хепатомегалия, асцит, лимфаденопатия на супраклавикуларни и шийни лимфни възли.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на хранопровод, неуточнена част налага провеждането на следните клинични, инструментални и образни изследвания:

• снемане на анамнеза и обективно изследване;
• езофагография - рентгеново изследване на хранопровода с контрастна материя (бариева каша);
• ендоскопия на хранопровода и биопсия на тумора;
• ехография, КАТ на гръден кош, позитронно-емисионна томография;
• трахеобронхоскопия и медиастиноскопия.

На базата на данни от проведените изследвания се определя стадия на туморния процес и се изготвя оптимален терапевтичен план.

Лечението включва три терапевтични подхода - хирургично лечение, радиотерапия, химиотерапия. Отделните лечебни тактики включват различни комбинации от оперативна резекция, лъчетерапия с химиотерапия. Основния метод при операбилни тумори е различно степенна резекция на хранопровода (езофагектомия).