Шийната част на хранопровода МКБ C15.0

Шийната част на хранопровода (pars cervicalis) има дължина около 5-6 см. и се разполага от нивото на C6 (шести шиен прешлен) до I торакален (гръден) прешлен. Важно клинично значение има началната част на хранопровода (вход на хранопровода, introitus oesophagi). Преходът на фаринкса (гълтач) към хранопровода е ясно отличим и тази анатомична област има важно значение при провеждане на инструментални изследвания на хранопровод, стомах и дуоденум. В тази област се намира ромбовидно пространство, формирано от свързването на двете крачета на m. constrictor pharyngis inferior и мускулните влакна на хранопровода. Ромбовидното пространство се разделя от m. cricopharyngeus transversus (сфинктер) на две триъгълни пространства, представляващи две т.нар. "слаби точки", които могат да бъдат пробити при неправилно насочен езофагоскоп и при наличен спазъм. Евентуален пробив в тази област крие опасност за проникване на инфекция в средостението (медиастинум).

От злокачествените новообразувания на езофага 15% се откриват в шийна част на хранопровода. Засяга по-често мъже във възрастта над 50-60 години. В световен мащаб, езофагеалният рак е седмата водеща причина за смърт от злокачествено туморно заболяване. Честота на злокачествени новообразувания на хранопровода варира в широки граници в различните географски райони и в различните етнически групи. Заболеваемостта варира от 30 до 800 случая на 100 000 души в конкретни области като Северен Иран, някои райони на Южна Русия и Северен Китай. В България честотата е приблизително 1 случаи на 100 хил. души.

Етиологията на малигнени тумори на хранопровода - шийната част на хранопровода се свързва с излагане на лигавицата на хранопровода на канцерогенни или токсични агенти, което води последователно до следната патогенетична верига - дисплазия - карцином in situ - карцином.

Дефицитът на витамини и хранителни вещества са фактори, които оказват негативен ефект. Във високорискови страни като Китай, недостигът на витамини или микроелементи играе съществена роля при възникване на рак на хранопровода. Витамин B2 (Рибофлавин) хиповитаминоза в Китай се свързва с по-висока честота на злокачествени тумори на хранопровода. Други рискови фактори са продължителна употреба на алкохол, ахалазия, баретовия хранопровод, синдром на Plummer-Vinson, тилоза (кератодермия).

Хистологичните форми на злокачествено новообразувание на шийна част на хранопровода са:

• епителни тумори (карциноми) - плоскоклетъчен карцином (среща се в 90% от случаите), аденокарциноми, мукоепидермоиден карцином, недиференциран карцином;
• неепителни тумори - лейомиосарком, карциносарком, злокачествен меланом;
• метастатични тумори с вторична локализация в хранопровода.

Клиничната картина на злокачествено новообразувание на шийна част на хранопровода се характеризира със следните симптоми:

• дисфагия (затруднено преглъщане) - най-честият симптом, първоначално при поглъщане на твърда храна, а в последствие и на течности;
• загуба на тегло - вторият най-чест симптом;
• кървене;
• болки в ретростернална област, което предполага метастатично заболяване;
• промяна на гласа - дрезгавост;
• упорита кашлица.

Обективното изследване често не открива характерни изменения, може да се установи лимфаденопатия в латероцервикална или супраклавикулара области. Поради факта, че хранопровода не притежава сероза, злокачественият процес може да обхване околните структури - трахея, главни бронхи, кръвоносни съдове.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на шийна част на хранопровода се основава на следните диагностични мероприятия:

1. Лабораторни изследвания, насочени към оценка на хранителния статус.

2. Образни изследвания:

• рентгеново изследване с бариева каша - много чувствителен метод за откриване на стриктури и интралуменни образувани;
• езофагогастродуоденоскопия, биопсия на тумора;
• ендоскопска ехография - високо чувствителен тест за T и N стадиране на туморния процес;
• компютърна томография на гръдния кош и корема за определяне на M стадии и оценка на туморната инвазия в съседни структури;
• бронхоскопия - изключва ангажиране на трахея или бронхи;
• лапароскопията и торакоскопия за оценка на регионалния лимфен басейн;
• позитронно-емисионна томография (PET) за откриване на хиперметаболитни огнища на болестта.

Диференциалната диагноза включва: ахалазия, езофагеална стриктура, синдром на Plummer-Vinson.

Лечението на злокачествено новообразувание на шийна част на хранопровода има за цел повлияване на дисфагията. Основните методи са хирургично лечение и радиотерапия. Лъчевото лечение се прилага като предоперативен метод и играе роля за подобряване на резектабилността на тумора. Изборът на оптимално хирургично лечение е дискутабилен. При условие, че туморът е резектабилен (подлежи на хирургично отстраняване) повечето пациенти се подлагат на стандартна езофагектомия, като основната цел е пълно отстраняване на тумора и облекчаване на дисфагията. Химиотерапията (куративна или адювантна) не подобрява значително преживяемостта.