Долната трета на хранопровода МКБ C15.5

Злокачествените (малигнени) новообразувания на хранопровода са заболявания със сериозна прогноза, откриват се сравнително късно и имат висок леталитет. Представляват третите по-честота туморни заболявания на стомашно-чревния тракт. Честотата им на разпространение в различните географски райони е твърде различна. По-висока заболеваемост се наблюдава в Азия (северен Китай, бившите южни съветски републики, Иран), в западните страни и Япония се срещат значително по-рядко. В България заболеваемостта е приблизително 1,5 случая на 100 000.

35% от злокачествените тумори на хранопровода се развиват в долна трета на органа. Причините за възникване на малигнен процес в хранопровода са многобройни и комплексни. Установени са рискови фактори, чието влияние се свързва с етиология на злокачествено новообразувание на долната трета на хранопровода, по-важни, от които са:

• продължителна злоупотреба с алкохол;
• недостатъчен прием на плодове, зеленчуци, витамини и минерали;
• гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), при която киселина и стомашно съдържимо влизат в контакт с лигавицата на хранопровода. ГЕРБ увеличава риска за развитие на аденокарцином на хранопровода с приблизително 2 до 16 пъти, сравнено с останалата популация. Счита се, че приблизително 30% от злокачествените тумори на долна трета на хранопровода са свързани с гастро-езофагеална рефлуксна болест.
• баретов хранопровод - патологично състояние, което засяга главно долната трета на хранопровода и може да доведе до злокачествена трансформация на лигавицата в тази област;
• допълнителни рисково фактори са мъжки пол, възраст над 50 години, ахалзия, тилоза, ръбцова стриктура на хранопровода.

В долна трета на хранопровода се развиват две основни хистологични форми на злокачествен тумор. Единият вид се нарича плоскоклетъчен карцином и произлиза от плоския многослоен епител, които постила вътрешната повърхност на хранопровода - мукозния слой. В тази част на хранопровода се развива значително по-често аденокарциноми, аденоклетъчен карцином, мукоепидермоиден карцином и недиференциран (анапластичен) карцином. Аденокарциномите възникват от жлезисти клетки на хранопровода, които се локализира близо до стомаха. Смята се, че аденокарциномите са свързани с излагане на лигавицата на долна трета на хранопровода на корозивното действие на стомашна киселина и съдържимо.

Клиничното протичане в ранните етапи на развитие на злокачествено новообразувание на долната трета на хранопровода е асимптомно или с дискретна симптоматика. Често заболяването се открива в стадий на напреднал туморен процес.

Клиничната проява на заболяването се характеризира със следните симптоми:

• затруднено преглъщане (дисфагия) или болка при преглъщане (одинофагия), първоначално на твърди хранителни частици, а на по-късен етап на кашава храна и течности;
• загуба на тегло - един от най-честите симптоми;
• дразнеща и суха кашлица;
• болка или парене зад гръдна кост и епигастриума;
• тежест и дискомфорт в епигастриума;
• дрезгав глас - следствие на ангажиране на левия n. recurrens;
• повръщане на храна или кървави материи.

Диагнозата злокачествено новообразувание на долната трета на хранопровода се базира на разпит на пациента, които установява субективни оплаквания, техните характеристики и давност, и физикален преглед. Диагностичния процес продължава със следните изследвания:

• рентгенография на гръден кош с поглъщане на бариева каша за установяване на обем заемащ процес;
• ендоскопско изследване с фиброоптичен ендоскоп;
• ендоскопско ултразвуково изследване;
• биопсия на тумора - при осъществяване на ендоскопското изследване има възможност за провеждане на биопсия, посредством, която получените клетки или тъкани от хранопровода се изследват цитологично или хистологично.

Другите изследвания, имащи съществено значение за изграждане на диагнозата са компютърна томография (CT), позитронно-емисионна томография (PET), торакоскопия, медиастиноскопия и лапароскопия. С тези изследвания се определя степента на туморно разпространение или наличие на метастази в лимфни възли и далечни органи.

Лечението е главно хирургично. Прилага се комбинирано лечение, включващо оперативно лечение (езофагектомия), лъчева терапия и химиотерапия. При напреднало заболяване се прилага палиативна терапия, която се състои в дилатация, бужиране на хранопровода и поставяне на ендопротези или стендове.