Средната трета на хранопровода МКБ C15.4

Езофагеалният рак представлява злокачествено заболяване на хранопровода. В световен мащаб злокачествените новообразувания на хранопровода са на трето място по честота от всички малигнени тумори на храносмилателния тракт и седма водеща причина за смърт от рак. Като цяло заболеваемостта е най-висока при мъжете над 50-годишна възраст.

Случаите на злокачествено новообразувание на хранопровода варира значително в зависимост от географското местоположение. Честотата е по-висока в северен Китай, северен Иран, южните републики на бившия Съветски съюз и по-рядко срещани в Япония, Великобритания, Европа и Канада. В Съединените щати заболеваемостта е най-висока в градските райони и общата честота е около 5 случая на 100 хил. В България заболеваемостта от рак на хранопровода е от порядъка на 1.6 случая на 100 хил. души годишно.

Злокачествено новообразувание на средната трета на хранопровода е най-честата локализация на езофагеалния рак (приблизително 50%). Установени са следните рискови фактори, играещи съществена роля за възникването на злокачествен процес в хранопровода:

• възраст - най-често се среща при възрастни хора;
• пол - мъжете заболяват по-често от жените;
• хранителен режим и затлъстяване - диета с високо съдържание на мазнини, бедна на витамини, недостатъчен прием на плодове и зелени зеленчуци се смята, че повишава раковия риск;
• географско положение - ракът на хранопровода е много по-чест в Китай и някои други далекоизточни страни, отколкото в Европа. Това може да се дължи на хранителни фактори или други фактори на околната среда.
• пушачи;
• консумация на големи количества алкохол, особено концентриран;
• гастро-езофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ);

Други по-рядко срещани състояния с повишен риск включват: ахалазия, тилоза (много рядко наследствено заболяване) и синдром на Paterson-Brown-Kelly (Plummer-Vinson) - рядък синдром, който включва железен дефицит, промени в устната кухина или хранопровода и дисфагия. Продължителното излагане на определени химични вещества и замърсители (химични канцерогени) може да увреди хранопровода. Проучвания са установили, че пиенето на черен чай при температура от 70°C или по-висока увеличава риска.

Според данни на Световната здравна организация основните хистологични форми на злокачествен тумор на хранопровода са предимно плоскоклетъчни карциноми (около 90-95% на всички случаи на рак на хранопровода в световен мащаб) и аденокарциноми (около 50-80% от всички случаи в САЩ). Плоскоклетъчният карцином възниква от клетките, които постилат горните две трети на хранопровода - лигавичния епителиум. Аденокарциномите произлизат от жлезисти клетки, които се намират основно в долните отдели на хранопровода.

Клинично, злокачествено новообразувание на средната трета на хранопровода се проявява в напреднал стадии на заболяването. В началните етапи не установяват характерни симптоми, което е причина за забавяне поставянето на диагноза и влошава прогнозата. В резултат на туморния растеж се наблюдават следните симптоми:

• затруднено преглъщане (дисфагия) - често е първият симптом и се причинява от тумора, които стеснява лумена на хранопровода;
• повръщане след хранене, което е представлява регургитиране на храна, която не достига до стомаха;
• болка в гърдите или в задната част на гръдния кош, особено при преглъщане (одинофагия);
• загуба на тегло;
• повръщане на кръв;
• кашлица, особено при преглъщане;
• дрезгав глас.

Посочените симптоми се срещат и при други патологични състояния, което налага диференциално диагностично уточняване.

Диагнозата на злокачествено новообразувание на средната трета на хранопровода се основава на проведени: клиничен преглед (анамнеза и обективно изследване), лабораторни, инструментални и образни диагностични методики. С основно значение за поставяне на диагноза са езофагография и езофагоскопия. Езофагоскопията представлява ендоскопски метод на изследване, при които посредством фиброоптичен ендоскоп се оглежда вътрешната повърхност на хранопровода и дава възможност за взимане на тъкан от тумора (биопсия). След биопсията, полученият материал се изследва под микроскоп и се определя хистологичния вариант на тумора. Образни методи с висока диагностични стойност са ендоскопска ехография на хранопровод, компютърна томография, позитронно-емисионна томография. Други диагностични методи са торакоскопия и медиастиноскопия за определяне на отношението на тумора с околните анатомични структури.

Възможностите за лечение на злокачествено новообразувание на средната трета на хранопровода включват хирургично лечение, лъчетерапия и химиотерапия. Терапевтичният подход е индивидуално съобразен при всеки отделен случай и зависи от различни фактори, като точната локализация на първичния тумор в хранопровода, стадия на туморния процес (големината на злокачественото образувание и степента на разпространение), както и общото здравословно състояние.

Основните терапевтични подходи са:

• дефинитивно лечение на злокачествения процес - възможно е в ранни стадии на заболяването;
• лечение, целящо контрол на туморния растеж и разпространение;
• терапия, която облекчава симптомите на заболяването.