Туберкулозен езофагит (A18.8ї) МКБ K23.0

Развитието на туберкулозен езофагит е рядко срещано заболяване, възникващо в резултат от разпространението на туберкулозата в гръдния кош от медиастиналните лимфни възли или белите дробове. Хранопроводът е най-рядко срещаната локализация на туберкулозата на храносмилателния тракт.

Туберкулозен езофагит може да бъде първично (първично възникване на инфекцията в езофага) или вторично заболяване (разпространение от друго първично огнище на туберкулозната инфекция към хранопровода).

Честотата на първичната туберкулоза на хранопровода е изключително ниска. Фактори като сквамозния епител, мукуса и слюнката имат локален протективен ефект, което обяснява ниската честота на разпространение в езофага. Вторичната туберкулоза може да възникне при поглъщане на инфектирана храчка, при директно навлизане от белите дробове, от медиастиналните лимфни възли или чрез ретроградно лимфогенно и хематогенно разпространение.

Туберкулозният езофагит се наблюдава в три макроскопски варианта, а именно улцерозен, хипертрофичен и грануларен. Най-често срещаната форма е тази на туберкулозната язва (улцерозен вариант), която се отличава хистологично със сива основа и инфилтрирани ръбове. Когато е налице хипертрофична форма, състоянието силно наподобява хистологично карцином на езофага и е необходима подробна диагностична обработка за отдиференциране на двете състояния. Обикновено процесът ангажира средната част на хранопровода в близост до бифуркацията на трахеята.

Макар и описвано рядко в клиничната практика, заболяването е важно да бъде ранно разпознато с оглед назначаването на ефективна терапия и намаляване рисковете от възникване на различни по вид и тежест усложнения.

Характерни симптоми при туберкулозен езофагит

Клиничната картина при туберкулоза на хранопровода показва големи индивидуални различия в зависимост от редица особености и индивидуални фактори. Така например важно значение има дали процесът е първичен (налице са предимно локални прояви) или вторичен (описват се и различни системни признаци на инфекцията), здравословното състояние на пациента (наличието на подлежащи заболявания обикновено влошава протичането), своевременното откриване на болестта (забавянето в диагностиката и лечението крие риск от развитие на усложнения, като при някои пациенти първите прояви на болестта са именно някои от характерните за нея усложнения).

Сред често описваните клинични симптоми при туберкулозен езофагит се включват:

• прояви от страна на хранопровода: дисфагия (затруднено преглъщане, проявено в различна степен в зависимост от давността и особеностите на болестния процес), одинофагия (болки при преглъщане, които стават причина за намален прием на храна и течности и развитие на малнутриция, различно проявена редукция на теглото), болки в областта на гърдите, променен вкус, неприятен дъх, рядко се описват киселини, парене и регургитация
• общи прояви: при много от пациентите заедно с проявите от страна на хранопровода се описват още задух, кашлица (по-често суха, дразнеща, но може да е и влажна, с отделяне на обилни количества храчки), гръдна болка (болки при вдишване). При много от пациентите е налице фебрилитет (повишение на телесната температура), нощни изпотявания (особено характерни за туберкулозната инфекция), значителна редукция на теглото (дължи се от една страна на проблемите с преглъщането и на самата инфекция от друга страна)

При вторична инфекция на хранопровода в зависимост от първичната локализация на болестния процес са възможни многостранни и разнообразни симптоми, които показват голяма вариабилност при отделните пациенти.

Полезна информация по темата може да намерите в раздел Заболявания (Туберкулоза на други уточнени органи).

При липсата на своевременна диагностика и лечение на туберкулозната инфекция е възможно развитие на различни по вид усложнения, локализирани в хранопровода или системни. Възможно е да се получат усложнения като кървене, перфорация на хранопровода или формиране на фистула, дисеминиране на инфекцията, сепсис и други.

Поставяне на диагнозата

Диагностицирането при туберкулозен езофагит изисква комплексен подход и провеждане на множество и различни по вид изследвания.

Най-често за целта се прилагат:

• клинико-лабораторна диагностика: подробната анамнеза (данни за диагностицирана първична туберкулоза, рискови фактори, субективни прояви, давността на симптомите), физикалните находки (астеничен хабитус при напреднал болестен процес, бледи кожа и лигавици при подлежаща анемия) и лабораторната констелация (характерни за подлежащ инфекциозен процес лабораторни находки и промени в белия кръвен ред и редица други показатели) могат да насочат опитните клиницисти към инфекциозно заболяване, но за потвърждаване на диагнозата са необходими и подробни образни изследвания
• образни методи на изследване: образната диагностика играе важна роля в диагностиката на туберкулозния езофагит, като с най-голямо информативно значение е горната ендоскопия (доказване на процеса в хранопровода) и компютърната томография (характерни изменения в хранопровода, откриване на първичното огнище, данни за системни увреждания). По преценка на лекуващия лекар могат да се назначат и други изследвания
• биопсия: биопсията на лигавицата на хранопровода в хода на ендоскопското изследване показва наличие на епителоидни грануломи и потвърждава диагнозата

Диференциалната диагноза включва различаване на болестта от различните форми на езофагит, някои други инфекциозни, неопластични и възпалителни увреждания на хранопровода, както и от някои системни инфекции.

Лечение при туберкулозен езофагит

Терапевтичният подход при туберкулозен езофагит се определя индивидуално, като с голямо значение е общото състояние на пациентите, характерът и особеностите в протичането на болестта и редица други фактори.

За лечение на болестта се прилагат туберкулостатици (антитуберкулозни лекарства), главно рифампицин, изониазид, етамбутол, пиразинамид и други. Лекарствата се прилагат в комбинация за постигане на по-голяма ефективност и намаляване риска от развитие на лекарствена резистентност.

Препоръчва се провеждане на достатъчно продължителен терапевтичен курс (поне шест месеца) във връзка с особеностите на туберкулозната инфекция. Повечето случаи на първична туберкулоза на хранопровода се повлияват бързо и ефективно от приложената химиотерапия. Същото се отнася и за вторичната туберкулоза, с изключение на случаите на пациенти с HIV, които не отговарят добре на туберкулостатичните агенти. Това се обяснява с компрометираната имунна система при тях.

Във връзка с необходимостта от продължително лечение може да се наложи провеждането на профилактика срещу някои от очакваните и добре познати странични ефекти от лекарствата.

Допълнително към антитуберкулозната терапия могат да се прилагат симптоматични средства в зависимост от оплакванията на пациентите, като това може да включва аналгетици (за обезболяване), антиеметици (при чести позиви на гадене), антиациди (при наличие на киселинен рефлукс) и други.

Прогнозата при пациентите с туберкулозен езофагит се определя индивидуално, като с най-голямо прогностично значение е ранното доказване на болестта, липсата на усложнения и генерализация на процеса и добрият терапевтичен отговор към приложеното туберкулостатично лечение.

Изображения: CC0 Public Domain