Увреждания на хранопровода при болести, класифицирани другаде МКБ K23*

Уврежданията на храносмилателната система и в частност на хранопровода могат да бъдат вродени заболявания или болести, придобити с напредване на възрастта. Рубриката увреждания на хранопровода при болести, класифицирани другаде, включва някои по-рядко описвани в клиничната практика заболявания, засягащи хранопровода, развиващи се в хода на прогресията на други, често със системен характер, заболявания.

Увреждания на хранопровода при болести, класифицирани другаде: видове, особености, симптоми

Рубриката включва три основни нозологични единици, всяка от които се отличава със своите характерни особености в протичането, диагностиката и лечението на езофагеалното увреждане. Развиват се по-често с напредването на възрастта (голям процент от пациентите са на възраст над 40 години), като не се наблюдават съществени различия в честотата на засягане между половете.

Към увреждания на хранопровода при болести, класифицирани другаде, се включват следните заболявания:

• туберкулозен езофагит: туберкулозният езофагит е рядко срещано първично (първична туберкулозна инфекция с локализация в хранопровода) или вторично заболяване (различна локализация на първичното огнище с вторично засягане на езофага). Може да бъде като резултат от разпространение на туберкулозните бактерии в гръдния кош от белите дробове или медиастиналните лимфни възли. Честотата на засягане на хранопровода от туберкулозна инфекция е изключително ниска, като предразполагащи фактори могат да бъдат значително понижена имунна реактивност, локални увреждания по хода на хранопровода, напреднала възраст, голяма давност на процеса и други. Микроскопски туберкулозният езофагит се наблюдава в три варианта, а именно грануларен, хипертрофичен и улцерозен (най-чест). Клинично се изявява с одинофагия (болка при преглъщане), дисфагия (затруднено преглъщане), гръдна болка, кашлица, повишена температура, нощни изпотявания, загуба на тегло
• мегахранопровод при болестта на Chagas: мегахранопровод при хронично протичаща болест на Chagas рядко се описва по нашите географски ширини във връзка с епидемиологичните особености на инфекцията. Болестта на Chagas (американска трипанозома) е трансмисивна протозойна инвазия, която при острите форми се характеризира с фебрилитет (висока температура), диария, лимфаденопатия, спленомегалия и поражения на централната нервна система, а при хроничните форми води най-често до миокардиопатия и поражения на интестиналния тракт с развитие на мегаезофаг при засягане на хранопровода и мегаколон при ангажиране на дебелото черво. Причинява се от флагелатния, едноклетъчен паразит Trypanosoma cruzi. Заболяването се проявява като остра инфекция (при деца) и хронична инфекция (при възрастни), като засягането на храносмилателната система е характерно за хроничната форма на болестта и крие сериозни рискове от развитие на различни по вид и тежест усложнения
• увреждания на хранопровода при други болести, класифицирани другаде: в тази група се включват някои системни заболявания, водещи в своята прогресия до развитие на различни по вид увреждания на хранопровода. Тук се включват езофагеалните увреждания, наблюдавани при системна склеродермия, при дерматополимиозит, при медиастинити, при синдрома Plummer-Vinson или сидеропенична дисфагия и други, протичащи често с дисфагия, одинофагия, усещане за чуждо тяло, нарушения в мотилитета на хранопровода и други

Ранното откриване на езофагеалните поражения намалява рисковете от развитие на тежки усложнения (руптура, перфорация, кръвоизлив, вторична инфекция) и подобрява прогнозата при отделните пациенти.

Диагностичен подход

Диагнозата при част от пациентите се поставя с откриването на основното заболяване, докато при други има голям интервал между диагностиката на основното заболяване и развитието на езофагеалните увреждания, поради което са необходими системни, комплексни и задълбочени изследвания. В редки случаи уврежданията на хранопровода се диагностицират преди откриването на основното заболяване.

Най-често за доказване на конкретното заболяване се прилагат следните диагностични подходи и методи:

• клинико-лабораторни находки: подробната анамнеза и обстойният физикален преглед при някои пациенти могат да насочат опитните клиницисти към заболяване на хранопровода, но в повечето случаи имат слабо информативен характер и не допринасят съществено за диагностицирането на болестта. Лабораторните изменения варират в зависимост от основното заболяване, като могат да насочат към инфекциозен процес, наличие на остър или хроничен кръвоизлив с развитие на анемия, поражения на някои други органи и системи
• образни и инструментални изследвания: с изключително високо информативно значение са резултатите, получени в хода на образната диагностика, като за целта се прилагат различни методи. Най-често се назначава горна ендоскопия с или без извършване на биопсия, рентгеново изследване (по-често с използване на бариева каша като контраст), компютърна томография за откриване на системни увреждания и полиорганни поражения, рядко се назначава ядрено-магнитен резонанс
• други изследвания: по преценка на лекуващия лекар и в зависимост от характерните особености в протичането на болестта при отделните пациенти може да се назначи езофагеална манометрия, мониториране на pH на хранопровода, паразитологични изследвания, изследвания за откриване или изключване на други увреждания, включително на сърдечно-съдовата система, централната нервна система, дихателната система

Диференциалната диагноза често е широка и налага различаване от редица други заболявания със системен характер, но също и от редица езфагеални увреждания с инфекциозна, възпалителна, неопластична или автоимунна етиология.

Терапевтичен подход

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с някое от заболяванията, включени в рубриката увреждания на хранопровода при болести, класифицирани другаде, е комплексен, индивидуален и може да включва консервативни методи на лечение (общи мерки, лекарства, диета) или оперативно лечение (използване на различни хирургични техники за корекция на уврежданията).

Най-често за лечение на болестта се прилагат някои (или комбинация) от следните методи:

• лекарствена терапия: лекарствената терапия е широко застъпен, често прилаган и изключително ефективен метод, като се прилагат различни медикаменти в зависимост от основното заболяване и оплакванията на пациентите. При наличие на инфекция се назначават подходящи антибиотици (или антипротозойни препарати при болестта на Chagas), при склеродермия се назначават кортикостероиди, при туберкулозен езофагит се назначава комбинация от туберкулостатици, при сидеропенична дисфагия се назначава корекция на железния дефицит, често в комбинация с прием на някои витамини от група В. Симптоматично се прилагат при нужда аналгетици (за обезболяване), антипиретици (за нормализиране на телесната температура), антиациди (за лечение на киселинния рефлукс) и други
• оперативно лечение: при липса на ефект от консервативното лечение, при развитие на усложнения, както и при липса на други лечебни алтернативи се назначава подходящо оперативно лечение, като обикновено се предпочитат минимално инвазивните процедури. При възможност за постигане на желания ефект с ендоскопски методи лечението се прилага едновременно с диагностицирането на процеса. При невъзможност за провеждане на ендоскопско лечение се назначава лапароскопска терапия. За намаляване риска от възникване на допълнителни увреждания и усложнения се препоръчва подходяща предоперативна подготовка и следоперативни мерки за оптимално възстановяване на пациентите
• общи мерки и диета: при някои заболявания спазването на определен хранителен режим с избягване на някои храни и доминиране на други в менюто води до подобряване на състоянието на пациентите. В зависимост от основното заболяване, тежестта на езофагеалните увреждания и общото състояние на пациентите се назначават различни общи мерки за облекчаване на проявите на болестта и подобряване на комфорта

Прогнозата при увреждания на хранопровода при болести, класифицирани другаде, се определя индивидуално в зависимост от вида на основното заболяване, тежестта и интензивността на болестния процес и езофагеалните поражения, както и общото състояние на пациента, своевременната медицинска намеса и отговора към приложените лечебни мероприятия.

Изображения: CC0 Public Domain