Увреждания на хранопровода при други болести, класифицирани другаде МКБ K23.8

Заболяванията на хранопровода могат да бъдат както самостоятелни, първични болести, причинени от различни етиологични причинители (автоимунни, инфекциозни, възпалителни заболявания, неоплазми), също така могат да настъпят и увреждания на хранопровода при други болести, класифицирани другаде.

Тази форма на увреждане на езофага показва относително ниска честота във връзка с относително ниската честота на основните заболявания, даващи в хода на своята прогресия езофагеални увреждания с различна тежест.

Увреждания на хранопровода при болести, класифицирани другаде: видове, симптоми, особености

Многобройни заболявания с различна етиология в своето протичане могат да причинят различни по вид и тежест увреждания на хранопровода.

Към някои от характерните за рубриката увреждания се включват:

• увреждания на хранопровода при склеродермия: най-често измененията се наблюдават при колагенозата системна склеродермия. Успоредно с кожата се засягат и ставите, сърцето, белите дробове, бъбреците, хранопроводът, стомашно-чревният тракт, мускулите и черният дроб. От органите на гастроинтестиналната система най-често се обхваща хранопроводът, който се засяга най-много при особена форма на склеродермията, така нареченият CRES синдром. Клиничната картина се характеризира с прогресираща дисфагия (болезненост при преглъщане), парене, оригване и повръщане. Често се развиват и пептични язви, хиатусна херния, налице е бърза прогресия в развитието на болестните изменения, поради което често прогнозата е неблагоприятна. Често промените в хранопровода предшестват кожните изменения, характерни за болестта и могат да станат причина за погрешна диагноза. За увреждане на хранопровода при системна склеродермия можете да прочетете в раздел Заболявания (Синдром CR(E)ST)
• увреждания на хранопровода при дерматомиозит: дерматомиозитът в половината до две трети от случаите се придружава от дисфагия, дължаща се на хроничен езофагит и генерализирана атрофия на лигавицата на хранопровода. При това заболяване според различни автори може да възникне рак в хранопровода, стомаха, белите дробове и яйчниците. Полезна информация за увреждане на хранопровода при дерматомиозит можете да прочетете в раздел Заболявания (Дерматополимиозит)
• увреждания на хранопровода при ревматоиден артрит: при ревматоидния артрит и синдром на Рейно гълтателната перисталтика на хранопровода е отслабена до напълно липсваща в средната и дисталната трета на хранопровода. Клинично уврежданията протичат с дисфагия и недостатъчност на кардията
• увреждания на хранопровода при медиастинит: при хроничен медиастинит (възпаление на медиастинума) в процеса се въвлича и хранопроводът. Развитието на съединителната тъкан води до деформация и стеснение на хранопровода с поява на дисфагия. Рентгенологично се установяват стеснение, разширение и изместване на хранопровода при запазен лигавичен релеф. Заболяванията на гръбначните прешлени водят до промяна и в положението на хранопровода. Най-сериозни нарушения в хранопровода настъпват при остеохондроза на прешлените, като последната се характеризира с дисфагия, болки зад гръдната кост и пресипнал глас, може да се наблюдава и стеноза на хранопровода. Полезна информация по темата може да намерите в раздел Заболявания (Болести на медиастинума, некласифицирани другаде)
• увреждания на хранопровода при желязодефицитна анемия: синдромът на Plummer-Vinson се характеризира с анемия и дисфагия. Приема се, че се дължи на недоимък на желязо и витамини от група В, на конституционално предразположение и на хормонални нарушения. Клинично заболяването се характеризира с хейлит, глосит, атрофия на папилите на езика, хиперкератоза на лигавицата на хранопровода, сидеропения и микроцитна хипохромна анемия. Водещи симптоми са дисфагията и чувството на засядане на приетата храна в хранопровода. Дисфагията се дължи на спазми, пареза на гълтателната мускулатура, сраствания на хранопровода и атрофия на лигавицата. Полезна и подробна информация по темата може да намерите в раздел Заболявания (Сидеропенична дисфагия). Нарушения в кардията се срещат и при болни с пернициозна анемия, които изчезват след съответното лечение.

Изменения в хранопровода могат да се наблюдават и при левкемични инфилтрати, кръвотечения, псевдомембранни и огнищни некрози, кандидозен езофагит (езофагит причинен от гъбички) и стеснения. Изразяват се с дисфагия и болки зад гръдната кост при преглъщане.

Своевременното откриване и назначаване на стандартно лечение намалява рисковете от развитие на локални (езофагеални) и системни усложнения, които значително влошават прогнозата.

Поставяне на диагнозата

Откриването на езофагеалните увреждания в хода на протичането на заболявания, класифицирани другаде, често представлява предизвикателство дори и за опитните клиницисти, тъй като езофагеалната локализация не е сред най-характерните локализации при част от болестите.

При някои от пациентите уврежданията по хода на хранопровода се откриват в хода на диагностиката на основното заболяване, докато при други се диагностицират с помощта на целенасочени изследвания, обикновено с образни методи на изследване.

За откриване на езофагеалните увреждания обикновено се назначават следните диагностични подходи:

• клинико-лабораторна диагностика: анамнестичните данни (затруднено и болезнено преглъщане с различна давност) на фона на диагностицирано основно заболяване в комбинация с някои, макар и оскъдни, клинични находки, може да насочи към увреждане по хода на гастроинтестиналния тракт, но за неговото уточняване са необходими допълнителни и задълбочени изследвания. Лабораторната диагностика обикновено има ориентировъчен характер и може да насочи към кървене (данни за анемичен синдром), инфекциозен процес (характерна констелация) и други изменения
• образни и инструментални методи на изследване: с най-високо информативно значение са данните, получени в хода на образната диагностика, като при съмнения за увреда по хода на горния гастроинтестинален отдел може да се назначат горна ендоскопия с или без биопсия, рентгенологично изследване (обикновено се назначава с използване на контрастна материя бариева каша). При съмнения за множествени увреждания може да се назначи компютърна томография, по-рядко ядрено-магнитен резонанс
• други изследвания: по преценка на лекуващия лекар могат да се назначат и други изследвания, като езофагеална манометрия, измерване и проследяване на pH на хранопровода, паразитологични изследвания, микробиологична диагностика и други

Диференциалната диагноза е широка и налага различаване от някои от добре познатите езофагеални заболявания, но също и от редица заболявания със системен характер и риск от увреждане на хранопровода в хода на протичането на болестта

Лечение на болестта

Терапевтичният подход при пациентите, диагностицирани с увреждания на хранопровода при други болести, класифицирани другаде, често е комплексен и строго индивидуален.

В зависимост от вида, особеностите, тежестта на основното заболяване и редица индивидуални фактори могат да се назначат различни терапевтични подходи.

Най-често се използват консервативни методи (медикаментозна терапия, диета, общи мерки), а при липса на ефект или при липса на други алтернативи се преминава към ендоскопско или лапароскопско лечение с помощта на различни методики.

При възможност за консервативно лечение последното е за предпочитане, като в някои случаи добри резултати се постигат с назначаване на терапия, използвана за лечение на основното заболяване (например кортикостероиди при склеродермия, железни препарати и витамини от група В при желязодефицитна анемия).

При възможност за етиологична терапия (дефинитивно лечение на болестта със средства, насочени към конкретния причинител) последната се назначава в индивидуализирана схема, съобразена с особеностите при конкретния болен.

Допълнително към етиологичната терапия или като основна терапия (при липса на средства за дефинитивно лечение) се назначават симптоматични и патогенетични терапевтични методи, чиято основна цел е подобряване състоянието на пациента, намаляване риска от развитие на усложнения и други органни поражения.

Общите мерки и при нужда диета (при данни за ефект от спазването на определен хранителен режим) се назначават при всички пациенти и включват различни методи за подобряване на общото състояние.

Прогнозата при увреждания на хранопровода при други болести, класифицирани другаде, се определя индивидуално в зависимост от основното заболяване и неговата тежест, локалните промени в езофага и терапевтичните възможности.

Изображения: CC0 Public Domain