Езофагит МКБ K20

Възпалението на хранопровода (езофаг) се означава като езофагит. Състоянието показва редица особености във връзка с редица физиологични и анатомични характеристики (съединява фаринкса със стомаха, като през езофага преминават както храни и напитки, така и лекарства).

Може да протече както остро, така и хронично. Острият езофагит може да бъде катарален или флегмонозен, докато хроничният езофагит може да бъде хипертрофичен или атрофичен езофагит.

Ранното разпознаване проявите на болестта и назначаването на ефективна терапия, успоредно с премахване на причините, довели до развитието и прогресията на болестта, значително подобрява прогнозата и намалява рисковете от развитие на различни по вид и тежест усложнения, някои от които показват дългосрочен характер.

Причини и рискови фактори за развитие на езофагит

Редица фактори могат да доведат до развитието на езофагит, като в масовия случаи е налице комплексно въздействие на редица фактори. Етиологията на заболяването също показва голямо разнообразие.

Най-честите причинители и рискови фактори за развитието на езофагит включват следните:

• инфекциозни причинители: форми на инфекциозен езофагит обикновено се наблюдават при имунокомпроментирани пациенти, като могат да се дължат на гъбична инфекция (най-често с Candida albicans), вирусна инфекция (Herpes simplex virus, Cytomegalovirus), бактериална инфекция (Mycobacterium tuberculosis, Staphylococcus, Streptococcus, Lactobacillus, Nocardia и други)
• други заболявания на хранопровода: гастроезофагеалната рефлуксна болест е най-честата причина за езофагит
• химични фактори: химични наранявания от алкални и киселинни разтвори, като обикновено се наблюдава при деца (случайно) и при възрастни (при опит за самоубийство или случайно при пациенти с деменция)
• физически фактори: физическо нараняване в резултат на лъчева терапия или при изследване с назогастрална сонда, при оперативни интервенции в областта
• лекарства: нестероидни противовъзпалителни средства (аспирин, напроксен, ибупрофен), антибиотици (доксициклин, тетрациклин), хинидин, бифосфонати, кортикостероиди и други
• алкохол: при системна злоупотреба с алкохол
• други системни заболявания: при болест на Крон (автоимунно заболяване на стомашно-чревния тракт, което може да засегне и хранопровода), имунен дефицит с различна етиология
• нездравословни хранителни навици: злоупотреба с кофеин и кофеин-съдържащи храни, прием на мазни и пикантни храни, преяждане, физическо натоварване или лягане веднага след хранене, прекомерна консумация на цитруси, доматен сок, чесън, храни с ментов вкус и други
• други фактори: хроничен стрес, чести позиви за повръщане, диспепсия, тютюнопушене, наднормено тегло и затлъстяване, прием на лекарства без вода или в легнало положение, напреднала възраст

В зависимост от етиологията и рисковите фактори заболяването може да се развие остро (в рамките на няколко дни до седмици) или хронично (в рамките на няколко седмици до месеци) с риск от поява на различни по вид усложнения, свързани с въздействащите фактори.

Езофагит: видове, симптоми, особености

Различните форми на езофагит, причинени от въздействието на различни етиологични причинители и рискови фактори, показват идентични клинични признаци.

Общите признаци и симптоми при езофагит включват:

• дисфагия: трудно преглъщане, първоначално на твърди храни, с напредване на процеса и на меки храни и течности
• одинофагия: болка при преглъщане
• болка в гърдите: особено зад гръдната кост, която се появява при и след хранене
• болка в корема: обикновено е локализирана в областта на епигастриума
• киселини: появата на киселини и кисели оригвания е особено характерен симптом
• гадене и повръщане: обикновено се дължат на киселините и рефлукса
• други: кашлица, намален или липсващ апетит, усещане за бучка в хранопровода и други

При персистиране на някои от гореизброените симптоми за повече от няколко дни и особено при наличие на затруднения с приема на храна се препоръчва своевременна консултация с лекуващия лекар.

Доколко острият езофагит ще се прояви клинично, зависи от естеството и силата на възпалителния процес и от реактивността на болния. Водещ симптом е болезненото усещане при придвижването на преглътнатото по хранопровода (одинофагия), към която може да се прибави дисфагия. Често при налични изменения липсват оплаквания, особено у тежко болни и при терминални състояния.

За остър езофагит трябва да се мисли при претърпени вредни въздействия върху хранопровода и при оплаквания на болния от болезнено преминаване на храната през хранопровода. Сигурна може да бъде диагнозата при езофагоскопия, но при безсимптомните и леките случаи такава не се налага, а при тежките форми, особено при корозивен езофагит, крие опасност от руптура на хранопровода и трябва да се избягва.

В зависимост от особеностите в етиологията и протичането на болестта се различават следните основни видове езофагит, всеки от които може да протече остро или хронично:

• пептичен езофагит (рефлукс езофагит): пептичният езофагит е най-честият езофагит и най-честото заболяване на хранопровода. Той се развива във връзка с такива заболявания и аномалии, които водят до инсуфициенция (недостатъчност) на долния хранопроводен сфинктер и кардията със стомашно хранопроводен рефлукс. Освен при хиатусова херния, при същински къс хранопровод и други аномалии в областта на кардията, той се развива още при язвена болест, холелитиаза, бременност. Получава се още след операции в тази област. Клинично заболяването протича с проявите на инсуфициенция на долния хранопроводен сфинктер и кардията с рефлукс на стомашно съдържимо в хранопровода и собствените прояви на пептичен езофагит (одинофагия и дисфагия), като болките се усещат зад гръдната кост. Често има скрити кръвотечения. Може да се развие и фиброзна стеноза (стеснение) на долната част на хранопровода с ретенционни явления
• инфекциозен езофагит: кандидозният езофагит най-често се развива при продължително лечение с антибиотици и/или кортикостероиди, при болни със захарен диабет, имунокомпроментирани. Кандидозен езофагит се наблюдава и при заболявания на хранопровода, протичащи с нарушено изпразване като ахалазия и тежки стриктури. В клиничната картина доминира одинофагията и в по-слаба степен дисфагията. Herpes simplex virus и цитомегаловирусите могат да причинят тежки вирусни езофагити при имунокопроментирани пациенти
• еозинофилен гастрит: еозинофилният гастрит е алергично възпаление на хранопровода. Морфологично се характеризира с присъствие на еозинофили, инфилтриращи епитела на хранопровода. Характерни са фини концентрични пръстени в лигавицата, свързани с хистамин, освободен от мастоцитите в лигавицата на хранопровода. Освобождаването на хистамин задейства каскада от реакции, което завършва с освобождаване на ацетилхолин. Той контрахира мускулните влакна в лигавицата и води до образуване на концентрични пръстени. Симптомите са свързани с IgE-медиирана свръхчувствителност към храна или инхалаторни алергени
• лекарствено-индуциран езофагит: развива се при продължителен прием на лекарства, причиняващи сериозни увреждания на лигавицата на хранопровода, като най-често това са представителите на нестероидните противовъзпалителни средства, кортикостероидите и други
• други форми на езофагит: по-рядко се описват лимфоцитен езофагит, каустичен езофагит и други

Определянето на вида на езофагита с помощта на различни и разнообразни диагностични подходи подпомага значително изготвянето на терапевтичен план и постигане на оптимални резултати.

Липсата на лечение при различните видове крие риск от развитие на различни по вид усложнения, като кървене, преканцерозни състояния, рак на хранопровода, развитие на Баретов езофаг и други.

Поставяне на диагнозата при езофагит

Диагностичният подход при пациентите с езофагит е комплексен и включва провеждане на различни по вид и методика изследвания с цел доказване на болестта и при възможността изясняване на формата и етиологията на езофагита (въз основа на характерните находки).

За целта е необходима обработка на информацията, получена от следните диагностични методи:

• анамнеза и физикален преглед: обстойният разпит на пациента може да насочи опитния клиницист към увреждане на хранопровода във връзка с данните за подлежащи рискови фактори, наличие на гастроезофагеален рефлукс, прием на определени медикаменти продължително време и други. Клиничният преглед рядко е особено информативен
• лабораторна диагностика: подробните лабораторни изследвания могат да подпомогнат диагностицирането на болестта и нейното различаване от други заболявания на храносмилателната система. За целта се проследяват различни показатели на хемопоезата, отделителната система, черния дроб, панкреаса. При наличие на инфекциозна етиология на заболяването обикновено се установява характерна лабораторна констелация
• рентгеново изследване на хранопровода с бариева каша: с висока информативна стойност е рентгеновата диагностика, като често се прилага извършването на серия от прицелни снимки след прием на бариева каша (бариевата каша играе ролята на контрастна материя). Изследването подпомага за диференциране на заболяването от някои други болести на хранопровода, протичащи с идентични прояви (стеснения по хода на хранопровода, структурни изменения, тумори, хиатална херния и други)
• ендоскопия с биопсия: за диагнозата, освен клинико-лабораторните промени при наличие на предразполагащи заболявания, значение има и езофагоскопията с биопсия и хистологично изследване. При кандидозния езофагит ендоскопски по лигавицата на хранопровода се наблюдават множество надигнати бели плаки с размер 2-5 милиметра с хиперемия и оток. При херпесния езофагит най раните ендоскопски изменения са везикули по лигавицата на хранопровода. Откриват се също малки кратероподобни язви с диаметър 1-2 милиметра и с жълтеникав ексудат. Диагнозата при херпесния езофагит се поставя чрез култивиране на вируса. С помощта на ендоскопското изследване се типизира конкретната форма на езофагита в зависимост от характерните изменения по неговата лигавица

Диференциалната диагноза включва различаване на езофагит от други заболявания по хода на гастроинтестиналния тракт, протичащи с идентични прояви с възпалителна, автоимунна, неопластична или инфекциозна етиология.

Лечение на езофагит

Терапевтичният подход при пациентите с езофагит е индивидуален, съобразен с особеностите и формата на заболяването, както и общото състояние и някои индивидуални особености на конкретния пациент.

Основната цел на лечението е подобряване на симптомите на болестта, овладяване на налични усложнения, намаляване риска от възникване на нови усложнения, при възможност отстраняване на причините, довели до развитието и прогресията на болестта.

Лечението трябва да бъде комплексно, насочено срещу общите и местните причини на възпалението.

За целта се прилагат някои от следните лекарства, процедури и методи в зависимост от формата на езофагита:

• лекарствена терапия: при инфекциозна етиология на заболяването е уместно приложението на подходящи антимикробни агенти, като при данни за микотична инфекция се прилагат противогъбични средства, при данни за бактериална инфекция се прилага подходяща антибиотична терапия, а при вирусен езофагит е уместно използването на антивирусни лекарства. При езофагит с рефлукс удачно е приложението на подходящи антиациди за контрол и лечение на рефлукса, като сред най-често използваните са Н2-блокерите (ранитидин, фамотидин) и инхибиторите на протонната помпа (омепразол, лансопразол, пантопразол), някои прокинетици (метоклопрамид). При някои форми на заболяването (например при еозинофилен езофагит) може да се приложи и терапия с кортикостероиди (будезонид, флутиказон)
• диета при езофагит: въпреки липсата на данни за ефективност на диетата при езофагит, избягването на определени храни (алергени) може да окаже допълнителен благоприятен ефект, приложена успоредно с медикаментозното лечение. Добър ефект се очаква при еозинофилен езофагит, като се препоръчва избягване на храните, които предизвикват обостряне на проявите при отделните пациенти
• лайфстайл лечение: лайфстайл лечението включва общи мерки, насочени към цялостно подобряване на здравословното състояние на пациентите в зависимост от техните индивидуални особености. Така например се препоръчва поддържане на оптимално тегло, пълноценно хранене и здравословни хранителни навици, прием на достатъчно течности, отказ от тютюнопушене, въздържане от прием на спиртни напитки, преустановяване безразборния прием на лекарства, достъпни без рецепта, лечение и контрол над подлежащи заболявания и други
• оперативна намеса: хирургичното лечение включва различни опции и методики в зависимост от състоянието на пациента. Може да се приложи фундопликация по Нисен, дилатация на хранопровода, отстраняване на сериозни засегнатите фрагменти и други по преценка на лекуващия лекар

Комплексният и индивидуализиран подход подпомага за постигане на оптимални резултати, намалява риска от възникване на усложнения, както и риска от странични ефекти вследствие на приложените лечебни мероприятия (нежелани лекарствени реакции, постоперативни усложнения и други).

Прогнозата при езофагит се определя индивидуално, като при голям процент от пациентите при липса на сериозни подлежащи увреждания и други заболявания, болестта подлежи на добър контрол. Лоши прогностични фактори са тежките поражения върху органа, късното диагностициране, наличието на подлежащи системни увреждания, напреднала възраст и други.

Изображения: CC0 Public Domain