Други увреждания на храносмилателните органи след медицински процедури, некласифицирани другаде МКБ K91.8

› Въведение

› Видове и характерни симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Обикновено в ранния следоперативен период, включващ първите 48 до 72 часа след оперативната интервенция, нормалният процес на възстановяване може да включва някои характерни, но неспецифични оплаквания, като болки в областта на оперативната рана, учестен пулс, нарушения на съня, леко повишена телесна температура, намалено отделяне на урина, подуване на корема и други.

Тези прояви се самоограничават в рамките на три дни дори без приложението на специфично лечение.

При персистиране на тези оплаквания или наличие на други е необходим обстоен преглед на болния във връзка с риск от различни по вид и тежест следоперативни усложнения.

В рубриката други увреждания на храносмилателните органи след медицински процедури, некласифицирани другаде, се включват някои относително рядко срещани в практиката усложнения, чиято ранна диагностика и своевременна терапия имат важно значение за добрия изход и прогноза.

Видове и характерни симптоми

Сред най-честите причини, които водят до възникване на усложнения на храносмилателните органи след медицински процедури, са диагностични, технически и медицински грешки. Независимо от различните видове операции и манипулации (резекция на стомаха, холецистектомия, апендектомия и други), възникват еднотипни усложнения, като синдром на хеморагия, чревна непроходимост, инсуфициенция на анастомозите на стомашно-чревния тракт и други.

Най-честите следоперативни усложнения, както и характерните за тях симптоми, включват:

• следоперативна хеморагия: следоперативната хеморагия е едно от най-тежките следоперативни усложнения, изискващи спешна оперативна намеса с цел предотвратяване на бързо развиващата се анемия и шок. Вътрешните хеморагии възникват в първите часове след процедурата. Причините могат да бъдат недостатъчна хемостаза, изпускане на лигатурата, нарушено съсирване на кръвта или нараняване на кръвоносни съдове по време на процедурата. Кръвта може да бъде в коремната кухина или по хода на стомашно-чревния тракт. Кървенето в гастроинтестиналния тракт се изявява като мелена, хематемеза и анемия. Други симптоми са учестяване на пулса, спадане на артериалното налягане, които не са типични и характерни за кървенето
• синдром на инсуфициенция на анастомозата: синдромът на инсуфициенция на анастомозата на стомашно-чревния тракт по същество представлява недостатъчност на шевовете, като сред най-честити причини, провокиращи състоянието, се включват технически хирургични грешки с лоша херметизация на шевовете, нарушена евакуаторна функция на стомаха, хипопротеинемия, нарушен елктролитен баланс. Синдромът на инсуфициенция на анастомозата води до перитонит в следоперативния период. Клиничната картина при внезапна инсуфициенция на шева наподобява перфоративния перитонит с внезапна силна болка, неспокойствие, перитонеално дразнене, остро влошаване на общото състояние
• постоперативен холецистит: може да бъде усложнение на всеки вид операция, но най-често се развива след гастроинтестинални процедури. Той се развива след ендоскопска сфинктеректомия при около пет процента от пациентите. Фулминантен холецистит с инфаркт на жлъчния мехур може да се развие след емболизация на хепаталната артерия поради злокачествен тумор на черния дроб и артерио-венозна малформация. Холецистит след медицински процедури прогресира изключително бързо до некроза на жлъчния мехур и не отговаря на консервативно лечение
• чернодробна недостатъчност: развитието на чернодробна недостатъчност и хепаторенален синдром обикновено е в резултат от исхемия по време на различни медицински процедури, като протичането им е остро, тежко и с потенциален застрашаващ живота на пациентите характер

Диагноза

Други увреждания на храносмилателните органи след медицински процедури, некласифицирани другаде, често са трудни за диагностициране във връзка с тяхното неспецифично протичане и затруднено различаване от някои други състояния с идентичен характер и симтоматика.

Обикновено за поставяне на диагнозата са необходими подробни изследвания с обстоен анализ на получените резултати:

• анамнеза и клинични находки: важна подробност от анамнезата заема информацията за извършена наскоро оперативна интервенция, медицинска или диагностична манипулация, както и връзка на появата на оплакванията след съответната интервенция. При прегледа се прави обща оценка на състоянието на пациента, подробно се анализират находките от оглед и палпация на коремните органи и други клинични изследвания
• лабораторни изследвания: пълни кръвни изследвания с проследяване на червения кръвен ред (често са налице данни за анемичен синдром), маркерите на възпалението, чернодробните и панкреасните ензими, показателите за бъбречната функция и други. За подпомагане на диференциалната диагноза могат да се назначат още и уринен анализ и фекален тест
• образни и инструментални изследвания: в зависимост от предполагаемите нарушения може да се наложи извършване на ултразвуково изследване, рентгенография, компютърна томография, ендоскопия и други за потвърждаване на диагнозата

Диференциалната диагноза налага различаване от други възможни усложнения, допълнителни причини, провокиращи оплакванията, някои заболявания с автоимунна, инфекциозна и неопластична етиология.

Лечение и прогноза

Терапевтичният подход при други увреждания на храносмилателните органи след медицински процедури, некласифицирани другаде, се определя строго индивидуално в зависимост от оплакванията, клиничните и лабораторни находки при отделните пациенти, оценка на риска от допълнителни увреждания и други.

Най-общо се различават два основни методи на лечение, а именно:

• консервативно лечение: при някои от следоперативните усложнения добри резултати и стабилизиране на пациентите се докладват след приложение на подходяща лекарствена терапия (антикоагуланти, противовъзпалителни средства, антиинфекциозни средства и други) в комбинация със симптоматични средства (обезболяващи, антипиретици, водно-солеви разтвори и други). Препоръчва се почивка на легло, мерки за рехидратация, проследяване и възможност за своевременна оперативна намеса при данни за тежки усложнения и липса на ефект от консервативните мерки
• оперативно лечение: при липса на ефект от консервативните мерки, развитие на тежки увреждания и риск за живота на пациентите се преминава към своевременна хирургична намеса с извършване на необходимите интервенции за корекция на уврежданията, стабилизиране на пациентите и подобряване на прогнозата

Прогнозата при различните следоперативни усложнения се определя строго индивидуално, като влияние оказват вида на уврежданията, давността на оплакванията, общото състояние на болните, както и своевременната медицинска намеса.

Заглавно изображение: freepik.com