Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на хранопровода МКБ C15.8
Хранопроводът е мускулна тръба, простираща се от фаринкса (гълтач) до стомаха, с приблизителна дължина при възрастни около 25 см. Началото на хранопровода се намира на нивото на cartilago cricoidea срещу 6-ти шиен прешлен. Разположен е по срединната линия на нивото на горния хранопроводен сфинктер и се извива леко наляво при навличането си в гръдния кош. В дистална посока хранопровода преминава надясно на нивото на 4-ия торакален прешлен, след което отново се връща наляво и от гръбначния стълб в долната си трета. Хранопроводът навлиза в коремната кухина през хиатуса на диафрагмата на ниво на T10 - десети гръден прешлен.
Подробна информация за анатомични характеристики на хранопровода и отношението му с околните тъкани може да прочетете при:
Честотата на разпространение на злокачествени (малигнени) новообразувания на хранопровода показва значителни различия в зависимост от географското местоположение. В Европа заболеваемостта е сравнително ниска, докато в страни от Централна Азия, Северен Китай, Иран, Югоизточна Африка заболеваемостта е по-висока. В България данни за годишна заболеваемост посочват честота малко над 1 случай на 100 хил. души.
Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на хранопровода представлява първичен злокачествен тумор, чието място на възникване не може да бъде отнесено към едно от посочените местоположения и тумора излиза от границите им:
В хранопровода се развиват два основни хистологични типа рак - са плоскоклетъчен карцином и аденокарцином. Плоскоклетъчния карцином се развива от многослойния плосък епител на лигавицата, докато аденокарциномът възниква от жлезистия епител на хранопровода. Установено е, че плоскоклетъчния карцином се среща значително по-често в горните две трети на хранопровода, докато аденокарциномите се развиват предимно в долната трета на органа. Други злокачествени неоплазии, които могат да се развият в хранопровода са мукоепидермоиден карцином, лейомиосарком, анапластичен карцином, злокачествен меланом, миобластом.
Установени са пет стадия на развитие на рак на хранопровода - Етапи 0 до IV, като в стадий 0 тумора е с най-малка инвазивност, докато стадий IV е най-агресивния с наличие на разсейки (метастази) в други органи.
Рискови фактори за развитието на рак на хранопровода са: възраст над 60 години, мъжки пол, тютюнопушене, продължителна употреба на големи количества алкохол, алкохолизъм, диета, която е бедна на плодове и зеленчуци, затлъстяване, рефлукс на стомашни киселини (гастро-езофагеална рефлуксна болест), хранопровод на Барет, тилоза, ахалазия, синдром на Plummer-Vinson, ръбцова стеноза.
Клиничното протичане на лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на хранопровода зависи от стадия на злокачествения процес. В ранните стадии протича асимптомно или олигосимптомно и заболяването, в голяма част от случаите, се открива късно. Много често първият симптом е поява на дисфагия (затруднено преглъщане), дължаща се на стесняване на лумена на хранопровода от разрастване на тумора. Първоначално дисфагията е непостоянна и се наблюдават при поглъщане на твърд храна. В резултат на туморния растеж и ангажиране на голяма част от лумена на хранопровода се установява дисфагия при прием на течности. Вторият най-често срещан симптом е загубата на телесна маса.
Други симптоми, които могат да се дължат на заболяването са: повръщане на хранителни остатъци или кървави материи, болка в гърдите или в задната част на гръдния кош при преглъщане (одинофагия), кашлица при преглъщане (притискане или ангажиране на трахея), дрезгав глас (засягане на левия възвратен нерв), синдром на Клод-Бернар-Хорнер, симптоми на притискане или директна инфилтрация на големи кръвоносни съдове (аорта, горна празна вена).
Диагнозата на лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на хранопровода се основава на следните диагностични способи:
1. Анамнеза и физикален преглед.
2. Рентгенографията на гръден кош с прием на контраст (бариева каша) дава информация за обем заемащ процес, изпълващ хранопровода.
3. Езофагоендоскопия с биопсия на туморна формация.
4. Допълнителни диагностични методи, които се провеждат с цел определяне на туморния стадий, са ендоезофагеална ехография, рентгенография и КАТ (компютърна аксиална томография) на гръдния кош, трахеобронхоскопия, медиастиноскопия.
Лечебно-терапевтичния план при рак на хранопровода е зависи от стадия, в който се диагностицира на туморния процес, като основна цел е смекчаване на наличната дисфагия. Основните методи на лечение са оперативно лечение, химиотерапия, радиотерапия или комбинация от посочените методи. При някои пациенти може да се приложи лазерна или фотодинамична терапия.
Хирургичното лечение включва резекция на част или целия хранопровод (тотална езофагектомия), както и на други съседни анатомични структури (част от стомаха, лимфни възли или други части на засегнати от тумора органи). Лъчевата терапия се състои в облъчване на тумора с високо енергийни лъчи и често се използва в комбинация с химиотерапия.
Химиотерапията използва лекарствени препарати, унищожаващи раковите клетки. Често се използва едновременно с лъчетерапия и/или хирургично лечение.
В случаи, когато туморът е иноперабилен се използват палиативни оперативни методи - дилатация на хранопровода с поставяне на стенд.
Коментари към Лезия, излизаща извън границите на една и повече посочени локализации на хранопровода МКБ C15.8