Болест на хранопровода, неуточнена МКБ K22.9

Развитието на увреждане на хранопровода с възпалителна, автоимунна, неопластична или инфекциозна етиология и невъзможност за класифициране към някое от добре познатите заболявания на езофага се означава като болест на хранопровода, неуточнена.

Състоянието може да засегне лица от всички възрастови групи, но се описва по-често след 40 годишна възраст, без особени различия между половете.

В много от случаите етиопатогенезата на болестта остава неясна и с редица въпросителни, поради което и терапевтичните мерки най-често са общи, имащи за цел стабилизиране състоянието на пациента и предпазване от развитие на сериозни усложнения.

Редица фактори се считат като рискови и предразполагащи за появата, развитието и прогресията на езофагеалното увреждане, като сред най-честите се включват:

• други болести на гастроинтестиналния тракт: допълнителни увреждания на хранопровода могат да възникнат при наличие на подлежащ езофагит, гастроезофагеална рефлуксна болест, язвена болест, неоплазми, локализирани в хранопровода и стомаха и други
• системни заболявания: повишен риск от увреждане на хранопровода се описва при пациенти със захарен диабет, склеродермия, лимфоми, системни инфекции, ХИВ или СПИН и други
• прием на лекарства: продължителният прием, особено на по-високи дози, нестероидните противовъзпалителни средства, кортикостероиди, някои антибиотици, имуносупресори, някои антидепресанти и други повишава риска от увреждане на лигавицата и функционалната активност на хранопровода
• вредни навици: редица вредни навици, като прием на твърде студени или твърде горещи храни и напитки, преяждане, тежко физическо натоварване или лягане веднага след хранене, прием на големи количества пържени, люти, пикантни храни, цитруси, домат, доматен сок, газирани напитки, съдържащи кофеин напитки, сладкарски изделия може да повиши риска от увреждане на езофага. По-висок риск е налице и при тютюнопушене, системна консумация на алкохол, някои наркомании
• вредни въздействия: редица вредни въздействия от околната среда, като замърсявания, промишлени отрови отслабват защитните механизми на организма. При облъчване, лъчетерапия, химиотерапия и други също се описва по-висок риск от езофагеални увреждания

В масовия случаи са налице комплексно действащи фактори за достатъчно продължителен период от време, които увреждат пряко (директно върху езофагеалната лигавица) или непряко (отслабват имунната защита) хранопровода, предразполагайки към поява на заболяване.

Клинична картина при болест на хранопровода, неуточнена

Проявите при неуточнена болест на хранопровода показват изключително голяма вариабилност при отделните пациенти.

При част от засегнатите е възможно безсимптомно протичане и откриване случайно, при провеждане на изследване по друг повод. При други пациенти са налице леки до умерени прояви с различна интензивност, а при трети е възможно наличието на тежки симптоми и сериозни увреждания с развитие на различни по вид и тежест усложнения.

В зависимост от давността на проявите състоянието се подразделя на остро и хронично, с или без наличие на усложнения и екстраезофагеални прояви.

Към възможните симптоми при неуточнена болест на езофага се включват:

• болки: възможни са болки в областта на хранопровода, горната коремна половина, гърдите, абдоминалната област, като могат да се проявяват на гладно, след прием на храна или да не зависят от храненето. При много от пациентите болките в областта зад гръдната кост могат да бъдат объркани със сърдечна болка и следва да се изключи възможността от сърдечен проблем
• нарушено преглъщане: при много от пациентите се съобщава за дисфагия (затруднено преглъщане), първоначално само за твърди храни, но с напредване на болестния процес е възможно затруднено преглъщане и на меки, кашави храни и течности. Възможно е наличие и на одинофагия (болка при преглъщане)
• други гастроинтестинални прояви: възможни са гадене, повръщане, киселини или кисели оригвания, регургитация (връщане на храни и течности), парене, усещане за бучка в гърлото, усещане за заседнала храна и други
• общи прояви: в хода на болестта е възможно развитие и на различни по вид общи симптоми, като слабост, лесна уморяемост, главоболие, висока температура (при наличие на инфекциозна компонента), задух, кашлица, аспирационна пневмония и много други

При леките форми рядко се описват развитие на усложнения, но при някои пациенти заболяването може да се прояви с някое от развилите се в хода на прогресията му усложнения.

Усложненията варират и могат да включват локални увреждания на хранопровода (язва, перфорация, руптура, развитие на неоплазма) или системни (увреждания на сърдечно-съдовата система, дихателната система, централната нервна система и други).

Диагноза и лечение при болест на хранопровода, неуточнена

Поставянето на диагнозата неуточнена болест на хранопровода обикновено се извършва по метода на изключването, при невъзможност за класифициране на болестния процес към някои от добре познатите езофагеални увреждания.

За целта е необходима подробна и обстойна обработка на информацията, получена от анамнезата (данни за прекарани заболявания, приемани медикаменти, вредни навици, субективни симптоми и други), физикалния преглед (при някои пациенти може да се регистрират бледи кожа и лигавици, слабо телосложение, промени, характерни за някои други подлежащи заболявания), лабораторните изследвания (характерна констелация за анемичен синдром, насочващ към кървене или наличие на изменения в някои ензими, насочващи към увреждане на другите отдели на стомашно-чревния тракт) и образната диагностика (ендоскопия, рентгенография с или без контраст, при необходимост компютърна томография, измерване на pH на хранопровода, манометрия и други).

В масовия случай образната диагностика е с най-високо информативно значение, като по преценка на лекуващия лекар може да се назначи и биопсия в хода на ендоскопското изследване и хистологична типизация на получения материал.

При неуточнени езофагеални увреждания обикновено са налице противоречиви резултати или липса на обективни изменения.

Необходимо е разграничаване на състоянието от всички добре познати заболявания на хранопровода, но също и някои системни увреждания, хранителни натравяния, интоксикации, странични ефекти от прием на лекарства и други.

Терапевтичният подход при пациентите с поставена диагноза неуточнена езофагеална болест е строго индивидуален, като се назначават лекарства (аналгетици, антикоагуланти, антиациди, инхибитори на протонната помпа, Н2-блокери, спазмолитици и други в зависимост от проявите на болестта), общи мерки (промени в диетата, ограничаване на някои вредни навици, приучаване към здравословни хранителни навици и други), при нужда ендоскопска или лапароскопска терапия с цел овладяване на проявите и симптомите на болестта, намаляване риска от развитие на допълнителни увреждания и усложнения и дефинитивно лечение на наличните увреди.

Прогнозата при болест на хранопровода, неуточнена, се определя индивидуално в зависимост от особеностите при конкретния пациент, диагностичните находки и терапевтичния отговор към приложените лечебни мероприятия. При много от пациентите симптоматичната терапия показва много добри резултати и води до отшумяване на симптоматиката.

Изображения: CC0 Public Domain