Други уточнени болести на хранопровода МКБ K22.8

Рубриката други уточнени болести на хранопровода включва разстройства, характеризиращи се с кървене от хранопровода (езофагеална хеморагия).

Сред най-честите причини за кръвоизлив в областта на хранопровода са повръщане, което води до увеличаване на интраезофагеалното налягане и разкъсване на лигавицата (синдрома на Mallory Weiss), трансмурална перфорация (синдром на Boerhaave) или вътрестенен хематом на хранопровода.

Редица други причини, рискови фактори, погълнати субстанции, подлежащи заболявания, провеждано онкологично лечение могат да доведат до езофагеална хеморагия.

Видовете кървене от хранопровода могат да се класифицират в две големи групи, а именно:

• хронично кървене: развива се най-често в резултат от възпаление (езофагити) с различна етиология, като най-често се касае за подлежаща гастроезофагеална рефлуксна болест, при която стомашната киселина в хода на регургитациите може да причини възпаление, което да доведе до кървене. Друга възможна причина за поява на хронично кървене на хранопровода е подлежаща неоплазма (карцином на хранопровода или в областта), както и язва на хранопровода (най-често се причинява от H.pylori или системна злоупотреба с нестероидни противовъзпалителни средства)
• остро кървене: към най-честите причини за остро и обикновено тежко кървене са наличието на подлежащи варици на хранопровода (разширени вени в долната част на езофага), развиващи се обикновено при пациенти с алкохолизъм и чернодробна цироза. Други възможни, макар и по-рядко описвани в клиничната практика, причини за остро кървене от хранопровода са разкъсване, руптура или перфорация на лигавицата на хранопровода, като клиничната картина е изключително драматична и е необходима своевременна медицинска намеса

В повечето случаи се касае за хронично кървене, като най-често се засяга възрастта след 40 години с леко превалиране на мъжкия пол във връзка с по-често описваните при тях рискови фактори.

Ранното разпознаване на състоянието и предприемането на своевременни мерки значително намалява рисковете от възникване на различни по тежест и вид усложнения.

Характерни симптоми

Клиничната картина при езофагеална хеморагия показва голяма вариабилност при отделните пациенти, като може да се налице многобройни симптоми, но може и други прояви (освен кървенето) да липсват. При някои от пациентите (при леко, слабо, инцидентно кървене) липсват каквито и да е прояви на болестта и състоянието остава недиагностицирано.

При някои пациенти кървенето е значително и води до различни по вид и тежест прояви. Възможно е наличието на някои от следните симптоми:

• симптоми, свързани с хеморагията: при много от пациентите, особено при тежка хеморагия, се наблюдава хематемеза (повръщане на кръв), наличие на жилки кръв в повърнатите материи, повръщане на ярко-червена кръв, мелена (кървави изпражнения), наличие на кръв в храчки (попаднала от хранопровода със слюнката) и други
• симптоми от страна на храносмилателната система: възможни са болка с различна локализация (в областта на хранопровода, в абдоминалната област), дискомфорт, неприятен дъх и неприятен вкус в устата, гадене, повръщане и други
• общи прояви: в резултат от хеморагията е възможно развитие на слабост, замаяност или отпадналост, задух, бледи кожа и лигавици, сърцебиене, хипотония (ниско кръвно налягане), синкоп. При аспирация на стомашно съдържимо е възможно развитие на пневмония, а в резултат от дразнене на дихателните пътища са възможни развитие на ларингит, кашлица, задух и други. Човек с остър кръвоизлив може да изпадне в шок с развитие на различни по тежест системни усложнения

При леките хеморагии, особено тези, които се самоограничават, рядко се наблюдава развитие на усложнения. При тежките кръвотечения или леки до умерени и често повтарящи се са възможни различни по вид и тежест усложнения, като например засягане на сърдечно-съдовата система, хиповолемични прояви, анемичен синдром, а при ексцесивно кървене и липса на своевременна медицинска намеса е възможен дори летален изход в кратки срокове.

Поставяне на диагнозата

За диагностициране на други увреждания на хранопровода се използват комплексни методи, чиято цел е от една страна изясняване и потвърждаване на диагнозата, а от други страна имат за цел отдиференциране от някои други, протичащи идентично заболявания.

Най-често се назначават:

• разпит и преглед: рутинно пациентите се разпитват за налични рискови фактори, подлежащи заболявания, скорошни травми и оперативни интервенции, вредни навици и други, както и за давността и характера на симптомите. Физикалните находки обикновено са оскъдни, като може да липсват видими прояви на болестта
• лабораторна диагностика: пълната кръвна картина има за цел установяване на тежестта на кръвотечението и наличието на развил се анемичен синдром (важни показатели са хемоглобинът, хематокритът, серумното желязо). За изключване на някои други увреждания на стомашно-чревния тракт, може да се назначи проследяване нивата на чернодробните ензими и някои други показатели
• образни методи на изследване: с висока информативна стойност са образните методи на изследване (рентгенография с или без използване на контрастна материя, горна ендоскопия с или без биопсия, компютърна томография и други), които често поставят или потвърждават диагнозата

Диференциалната диагноза при кървене от хранопровода е широка и налага изключване на редица заболявания, както на самия хранопровод, на храносмилателната система, така и на целия организъм. Необходимо е изключване на възможен подлежащ неопластичен процес, както и някои сериозно и агресивно протичащи болести в областта на езофага.

Лечение при други уточнени увреждания на хранопровода

Терапевтичният подход при езофагеална хеморагия се определя строго индивидуално в зависимост от степента и тежестта на кървенето, наличието на други прояви, подлежащи заболявания и развили се усложнения, както и в зависимост от общото състояние на пациента.

Най-често за овладяване на кръвотечението се прилагат някои от следните методи:

• лекарствена терапия: лекарствената терапия обикновено се назначава при леко кървене като основно лечение или като допълнително лечение при умерено и тежко кървене, като включва приложение на антикоагуланти, фибринолитици и други. При данни за киселинен рефлукс може да се назначат подходящи антиациди, Н2-блокери или инхибитори на протонната помпа
• ендоскопски методи: съществуват различни ендоскопски методи за прекратяване на кръвотечението, които се отличават с постигането на много добри резултати на фона на минимален риск от поява на странични ефекти. Най-често се прилага склеротерапия, коагулационна терапия и други
• хирургично лечение: в редки случаи, при тежко и неповлияващо се на другите методи на лечение кървене, се налага извършване на оперативна интервенция за преустановяване на хеморагията чрез оперативно затваряне на кръвоносния съд или лезиите

Успоредно с мерките за овладяване на хеморагията се назначава и симптоматично лечение и мерки за стабилизиране състоянието на пациентите, като това може да включва водно-солеви вливания, парентерално хранене, преливане на кръв и други.

Прогнозата при други уточнени увреждания на хранопровода се определя индивидуално в зависимост от многобройни фактори, както и в зависимост от отговора на пациента към приложените лечебни мерки.

Изображения: CC0 Public Domain