Увреждане на храносмилателните органи след медицински процедури, неуточнено МКБ K91.9

› Въведение

› Причини и рискови фактори

› Характерни симптоми

› Диагноза

› Лечение и прогноза

Въведение

Увреждане на храносмилателните органи след медицински процедури, неуточнено, се среща изключително рядко в клиничната практика, като този вид усложнения са сведени до минимум в съвременната гастроентерологична практика и хирургия.

Откриването им често е значително затруднено във връзка с неспецифично протичане, като в много от случаите диагнозата се поставя по метода на изключването, а лечението е предимно със симптоматичен характер.

Причини и рискови фактори

За развитието на увреждане на храносмилателните органи след медицински процедури, неуточнено, допринасят множество причини и рискови фактори, като сред едни от най-често описваните и срещани в клиничната практика се включват:

• общо състояние на болните: възраст, тежест, давност и особености на оплакванията, развитие на усложнения, наличие на придружаващи заболявания, прием на медикаменти, наличие на зависимости, алергии и други
• техническа изправност и подготовка: значение имат и особеностите на използваната оперативна техника, добрата подготовка на хирурга, извършване на някои тактически хирургични грешки (недобра хемостаза, технически грешки при хирургичната интервенция, грешки в дренирането на коремната кухина, наличие на забравени чужди тела в коремната кухина и други)
• пропуски в грижата за пациента: пропуски в предоперативната подготовка и извършване на съответните изследвания и при необходимост медикаментозна профилактика, както и пропуски в следоперативния период и възстановяването на болните с липса на антибиотична профилактика, мерки за рехидратация при необходимост, проследяване и други

Характерни симптоми

Клиничната картина при увреждане на храносмилателните органи след медицински процедури, неуточнено, обикновено е неспецифична, с поява на широка гама от оплаквания от различно естество.

Някои от оплакванията показват тенденция към самоограничаване, дори и без медицинска намеса, но някои от симптомите се разглеждат като алармиращи и изискват своевременна консултация със специалист.

Леките оплаквания имат различен характер и могат да включват главоболие, общо неразположение, гадене, дискомфорт в коремната област, промени в изхожданията и други, като основният белег, който ги характеризира като леки е тяхното бързо отминаване.

Към тревожните, алармиращи симптоми се отнасят загуба на апетит, безсъние, персистиращо гадене, повръщане, чувство за подуване на корема, поява на болка, адинамия и нарастващи болки в корема. Причините могат да бъдат усложнения като перитонит, илеус и други.

Към тревожните симптоми се отнасят и развитието на колапс, поява на рязка внезапна болка в корема, бледост на кожата, учестяване на пулса, спадането на артериалното налягане. Колапсът може да бъде обусловен от хеморагия, перфорация, инсуфициенция на анастомоза, илеус, остра дилатация на стомаха, тромбоза на мезентериалните съдове, инфаркт на миокарда и емболия на белодробната артерия.

Като тревожен симптом може да се приеме и повишаването на телесната температура, която се обуславя от развитието на субдиафрагмален абсцес, абсцеси или гнойници в областта на анастомозите на стомашно-чревния тракт.

Диагноза

Увреждане на храносмилателните органи след медицински процедури, неуточнено, се диагностицира изключително трудно, като в масовия случай диагнозата се поставя по метода на изключването при назначаване на множество изследвания за отхвърляне на други възможни причини за поява на оплакванията:

• разпит и преглед: важно диагностично значение има уточняването на извършена медицинска интервенция или диагностична манипулация и поява на оплакванията скоро след това. Клиничните находки и обективни прояви варират в много широки граници в зависимост от множество фактори
• лабораторни находки: назначават се подробни лабораторни изследвания, анализ на урина и фекален тест, при необходимост се назначават и някои специализирани изследвания за проследяване на определени маркери, ензими и субстанции с цел подпомагане диференциалната диагноза
• образни и инструментални изследвания: с важно диагностично значение са резултатите, получени в хода на различните образни методи на изследване, включително ехография, рентгенография (нативна или с контраст), компютърна томография, а в някои случаи и ендоскопия с или без биопсия

Диференциалната диагноза е изключително широка и налага различаване от множество увреждания на храносмилателната система с различна етиология.

Лечение и прогноза

Терапевтичното поведение при увреждане на храносмилателните органи след медицински процедури, неуточнено, се определя строго индивидуално, съобразно наличните оплаквания, общото състояние, както и някои от лабораторните и инструментални находки.

Терапията обикновено има консервативен характер, като се прилагат лекарства от различни фармакологични групи с цел повлияване на симптоматиката. В зависимост от естеството на уврежданията може да се наложи лечение с противовъзпалителни средства, антибиотици и антиинфекциозни препарати, кортикостероиди, ензимни препарати, водно-солеви разтвори и много други.

Често се препоръчва почивка на легло, щадящ хранителен режим и прием на достатъчно течности до възстановяване на пациентите.

При наличие на известни други подлежащи заболявания се прилагат мерки за техния контрол, тъй като също могат да повлияят неблагоприятно следоперативния период.

Във връзка с ниската честота на състоянието в съвременната практика е изключително трудно да бъде предвидена прогнозата, но обикновено е относително добра, до тежки, сериозни и дългосрочни последици се стига в редки случаи.

Заглавно изображение: freepik.com