Начало Медицинска енциклопедия Лечения Антиациди при киселинен рефлукс (киселини)

Антиациди при киселинен рефлукс (киселини)

Антиациди при киселинен рефлукс (киселини) - изображение

1. Какво означава "антиациди"?

2. Какво предизвиква киселинен рефлукс (киселини)?

3. Как действат антиацидите?

4. Видове антиациди

5. Форми антиациди

6. Приложение на антиациди

7. Противопоказания за прием на антиациди

8. Правила за прием на антиациди

9. Възможни нежелани реакции при прием на антиациди

10. Лекарствени взаимодействия

11. Пропусната доза

 

 

Какво означава "антиациди"?

Лекарствата, които намаляват киселинността на стомаха се наричат антиациди.

Антиацидите се използват за бързо облекчаване на симптомите, предизвикани от натрупването на солна киселина (която влиза в състава на стомашния сок) и по-специално, при случайни пристъпи на киселинен рефлукс (киселини) и лека диспепсия.

Симптомите на киселинен рефлукс са:

  • силно парене в областта на гръдната кост,
  • тежест,
  • често оригване.


Какво предизвиква киселинен рефлукс (киселини)?

Стомахът естествено отделя солна киселина, която помага за разграждането на протеините и убива микробите (бактериите). Когато секрецията на солна киселина е активна, тя придава киселинност на стомашното съдържимо - с нива около 2-3 рН.

Тази киселина е корозивна, поради което в тялото ни са изградени механизми (естествена мукозната бариера), защитаващи лигавицата на стомаха, дванадесетопръстника и хранопровода.

  • При някои хора обаче, тази бариера е нарушена и солната киселина може да навреди на стомашната лигавица, което води до възпаление и образуване на язви.

  • При други, се наблюдава засягане на мускулите на сфинктера, при което те са неспособни да затворят стомаха плътно, вследствие на което част от солната киселина може да се върне в хранопровода и да го раздразни. Това неприятно явление се означава, като киселинен рефлукс или разговорно "киселини" и може да доведе до възпаление на хранопровода (езофагит). Свързано е с усещане за силно парене, граничещо с болка, в областта на гръдната кост.

При някои заболявания, продукцията на солна киселина е увеличена. Такива заболявания са гастроезофагеална рефлуксна болест (ГЕРБ), гастрит, дуоденит, язва на стомаха и дванадесетопръстника. Те също често са съпроводени от поява на киселинен рефлукс.

В аптечната мрежа се предлага голямо разнообразие от антиациди, които са достъпни без рецепта. Като цяло, всички антиацидни средства са ефективни, но не всеки е подходящ при съпътстващи заболявания или състояния. Те също така, може да предизвикват различни странични ефекти.

Консултация с лекар или фармацевт може да се проведе, за да се избере подходящ антиацид, както и за определяне на дозата.

Как действат антиацидите?

Действието на антиациди при киселинен рефлукс (киселини) се изразява в това, че те намаляват киселинността на стомаха, благодарение на съдържащите се в тях алкални йони (основи). При взаимодействие на основата със солната киселина се осъществява химична реакция, наречена неутрализация. Както подсказва името й, тя води до "обезвреждане" на киселината, при което се намалява корозивния й ефект.

Така се възпрепятства рефлукса (връщането на киселина в хранопровода), както и преминаването на киселина в дванадесетопръстника и се овладява паренето/болката.

Антиацидите също въздействат чрез инхибиране активността на  пепсина - храносмилателен ензим, произвеждан в стомаха, който също участва в разграждането на протеините. Пепсинът е активен само в кисела среда и също като солната киселина се смята, че е вреден за лигавицата на стомаха, дванадесетопръстника и хранопровода в по-големи количества.

Антиацидите са различни от лекарствата, използвани за лечение на гастро-езофагиален рефлукс (ГЕРБ) и пептична язва, като Н2-рецепторни антагонисти или инхибитори на протонната помпа. Също така, те не унищожават бактерията Хеликобактер пилори, която е сред основните причинители на стомашна язва.

Видове антиациди

Антиацидите се продават под различни търговски наименования, но съдържат общи съставки. Като цяло, този клас медикаменти се разделя на три подкласа:

      Магнезиеви съединения:

  • магнезиев карбонат;
  • магнезиев оксид;
  • магнезиев пероксид;
  • магнезиев хидроксид;
  • магнезиев силикат.

      Алуминиеви съединения:

  • алуминиев хидроксид;
  • алгелдрат (алуминиев хидроксид);
  • алуминиев фосфат;
  • дихидроксиалуминиев карбонат като натриева сол;
  • алуминиев ацетоацетат;
  • алоглутамол;
  • алуминиев глицинат.

      Калциеви съединения:

  • калциев карбонат;
  • калциев силикат.

Някои антиацидни продукти имат способността да неутрализират по-голямо количество солна киселина в стомаха, отколкото други. Начинът за изразяване на способността на даден антиацид да неутрализира киселината, е чрез определяне на:

  • капацитета на неутрализиране - измерва се способността на антиацидното средство да неутрализира киселинността до рН от 3,5 до 4.

Най-ефективните антиациди трябва да имат висок капацитет за неутрализация на киселината и бързо действие.

Антиацидите, като калциев карбонат имат най-голям капацитет на неутрализиране, но не се използват за дълъг период от време, поради нежелани странични ефекти.

От друга страна, магнезиевия хидроксид се разтварят по-бързо и по-бързо проявява действието си; докато алуминиевия хидроксид и калциевия карбонат се разтварят бавно.

Друга разлика между антиацидите, е:

  • продължителността на действие (т.е. колко време продължава неутрализирането на солната киселина в стомаха).

Магнезиевия хидроксид имат най-кратка продължителност на неутрализиращо действие, докато алуминиевия хидроксид и калциевия карбонат действат най-дълго. Комбинации между алуминиеви и магнезиеви антиациди имат междинна продължителност на действие.

Допълнителни съставки понякога се прибавят с цел подпомагане на лечението на други проблеми. Когато например антиацидите неутрализират стомашната киселина, вследствие на реакцията се отделя газ, който може да причини флатуленция (прекомерно образуване на стомашни газове/метеоризъм). Добавянето на симетикон подпомага да се овладее флатуленцията, чрез преобразуване на газовете в пяна.

Някои комбинирани антиацидни препарати включват в състава си алгинати (алгинова киселина). Те образуват гел, който плава върху стомашното съдържимо, изграждайки бариера, която предотвратява връщането на солна киселина в хранопровода.

Форми антиациди

Освен голямото видово разнообразие, антиацидите се предлагат и в различни форми:

  • разтвор,
  • суспензия,
  • прах,
  • гел,
  • капсули,
  • таблети,
  • ефервесцентни таблети,
  • ефервесцентни гранули,
  • таблети за дъвчене.

Течните форми действат по-бързо, но таблетките за дъвчене са по-удобни за употреба. За да бъдат максимално ефективни обаче, последните следва да се дъвчат бавно и пълноценно.

Приложение на антиациди

Най-често се използват антиациди при:

Алуминиеви карбонатни антиациди може да бъдат използвани за лечение на хиперфосфатемия (повишени нива на фосфати в кръвта), тъй като те се свързват с фосфатите в червата и възпрепятстват абсорбирането им в тялото. Поради тази се способност, алуминиевите карбонатни антиациди също могат да бъдат използвани при ниско-фосфатна диета, с цел да се предотврати образуването на камъни в бъбреците.

Калциеви карбонатни антиациди се използват още при състояния, свързани с недостиг на калций, като постменопаузална остеопороза, когато голямо количество от калция се абсорбира в тялото.

Магнезиеви оксидни антиациди се използват още за лечение на недостиг на магнезий, поради недоимъчно хранене или прием на медикаменти, които водят до изчерпване на магнезия.

В много редки случаи, антиациди се използват за лечение на стомашни и дуоденални язви, както и за предотвратяване на кървене от стрес-индуцирани язви.

Противопоказания за прием на антиациди

Приемът на антиациди при киселинен рефлукс (киселини) не е препоръчителен за всеки - понякога те трябва да се приемат с повишено внимание или да се избягват изцяло.

Употреба при съпътстващи заболявания

Има някои заболявания и състояния, при които приема на антиациди е непрепоръчителен или трябва да се обсъди с лекар. Такива заболявания са:

  • високо кръвно налягане;
  • някои сърдечно-съдови заболявания;
  • бъбречни заболявания, включително бъбречна недостатъчност;
  • анамнеза за камъни в бъбреците;
  • хронична сърдечна недостатъчност.
  • С повишено внимание трябва да се приемат при:
  • диетично хранене, с ниско съдържание на натрий;
  • прием на калциеви добавки (както и някои други медикаменти - виж "лекарствени взаимодействия").

Антиациди, съдържащи алуминиев хидроксид трябва да се използват с повишено внимание от пациенти, които наскоро са претърпели масивни стомашно-чревни кръвоизливи.

Употреба при деца

Повечето антиацидни лекарства не се препоръчват за деца под 12-годишна възраст.

Антиациди, съдържащи калций не се препоръчват за дългосрочна употреба от деца, тъй като те могат да повлияят върху скоростта на абсорбиране на калция в тялото и времето, през което се разнася от кръвта. А поддържането на препоръчителните нива на калций в организма са жизненоважни за адекватното (правилното) развитие през детството и здравината на костите и зъбите.

Продължителната употреба на антиациди, съдържащи калций може да доведе до мускулна слабост и поява на крампи при децата.

Също така има данни, свързващи продължителната употреба на антиациди, съдържащи магнезий и алуминий, с появата на рахит - болест, срещана при бебета и деца, при която се наблюдава омекване, отслабване и изкривяване на костите.

За да избегнете тези и други нежелани реакции при Вашите деца, не давайте антиациди без консултация с лекуващия педиатър, който ще предпише подходящ медикамент и дозировка.

Употреба по време на бременност и кърмене

Повечето видове антиациди се смятат за безопасни за време на бременност. Въпреки това, е желателно да се проведе консултация с лекар или фармацевт, при употреба по време на бременност и кърмене.

Правила за прием на антиациди

При прием на храна

Важно е да се отбележи, че когато антиацидите са се приема на празен стомах, те неутрализират силната киселина в продължение на 20 до 40 минути, понеже медикамента бързо преминава в дванадесетопръстника. Когато се приемат след хранене (приблизително 1 час след това), антиацидите намаляват солната киселина в продължение на най-малко три часа след това, тъй като наличието на храна забавя преминаването им от стомаха.

Затова:

  • най-доброто време за прием на антиацид, е 1 час след хранене.

Още повече, че в повечето случаи киселините обикновено се появяват след хранене.

В случай, че симптомите възникнат през нощта, вземете медикамента, без да приемате храна.

При прием на други лекарства

Ако приемате други лекарства, е важно да знаете:

  • приемайте друг медикамент най-малко 1 час преди или 4 часа след приема на антиацидни средства, за да се предотврати нежелано взаимодействие между тях.

Забележка! Прочетете при прием на какви медикаменти не е желателно да употребявате антиациди (виж "лекарствени взаимодействия").

Важно! Трябва да знаете, че антиацидите нямат способността да лекуват по-сериозни проблеми, като апендицит, стомашна язва, камъни в жлъчката или заболявания на червата. Потърсете причината за появата на киселини и пристъпете към лечение на основния медицински проблем, особено при наличие на:

Възможни нежелани реакции при прием на антиациди

Повечето пациенти, които приемат антиациди, не чувстват никакъв дискомфорт. Въпреки това, както всички лекарства, така и антиацидите може да предизвикат появата на нежелани реакции.

Съдържащите магнезий антиациди имат известно слабително действие и при някои пациенти може да предизвикат диария. Този ефект може да бъде балансиран и предотвратен, при определени продукти, които съчетават магнезий и алуминий в състава си.

Съдържащите алуминий (а понякога и калций) антиациди притежават констипационен ефект и може да предизвикат запек. Освен това, честата употреба на този вид антиациди, може да предизвика хипофосфатемия (ниски нива на фосфати в кръвта), което в по-тежки случаи може да доведе до мускулна слабост, анорексия и остеомалация (размекване на костите, поради нарушение на костната минерализация, дължаща се на загуба на калций).

Съдържащите калций антиациди, макар и рядко, може да станат причина за образуване на камъни в бъбреците.

Някои антиациди (като например калциев карбонат), когато се приемат във високи дози и за дълги периоди от време, могат да предизвикат рязко повишаване секрецията на солна киселина. Рязко повишаване на киселинността се получава също и при консумацията на някои храни и напитки, което още повече може да засили ефекта (т.е. когато са приети след храна).

Висока доза калциев карбонат и натриев бикарбонат, когато са взети заедно, може да предизвикат заболяване, наречено млечно-алкален синдром, характеризиращ се с хиперкалциемия (високи нива на калций в кръвта). Неговите симптоми включват главоболие, гадене, раздразнителност, слабост и намалена функция на бъбреците.

Други възможни нежелани реакции, са:

Не забравяйте, че има различни видове антиациди, с различни активни съставки. Затова, ако получите нежелани ефекти, при приема на един вид, може да опитате с друг.

Лекарствени взаимодействия

Антиацидите могат да променят начина, по който организма усвоява и реагира на други медикаменти - те може както да засилват, така и да редуцират ефекта им. Затова приема на антиациди в комбинация с други лекарствени средства трябва да бъде съгласуван от лекуващия лекар. Не прекратявайте приема на предписаните Ви медикаменти, без лекарска препоръка!

Антиацидите :

Те също така:

  • могат да променят ефективността на някои антибиотици (например тетрациклини), особено тези, които съдържат магнезиев трисиликат и магнезиев хидроксид.

Антиацидите затрудняват усвояването и съответно намаляват ефективността на следните лекарства:

Натриев бикарбонат има силен ефект върху киселинността на урината, и може

  • да повлияе на елиминирането (отделянето) на някои лекарства от бъбреците.

Така, натриев бикарбонат инхибира отделянето на лекарства, като куинидин и амфетамини и увеличава отделянето на други, като аспирин.

Антиациди, взети с лекарства като псевдоефедрин и леводопа, увеличават абсорбцията на лекарствата и могат да причинят токсичност (нежелана реакция, дължаща се на повишени нива на лекарствата кръвта).

Пропусната доза

Когато приемате антиацидни лекарства, следвайте инструкциите на листовката съпътстваща лекарството, предназначена за пациента, както и предписанието на лекуващия лекар.

По правило, антиацидите се приемат при нужда. Поради това, в случай че бъде пропусната доза, не е нужно приемането на по-голямо количество от медикамента, за компенсиране.

  • Приема на по-голямо количество от препоръчаното, може да причини появата или да засили страничните ефекти, като повръщане, гадене, запек или диария.

Освен приемът на антиациди, при киселинен рефлукс (киселини) е много важно също спазването на подходящ хранителен режим, включително избягването на определени храни и напитки.

Още полезна информация може да намерите:

4.5, 6 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА ЛЕЧЕНИЕТО Антиациди при киселинен рефлукс (киселини)

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

Хранене при...ЛеченияБотаникаАлтернативна медицинаЗдравни съветиМедицински изследванияЛюбопитноДиетиСпециалистиПатологияЗаболявания (МКБ)Здравни проблемиИсторияНовиниСнимкиСпортКлинични пътекиХрани и ястия