Ентерит, предизвикан от Yersinia enterocolitica МКБ A04.6

Ентеритът, предизвикан от Yersinia enterocolitica е остро инфекциозно заболяване, протичащо под формата на гастроентерит, ентерит или хемоколит. Заболяването притежава склонност към генерализация и извънчревни органни поражения. Характерно за заболяването е наличието на изменения и в други органи и системи, поради хематогенното разпространение на йерсиниите.

Причини

Причинителят на заболяването - Yersinia enterocolitica принадлежи към семейство Enterobacteriaceae, род Yersinia и представлява Грам-отрицателен пръчковиден, подвижен бактерий. Не образува спори и притежава О, К и Н-антигени. В зависимост от антигенния строеж на патогените се разлиават над 60 серитипа Йерисинии. Особено патогенни за човека биват серитипове О3, О8 и О9. Yersinia enterocolitica е устойчива спрямо факторите на околната среда и запазва своята жизнеспособност във вода, почва и хранителни продукти повече от 6 месеца. Подобно на други Грам-отрицателни чревни патогени, бактерия освобождава ендотоксин при своето разрушаване, който засилва оплакванията от страна на гастроинтестиналния тракт, особено гаденето и повръщането. В допълнение, Йерсиниите продуцират термостабилен ентеротоксин, който е отговорен за появата на диарийния синдром.

Разпространение

Йерсинозния ентерит е зооантропонозна инфекция - съществуват природни огнища с паразитиране на причинителя сред птици, земноводни и бозайници. Заразените животни отделят причинителя с фекалиите като по този начин контаминират почвата и хранителните продукти.

Механизмът на предаване на инфекцията е фекално-орален, а източник на заразата са голям брой диви и домашни животни. Човек се заразява по алимантарен път, най-вече чрез консумация на контаминирано мляко, месо и зеленчуци. Входна врата е устната кухина. Голямата устойчивост на Yersinia enterocolitica и нейната способност да се размножава в хранителни продукти, дори когато те са съхранявани в хладилник допринася за световното разпространение на Йерсинозата. Боледуват хора от всички възрасти, но най-уязвими спрямо инфекцията биват децата от 1 о 4 годишна възраст. Характерна за инфекцията е есенно-зимната сезонност, най-често се документират спорадични случаи и малки по размер епидемии.

Патофизиология

Входна врта за инфекцията е устната кухина. Поради високата степен на устойчивост бактериите преодоляват бариерата на стамашната киселинност и само малка част от тях загиват. Йерсиния ентероколитика проявява тропизъм към лигавицата на тънките черва, където образува некротични огнища и достига мезентериалните лимфни възли, ако бактерия преодолее тяхната бариера и достигне до кръвообръщението се развиват извънчревни органни поражения - абсцеси с различна локализация, холецистит, менингит и артрит.

След като достигне лигавицата на тънките черва, Йерсиния ентероколитика прониква в по-дълбоките слоеве на лигавицата и бива погълната от макрофагите. Бактерията устоява на тяхната фагоцитиаща активност, започва да се размножава в тях и бива отнесена до лимфните тъкани на тънките черва - Пайерови плаки и лимфни фоликули, в които продължава да се размножава и предизвиква формирането на некротични огнища. С напредване на заболяването, патогените достигат до мезентериалните лимфни възли и в случаи, че преодолеят тяхната бариера, нахлуват в кръвообръщението. Развива се бактериемия, която довежда до образуването на възпалителни, гнойни огнища в различни тъкани и органи.

Патологоанатомично се наблюдава оточна чревна лигавица с фибринозни налепи, кръвоизливи и язви. Мезентериалните лимфни възли са увеличени, а в лимфните фоликули се откриват некротични огнища.

Симптоми

Инкубационният период на ентерит, предизвикан от Yersinia enterocolitica е от 7 до 10 дни.

Чревната йерсиниоза обикновено започва остро с повишение на температурата до 38-40°C. Доминиращи в клиничната картина са оплакванията от страна на стоммашно-чревния тракт, такива биват:

• коликообразна коремна болка;
• повръщане;
• диарични изхождания на течни, воднисти изпражнения примесени с кръв.

При част от болните се установяват увеличени черен дроб и слезка (хепатоспленомегалия), което насочва към подозрение за развитието на септична форма на инфекцията.

При по-малки деца е по-честа катаралната форма на заболяването, която се характеризира със зачервено гърло, ринит и болки в ставите, а при развитието на йерсинозен ентерит при деца между 3 и 5 годишна възраст заболяването можде да протече с умерено изразена или тежка клинична картина. При тежките случаи се наблядава развитието на хемоколит и отделянето на примесени с кръв диарични изхождания. Често по кожата се появява полиморфен кожен обрив, разположен предимно около гривнените и глезенни стави, тип "къси чорапи" или "ръкавици". Обривът може да бъде точковиден, макулозен, папулозен или хеморагичен.

Чревната йерсиниоза може да протече фулминантно с развитието на сепсис и летален изход. Това се наблюдава по-често при изтощени и хронично болни пациенти, както и при много малки деца, особено в кърмаческа въраст. В тези случаи температурата е висока и придружена от треска, болните се оплакват от силно изразени ставни и мускули болки, главоболие и силна отпадналост. На 2-3 ден от началото на заболяването се появява макуло-папулозен, а понякога петехиален обрив предимно около ставите. Обривът е последват от ламелозно излющване. С напрдване на септичния процес се развиват абсцеси в различни органи, най-често това биват абсцес на белия дроб, абсцес на черен дроб, главен мозък или слезка.

20-30 дни след прекаран ентерит, предизвикан от Yersinia enterocolitica се развива втората, реактивна фаза на заболяването. Реактивната фаза се представя с клиничната картина на реактивен полиартрит, който ангажира предимно големите стави - колянна, глезенна лакътна. Ставите са оточни и силно болезнени. Възможно е реактивната фаза да се представи като синдром на Райтер. Синдромът се характеризира с появата на артрит, конюнктивит и уретрит.

Изследвания

За поставянето на правилната диагноза е необходимо провеждането на щателен физикален преглед, лабораторни, микробиологични и при нужда серологични изследвания.

Физикалният преглед и добре снетата анамнеза са част от първичния медицински преглед, тяхното обстойно провеждане помага на медицинските специалисти в откриането на различни болестни признаци и установяване на състоянието на организма.

Лабораторни изследвания

Изследват се:

• Пълна кръвна картина;
• Левкоцити.

Лабораторните изследвания установяват ускорено СУЕ, левкоцитоза с олевяване, повишени са острофазовите белтъци.

Микробиологични изследвания

• Изолиране на Йерсиния ентероколитика от фецес, кръв, гной или ликвор и последваща посявка на събраните проби в специална хранителна среда - CIN агар;

• Провеждане на фекален тест;
• Изследване на култура от кръв;

Серологични изследвания

• Реакция аглутинация тип Видал;
• Латекс-аглутинация.

Диференциална диагноза

Йерсинозен ентерит се подозира при данни за контакт с диви или домашни животни, консумация на сурово мляко или месо без достатъчна термична обработка и наличието на ентерит.

Диференциалната диагноза се прави с други бактерилни чревни инфекции, като:

• Ентерохеморагична инфекция предизвикана от Ешерихия коли;
• Салмонелозен ентерит;
• Шигелоза;
• Други бактериални чревни инфекции.

Лечение

Хоспитализацията на пациентите е задължителна, особено при по-малките деца, при които заболяването протича по-остро. Препоръчва се почивка на легло и диета с лека, кашава храна.

Етиологичното лечение се провежда с флуорхинолони, аминогликозиди и трета генерация цефалоспорини. При тежка форма на йерсиниозата с тежък диариен синдром и повръщане, се налага бърза и адекватна рехидратация.

Прогнозата на ентерит, предизвикан от Yersinia enterocolitica е сериозна. С висок леталитет продължава да бъде септичната форма на чревната йерсиниоза. Не е разработена специфична профилактика. Препоръчва се строг кантрол върху обработката и съхраненението на хранителните продукти.