Салмонелозен ентерит МКБ A02.0

› Какво представлява

› Причини

› Разпространение

› Патогенеза

› Симптоми

› Диагноза

› Диференциална диагноза

› Лечение

Какво представлява салмонелозата?

Салмонелозите са група остри инфекциозни заболявания, които протичат като хранителни токсиинфекции и по-рядко като изолирани извънчревни органни локализации. Обикновено се засягат тънките черва, поради което говорим за салмонелозен ентерит.

Причини

Причинители на заболяването са бактерии от род Salmonella. Те са Грам-отрицателни бактерии от семейство Enterobacteriaceae. Извесни са над 2600 серотипа салмонелни бактерии, 700 от които са патогенни за човека.

Основните салмонелни антигени предстваляват структурни компоненти на бактериалната клетка, О- и Н-антигени, при лизирането на бактериите се освобождава ендотоксин, който е идентичен с О-антигена. Според създадената въз основа на О- и Н-антигните система на Кауфман-Уаит, салмонелите се разделят в серогрупи от А до F. Бактериите не са взискателни спрямо хранителните среди и са високо устойчиви на външната среда.

Най-чести причинители на салмонелоза при човека са S.enteritidis, S.typhirium, S.isangi, S.derbi, S.haifa и S.agona.

Изображение: National Institutes of Health (NIH), Public domain, via Wikimedia Commons

Разпространение

Салмонелозите са заболявания, чиято честота е в пряка зависимост от санитерно-хигиенните условия на населението, животновъдството и търговията с хранителни продукти. Заболяването е типична зооантропоноза. Източник и естествен резервоар на инфекцията са домашни или диви животни и птици и на второ място човекът - болен или здрав носител. Механизмът на предаване е фекално-орален, а основните пътища - алиментарен, контактно битов и воден.

• алиментарен - чрез консумация на контаминирани с бактерии хранителни продукти
• контактно-битов - източник на инфекцията е болният човек или заразоносителят
• воден - при употребата на замърсена вода.

Приема се възможността и за аерозолен механизъм на предаване, макар и изключително рядко срещан.

Фактори за предаване на заразата са продуктите от хранителен произход - месо, месни произведения, яйца, мляко, млечни продукти и по-рядко водата. Възприемчивостта е всеобща, а контагиозният индекс е висок. Салмонелозите се срещат целогодишно, с най-висока честото през летните месеци, като спорадични случаи или епидемични взривове.

Патогенеза

Входна врата е устната кухина. Инфекцията настъпва по два начина:

• чрез попадане на жизнеспособни салмонели в храносмилателната система (салмонелна инфекция)
• чрез попадане на салмонели и техните токсини, отделни в голямо количество в хранителните продукти (салмонелна токсиинфекция)

Част от попадналите в стомаха бактерии се унищожават от стомашната киселинност и освобождават ендотоксин, който дразни стомашната лигавица и предизвиква остър гастрит. Оцелелите салмонели достигат до тънкото черво, навлизат в лигавицата и достигат до мезентериалните лимфни възли. Освободените ендотоксини предизвикват локално и общо токсично действие. При една малка част от болните салмонелите могат да навлязат и в кръвообращението и да предизвикат бактериемия и салмонелен сепсис.

Патоанатомичните форми на салмонелозен ентерит включват:

• катарален
• фибринозен
• фибринозно-гноен ентерит, ентероколит и гастрит

Винаги се установява засягане и хиперплазия на мезентериалните лимфни възли. При септичните форми са налице органни възпалителни огнища с формиране на абсцеси, особено в черния дроб, слезката и централната нервна система.

Симптоми

Инкубационният период на заболяването е от 4 до 12-48 часа.

Клиничната картина започва остро и се проявява с:

• втрисане
• висока температура
• гадене
• повръщане
• диарийни изхождания с дифузни болки по целия корем
• коремна болка
• загуба на апетит

Диарийните маси са кашави до воднисти, с лош мирис, жълто-зеленикави на цвят и примеси от слуз. В следващите дни болният развива дехидратация и хиповолемия с клиничните им признаци:

• сухота в устата
• силна жажда
• цианотична кожа
• намален тургор на кожата
• намаляване на артериалното налягане
• намаляване на диурезата до състояние на анурия

Салмонелозния ентерит може да протече като следните клинични форми:

• лека - с умерено повишаване на температурата, обща интоксикация и с единични диарийни изхождания. Преминава за 2-3 дни.
• средно-тежка - с изразени токсиинфекциозен, гастритен и диариен синдроми. Продължава за 7-10 дни.
• тежка - със силно изразени интоксикация, хипертермия, многократни повръщания и диария, прогресираща дехидратация и хиповолемия с развитие на хиповолемичен шок и остра бъбречна недостатъчност.

Диагноза

Диагнозата се базира на епидемиологичните данни за едно и също заболяване при много лица, консумирали един и същ хранителен продукт. Необходимо е провеждането на физикално изследване, пълна кръвна картина и левкоцити.

Потвърждава се чрез микробиологичните изследвания:

• изолиране на салмонелите от фецес
• урина
• повърнати материи

Задължително се хоспитализират по-тежките форми на заболяването, леките форми не подлежат на хоспитализация.

Диференциална диагноза

Салмонелозната инфекция може да има еднакво клинично протичане с множество други инфекции на храносмилателната система като:

• Шигелоза
• Ентеропатогенна инфекция, предизвикана от Escherichia coli
• Ентеротоксигенна инфекция, предизвикана от Escherichia coli
• Ентероинвазивна инфекция, предизвикана от Escherichia coli
• Ентерохеморагична инфекция, предизвикана от Escherichia coli
  
• Ентерит, предизвикан от Campylobacter

Лечение

Етиологичното лечение е с антибиотици - цефалоспорини от трето поколение, прилагано единствено при тежки клинични форми и при крайните възрастови групи.

За поддържане на доброто функциониране на храносмилателната система по време на антибиотично приложение се препоръчва прием на пробиотици и пребиотици.

Патогенетичното лечение включва рехидратация и корекция на промените в хомеостазата, придружени от почивка на легло. Приложението на антидиарийни лекарства и спазмолитици е с добър клиничен ефект.

Прогнозата на салмонелозния ентерит е сериозна при по-тежките и септични форми.

Изображения: freepik.com