Други салмонелозни инфекции МКБ A02

Други салмонелозни инфекции представляват хранителни отравяния, предизвикани от Salmonella от всеки серотип, различен от S.typhi и S.paratyphi.

Причини

Салмонелозните инфекции са остри зооантропонози, причинени от представители на род Salmonella, които възникват спорадично или под формата на епидемии. Протичат клинично като гастроентерит и по-рядко под други клинични форми.

Салмонелите принадлежат към род Salmonella, семейство Enterobacteriaceae. Патогените са Грам-отрицателни пръчици с характерни свойства. Те са подвижни перитрихи, факултативни анаероби, невзискателни, с оптимална температура на развитие 37ºС. Не притежават същинска капсула.

Разпространение

Салмонелозните инфекции са разпространени по целия свят, включително и в индустриалните страни. Заболяванията могат да бъдат спорадични, но често възникват взривове, обхващащи десетки и стотици хора, консумирали заразена храна. Най-често срещаните епидемични взривове се наблюдават в организирани детски колективи, столове и други хранителни заведения не спазващи хигиенно-санитарните норми за обработка на храните.

Патогенеза

Основният механизъм на предаване е фекално оралният. Замърсената храна е основният начин на предаване на салмонелните инфекции, тъй като салмонелозата е зооноза и има огромен резервоар от животни. Най-често срещаните резервоари са водни птици, свине, крави, домашни и диви животни. Поради способността на салмонелите да оцеляват в животински продукти, които не са добре термично обработени, животинските продукти са основният фактор на предаване.

Част от бактериите се разрушават в стомаха под действие на солната киселина. При разрушаване на салмонелите се отделя ендотоксин, който обуславя интоксикационните прояви в началото на заболяването. Попадналите в тънките черва, бактерии се прикрепят за ентероцитите и произвеждат ентеротоксин. Под въздействие на отделения ентеротоксин настъпва усилен транспорт на вода в тънките черва. Това обуславя възникване на секреторната диария.

Симптоми

Инкубационният период за салмонелозния гастроентерит (хранително отравяне) зависи от количеството на погълнати бектерии и отделените от тях токсични вещества. Симптомите обикновено започват 6 до 48 часа след консумация на замърсена храна или вода и обикновено биват гадене, повръщане, диария и коремна болка. Висока температура и втрисане също са често срещани. Поне две трети от пациентите се оплакват от коремни спазми. Продължителността на диаричния синдром варира, но обикновено е от 2 до 7 дни. Инвазията на чревната лигавица стумулира продукцията на различни провъзпалителни цитокини от епителните клетки, включително: IL-1, IL-6, IL-8, TNF-2, IFN-U, MCP-1 и GM-CSF. Те предизвикват остър възпалителен отговор и участват в увреждането на чревната лигавица. Изпражненията могат да съдържат полиморфонуклеарни левкоцити, кръв и слуз.

Салмонелната инфекция при човека протича в четири клинични форми:

• гастроентерит;
• септична форма;
• бактериемия с или без извън чревни вторични локализации;
• безсимптомно носителство.

Диагноза

Диагностиката на салмонелозните инфекции се основава на клинико-епидемиологични изследвания и данни. От епидемиологична гледна точка от значение са сезонноста и размера на епидемичното огнище. Клиничните данни за наличие на салмонелозна инфекция се получават при провеждането на подробен физикален преглед, лабораторни и микробиологични изследвания.

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина
• Левкоцити

Микробиология

• Фекален тест
• Фекална култура

Лабораторните изследвания дават информация за вида (бактериален, вирусен, микотичен или паразитен) на възпалителният процес, а микробиологичните изследвания потвърждават диагнозата чрез доказването на конкретния причинител.

Диференциална диагноза

Салмонелозната инфекция може да има еднакво клинично протичане с множество други инфекции на храносмилателната система като:

• Шигелоза;
• Ентеропатогенна инфекция, предизвикана от Escherichia coli;
• Ентеротоксигенна инфекция, предизвикана от Escherichia coli;
• Ентероинвазивна инфекция, предизвикана от Escherichia coli;
• Ентерохеморагична инфекция, предизвикана от Escherichia coli;
• Ентерит, предизвикан от Campylobacter.

Лечение

Лечението на салмонелозните инфекции бива етиологично и симптоматично. Етиологичното лечение с антибиотици се прилага при крайните възрастови групи, имунокомпрометираните пациенти и в случаите на салмонелозна септицемия. Симптоматичното лечение включва приема на антидиарични лекарства, антиеметици, антипиретици и корекция на настъпилата вследвие на многократните диарични изхождания дехидратия.