Друга уточнена салмонелозна инфекция МКБ A02.8

Салмонелозата е остра инфекциозна зооантропоноза, чиито етиологични причинители са бактерии от род Salmonella, най-често срещани от които биват S.enteritidis, S.typhirium, S.isangi, S.agona и S.haifa.

Причини

Салмонелите принадлежат към род Salmonella, семейство Enterobacteriaceae. Патогените са Грам-отрицателни пръчици с характерни свойства. Те са подвижни перитрихи, факултативни анаероби, невзискателни спрямо факторите на околната среда, с оптимална температура на развитие 37ºС. Не притажават същинска капсула. Към рода принадлежат голям брой бактериални видове, най-разпространени от които биват:

• S.enteritidis;
• S.typhirium;
• S.isangi;
• S.agona;
• S.haifa.

Разпространение

Инфекциозните заболявания причинени от салмонели са разпространени в целия свят. Повсеместното им разпространение се благоприятства от голямата устойчивост на бактериите от род Salmonella и лесният и високо ефективен механизъм за предаване - фекално-оралният. Основният път за предаване на инфекцията е алиментарният. Човек се заазява при консумацията на различни хранителни продукти, най-често месо, яйца, мляко и риба, но всеки един хранителен продукт може да бъде контаминиран. Продължителното съхранение на храните при стайна температура, особено през топлите месеци е предпоставка за размножаване на салмонелите, което е важно условие за достигане на необходимия за заразяване брой бактерии. Едновременно с това част от салмонелите загиват, отделяйки голямо количество ендотоксин, който също се поема с храната и интоксикира организма. Освен токсична, при салмонелозите съществува и инфекциозна компонента, при която размножаването на салмонелите в тънките черва се придружава с ново отделяне на ендотоксин. Най-често инфекциозният процес се развива в тънките черва.

Рискови фактори

• Консумация на контаминирани хранителни продукти;
• Храна, приготвена от болен или заразоносител;
• Замърсени ръце;
• Нисък хигиенен стандарт в заведения за обществено хранене.

Патофизиология

В зависимост от клиничната форма на салмонелозната инфекция локализацията на патогенетичния процес е различна, но основните патогенетични промени са еднакви.

Преживелите неспeцифичната защита на стомашната киселинност салмонели се локализират в различни отдели на храносмилателната система (най-често тънките черва), след което навлизат в лигавицата и достигат до мезентериалните лимфни възли. Освободените от бактериите ендотоксини предизвикват локално и общо токсично действие.

Патоанатомичните форми на салмонелозен ентерит включват:

• катарален;
• фибринозен;
• фибринозно-гноен ентерит, ентероколит и гастрит.

Винаги има засягане и хиперплазия на мезентериалните лимфни възли.

Клинични форми

Други уточнени салмонелозни инфекции включват следните клинични форми:

• гастритна форма - протича с проявите на остър гастрит, без диариен синдром. Характеризира се със силни болки в епигастралната област, обща отпадналост и многократни повръщания;
• ентеритна форма - силни коликообразни болки около пъпа, изхождане на течни зеленикави или жълто-зелени изпражнения, най-често без примеси на кръв и слуз. Перисталтиката е засилена. При малки деца и кърмачета бързо настъпва дехидратация и метаболитна ацидоза;
• колитна форма - клинически не се различава от колитната форма на хранителните токсиинфекции;
• гастроентеритна форма - развива се 4 - 48 часа след консумация на контаминирана храна. Характеризира се с бурно начало, многократни и мъчителни повръщания и чести изхождания на течни, жълто-зелени или зелени, зловонни изпражнения, рядко с патологични примеси. Бързо настъпва хипотония с колапсни прояви, дехидратация, деминерализация и силно влошаване на общото състояние;
• ентероколитна форма - среща се по-често в кърмаческа възраст. Болните изхождат течно-кашави, рядко воднисти, зелени изпражнения, примесени със слуз и жилки кръв;
• гастроентероколитна форма - протича с повръщанe и салмонелозна диария с тенезми и примеси от кръв и слуз. Общото състояние бързо се влошава;
• холероподобна форма - с изхождания на големи количества воднисти материи, подобни на тези при холерата. Наблюдава се в около 6 % от болните;
• хемоколитна дизентериоподобна форма - с водещи колитни прояви - болки предимно в левия коремен сегмент и примеси на кръв в изхожданията;
• тифоподобна форма - след седмия ден от началото на заболяването фебрилитетът персистира, общото състояние не се подобрява, налице е хепатоспленомегалия, картината наподобява тази при коремния тиф;

Изследвания

Окончателната диагноза се базира на подробен физикален преглед и провеждането на лабораторни изследвания - пълна кръвна картина и левкоцити. Микробиологичното доказване на причинителя потвърждава диагнозата. За целите на микробиологичната диагностика се изследват:

• фецес;
• кръв.

Фекалните проби се използват за направата на фекална култура и провеждането на фекален тест. Кръвните проби служат за посявка върху специални хранителни среди.

Диференциална диагноза

Поради приликата на салмонелозите с други инфекциозни заболявания, поразяващи храносмилателната система, диференциална диагноза се прави с:

• Шигелоза;
• Ентеропатогенна инфекция, предизвикана от Ешерихия коли;
• Ентеротоксигенна инфекция, предизвикана от Ешерихия коли;
• Ентероинвазивна инфекция, предизвикана от Ешерихия коли;
• Ентерохеморагична инфекция, предизвикана от Ешерихия коли;

Диагнозата на салмонелозните инфекции се поставя по епидемиологични данни - малки или средни по размер епидемични взривове след консумация на заразени хранителни продукти и симптомите при различните клинични форми.

Лечение

Основната терапия на салмонелозните инфекции е рехидратиращата терапия с водно-електролитни разтвори, симптоматични средства - антидиарични лекарства, антиеметици и антипиретици. Етиологичното лечение включва антибиотици от аминогликозидната и тетрациклиновата групи. Антибиотичното лечение е показано само при тежки случаи, при пациенти над 60 години, при новородени деца и пациенти с имунодефицитни състояния, поради риск от развитието на салмонелозна септицемия. Тежките клинични форми налагат хоспитализация.