Салмонелозна септицемия МКБ A02.1

Салмонелозната септицемия представлява тежка, генерализирана форма на салмонелоза, характеризираща се с наличие на активно делящи се бактериални клетки в кръвния ток, предизвикващи системен възпалителен отговор в организма довеждащ до органна дисфункция.

Причини

Причинители на салмонелозна септицемия са бактерии от род Salmonella - Грам-отрицателни бактерии от семейство Enterobacteriaceae. Извесни са над 2600 серотипа салмонелни бактерии, 700 от които са патогенни за човека. Основните салмонелни антигени предстваляват структурни компоненти на бактериалната клетка. Според създадената въз основа на О- и Н-антигните система на Кауфман-Уаит, салмонелите се разделят в серогрупи от А до F.

Най-разпространени салмонелни видове, патогенни за човека са:

• S.enteritidis;
• S.typhirium;
• S.derbi;
• S.haifa;
• S.isangi;
• S.agona.

В зависимост от условията на околната среда салмонелите се запазват жизнеспособни десетки дни.

Разпространение

Салмонелозната септицемия представлява рядка, но изключително тежка форма на салмонелозна инфекция.
Развитието на септицемия зависи от вирулентността на съответния серологичен тип, но най-вече от имунния статус и възрастта на пациента. Децата, възрастните и пациентите с отслабена имунна система (поради първичен или вторичен имунен дефицит) са рискови контигенти за развитието на салмонелозна септицемия. Рецидивиращата септицемия се класифицира като едно от състоянията присъщи за СПИН.

Заразяването обикновено се осъществява по фекално-орален механизъм, подобно на останалите салмонелозни заболявания, но най-често септицемия се развива по вътреболничен механизъм. Като вътреболнични инфекции салмонелозите се проявяват сред различни възрастови групи, но най-вече сред кърмачетата.

Рискови фактори

• Наличие на локализирана салмонелозна инфекция;
• Салмонелозен гастроентерит;
• Имунодефицитни състояния;
• Кърмаческа възраст.

Патофизиология

Това, което отличава салмонелозния гастроентерит от салмонелната септицемия е, че салмонелозата е изолирана инфекция на стомашно-чревния тракт. Когато салмонелните бактерии и техните ендотоксини се разпространяват и достигнат кръвообращението, а след това и други органи и системи се развива септцемия. Състоянието се среща рядко, но протича тежко и е животозастрашаващо.

Симптоми

В хода на стомашно-чревните прояви на салмонелозната инфекция се появяват септичните симптоми:

• Септична температура с втрисане и изпотяване;
• Хепатоспленомегалия, понякога с иктер или субиктер;
• Мултиорганно увреждане (остра бъбречна недостатъчност, токсичен миокардит, мозъчен оток и др.).

При първичния салмонелозен сепсис липсват стомашно-чревни оплаквания. В миналото тази форма е протичала с тифоподобни симптоми включващи:

• трайна хиперпирексия тип континуа;
• розеолен обрив;
• промени в съзнанието.

Изследвания

При салмонелозна септицемия се провеждат следните изследвания за потвърждаване на диагнозата.

Лабораторни изследвания:

• Пълна кръвна картина;
• Левкоцити.

Салмонелозната септицемия се потвърждава след провеждането на микробиологично изследване - най-често използваният метод е изолиране на салмонелите от кръвна култура и фекален тест.

Диференциална диагноза

Диагнозата се базира на епидемиологичните данни и клиничната картина.
Диференциалната диагноза включва широк кръг заболявания:

• Сепсис, предизвикан от друг бактериален причинител;
• Шигелоза;
• Вирусни ентерити;
• Остри чревни заболявания с неинфекциозен характер и др.

Лечение

При съмнение за сепсис и поставена диагноза болните се хоспитализират задължително. Етиологичното лечение включва антимикробни препарати - ципрофлоксацин, флуорохинолони, цефалоспорини. Важно е и патогенетичното лечение - рехидратация и корекция на промените в хомеостазата.

Прогнозата на салмонелозна септицемия е сериозна. Леталитетът достига 30 до 70 %.

За HIV-позитивни пациенти с тежка салмонелна септицемия, широкоспектърни антибиотични препарати се прилагат интравенозно. Обикновено се препоръчват антибиотици от групите Хинолони и Цефалоспорини.