Ентерохеморагична инфекция, предизвикана от Escherichia coli МКБ A04.3

Причини

Според механизма на действие и токсинообразуването бактериите от род Escherichia се разделят на няколко групи:

• Ентерохеморагични E.coli;
• Ентеропатегенни E.coli;
• Ентеротоксигенни E.coli;
• Ентероинвазивни E.coli;
• Ентероагрегативни E.coli.

Ентерохеморагичните щамове Escherichia coli са с антигенна формула О157:Н7, те предизвикват тежък хеморагично-некротичен ентероколит, свързан с отделения от патогените екзотоксин познат като Шига-подобен токсин, наречен по този начин поради сходството му с ентеротоксина, който отделя Shigella dysenteriae. Шига-токсинът е съставен от две основни субединици - А и В. Именно субединицата А инхибира протеиновата синтеза на чревните епителни клетки и индуцира тяхната апотоза.

Разпространение

Бактериите от род Escherichia са нормални представители на чревната микрофлора. Определени щамове, особено  Escherichia coli О157:Н7, са патогенни за човешкия организъм. Възприемчивостта на човека спрямо патогенните щамове е значителна,застрашени са крайните възрастови групи (най-вече кърмачета, недоносени или хипотрофични деца) и имунокомпрометираните пациенти.

Пациентите в зряла възраст и добър имунен статус не са пощадени от възможността за развитие на тази инфекция, но при тях заболяването протича като по-лека клинична форма и рядко с усложнения. Инфекцията се предава по фекално-орален механизъм, най-често срещаните пътища на заразяване са фекално-орален и алиментарен - при консумация на контаминирани от патогенни щамове хранителни продукти.

Патофизиология

Входна врата за причинителя е устната кухина, след като преодолеят бариерата на стомашния ацидитет, бактериите достигат дебелото черво, плътно прилепват към клетките на лигавицата и образуват микроколонии. Резултатът от чревната колонизация е развитието на възпаления с некротично-деструктивни промени и гангренозни участъци.

Причинителят се изолира от болни с улцерозен колит, не е инвазивен, но предизвиква кървави диарии и колит, дължащи се на продукцията на дизентерийноподобните токсини.

Симптоми

Ентерохеморагичната инфекция, предизвикана от Escherichia coli се отнася към групата на чревните инфекции със системни прояви. Засягат се главно кърмачета и деца в ранна детска възраст. Развива се тежък хеморагично-некротичен ентероколит поради директното токсично действие на екзотоксина върху чревния епител - механизъм, подобен на този при клостридийните ентероколити.

Инкубационният период е от 2 до 22 дни, най-често 3-7 дни. Началото е остро и се характеризира със силна коремна болка и водниста диария, която бързо прогресира в отделяне на кървави изпражнения, в които се откриват примеси от некротизирани чревни тъкани.

В клиничната картина доминират:

• силно изразена обща интоксикация;
• коремна болка;
• гадене;
• повръщане;
• висока температура;
• изхождания на цели отливки от имбибирани с кръв или обширно некротизирали чревни участъци.

Възможно е настъпването на хемодинамичен срив и токсиинфекциозен шок, които бързо довеждат до летален изход. Съобщени са и епидемии от същия причинител, при които хемоколитните прояви не са били така силно изразени. Според някои съвременни проучвания, щамът О157:Н7 може да предизвика картина, напомняща на хемолитико-уремичен синдром (ХУС) - хемолиза, остра бъбречна недостатъчност, азотемия и хемодинамичен срив.

Изследвания

Задължително се провеждат лабораторни и микробиологични изследвания. При необходимост за допълнително изясняване на конкретния причинител или за окончателно потвърждаване на диагнозата се назначават и серологични изследвания.

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина;
• Левкоцити.

Микробиологични изследвания

Поради локализацията на инфекциозния процес направата на фекален тест и събирането на фекална проба и посявката и в селективна хранителна среда е задължително. Фекалната проба се поставя в стерилен контейнер и след това бива посята в селективна хранителна среда, след което се получава фекална култура. Поради факта, че ентерохеморагичната инфекция, предизвикана от E.coli се отнася към инфекциите със системни прояви, необходимо е и взимането на кръвна проба за направата на култура от кръв. Културата от кръв показна наличието или липсата на бактериемия.

Серологична диагностика

• Елайза;
• Полимеразна верижна реакция.

Диференциаална диагноза

Диагнозата на колиентеритите при епидемичен взрив в детски заведения и особено в рисково отделение е лесна. Тя се затруднява при спорадичните случаи, тъй като и другите чревни инфекции имат подобна клинична изява, затова диференциална диагноза се прави с:

• Шигелоза;
• Ентероинвазивна инфекция, предизвикана от Escherichia coli;
• Ентеротоксигенна инфекция, предизвикана от Escherichia coli;
• Ентеропатогенна инфекция, предизвикана от Escherichia coli;
• Ентерит, предизвикан от Yersinia enterocolitica.

Потвърждаването на диагнозата става чрез изготвянето на феклана култура, а при наличие на септични прояви и чрез хемокултура. Използват се и серологични методи - латексаглутинация, ELIZA и др.

Лечение

Лечението изисква постелен режим и интензивни грижи. Болните задължително се хоспитализират и изолират.
Етиологичното лечение е съобразено с антибиограмата на изолата, подходящи препарати са - аминоглюкозиди, трета генерация цефалоспорини, хлорамфеникол и др. Патогенетичното лечение се състои в дезинтоксикация, рехидратация и борба с най-често срещаните усложнения.