Салмонели (Salmonella)

Обща характеристика

Род Salmonella принадлежи към семейство Enterobacteriaceae. Родът е наречен на американския микробиолог С. Салмон, който открива видът S. Choleraesuis и го изолира в чиста култура. Инфекцията със салмонела (салмонелоза) е често срещано бактериално заболяване, което засяга стомашно-чревния тракт. Бактериите от рода живеят в животински и човешки гостоприемници и се отделят чрез изпражненията. Хората се заразяват най-често чрез приема на контаминирана вода или храна.

Морфология

Салмонелите са Грам-отрицателни пръчици и притежават характерната за сем. Enterobacteriaceae структура. Не образуват капсули, с изключение на S. Typhi, която притежава микрокапсула, не притежават спори. Салмонелите варират по дължина. Повечето изолати са подвижни с перитрихеално разположена флагела (peritrichous flagella).

Културелни особености

Род Salmonella са факултативни анаероби, невзискателни са към температурните условия, като растат  в температурен диапазон от 5 до 41 градуса °C. Върху обикновен агар образуват кръгли колонии с равна периферия и гладка повърхност. Салмонелите не ферментират лактоза или захароза. Те са Н₂S положителни, не втечняват желатина и са индол отрицателни. Салмонелите са устойчиви на въздействието на определени химикали (напр. брилянтно зелено и натриев тетратионат).

Антигенна структура

Класификацията на салмонелите е сложна. Членовете на рода Salmonella първоначално са класифицирани въз основа на техните О-, Н- и Vi-антигени. Всички салмонели притежават О- (липополизахаридите, които изграждат клетъчната стена на бактериите) и Н- (антигенната специфичност на ресните) антигени, а някои видове и микрокапсулният антиген — Vi. Бактериите могат да загубят Н-антигена и да се превърнат в непатогенни. Загубата на О-антигена се свързва с промяна от гладка в груба форма на колонията.

Таксономия

Съществуват няколко класификации на род Salmonella, които се основават на техните антигенни и биохимични свойства. Класификацията на Кауфман-Уайт е създадена въз основа на салмонелните О- и Н-антигени. Според нея съществуват около 2500 салмонелни вида. След прилагането на съвременни генетични методи днес се приема, че описаните бактерии принадлежат към 2 вида, а всички описани бактерии от класификацията на Кауфман-Уайт са серотипове. Към S. bongori се отнасят 10 серотипа. Видът S. Choleraesuis се разделя на следните подраздели и подвидове:

1. S. Choleraesuis subspecies arizonae;
2. S. Choleraesuis subspecies choleraesuis;
3. S. Choleraesuis subspecies diarizonae;
4. S. Choleraesuis subspecies houtenae;
5. S. Choleraesuis subspecies salmae;
6. S. Choleraesuis subspecies indica.

Медицински значимите за човека серотипове се отнасят към подвид S.Choleraesuis subspecies choleraesuis, те са следните:

• S. typhi;
• S. paratyphi А;
• S. paratyphi. В;
• S. paratyphi С;
• S. typhimurium;
• S. enteriditis;
• S. choleraesuis.

Епидемиология

Животните представляват резервоар за салмонелната инфекция. Всяка сурова храна от животински произход — месо, мляко и млечни продукти, яйца, морски дарове, както и някои плодове и зеленчуци е възможно да бъдат заразени от салмонелни бактерии.

Изображение CC0 Public domain

Хората трябва да избягват консумацията на сурово месо, яйца или непастьоризирани млечни продукти. Списъкът включва също домашно приготвени храни със сурови яйца като майонеза или сладолед. Източник на S. typhi и S. paratyphi А са заразоносителите и болният, а S. paratyphi. В се предава, освен от човека и от едрия рогат добитък. Механизмът на предаване на инфекцията е фекално-орален.

Клинична картина и патогенеза

В зависимост от патогенезата на заболяванията, които салмонелите предизвикват те могат да бъдат разделени в три групи:

1. Причинители на Тифо-паратифни заболявания — S. typhi, S. paratyphi А, S. paratyphi В и S. paratyphi С;
2. Причинители на гастроентерити (хранителни токсикоинфекции) — S. typhimurium, S. enteriditis и други;
3. Причинители на локализирани инфекции и септицемии — причиняват инфекции извън гастроинтестиналния тракт при имунодефицитни пациенти.

Тифо-паратифните заболявания са най-тежко протичащите салмонелози. От голямо значение е коремният тиф, причинен от S. typhi. Паратиф А и  паратиф В по своята патогенеза наподобяват коремния тиф, но протичат с по-нисък леталитет, те се причиняват от S. paratyphi А и S. paratyphi В. Източник на заразата е болният и заразоносителите, като механизма на предаване е фекално-орален. Бактериите проникват през лимфоините фоликули на тънкото черво.

Много по-чести са хранителните токсикоинфеции, те са зоонози. Естествен резервоар са селскостопанските животни и гризачите. Човек се заразява по алиментарен механизъм (консумация на заразени храни). Инфекциозният процес се развива в тънкото черво. Клиничните симптоми се проявяват 6 до 48 часа след консумиране на заразена храна. Заболяването са характеризира с:

• коремна болка;
• повръщане;
• диария.

Най-честите усложнения са чревно кървене и перфорация.

В имунокомпрометирани индивиди салмонелите могат да причинят септицемия, която се характеризира с остро начало, треска, безапетитие и анемия.

За защита срещу салмонелите се изисква както хуморален, така и клетъчно медииран имунитет. Хората с недостатъчни серумни нива на интерферон гама и IL-12 са особено чувствителни към не-тифоидни салмонелни бактерии. 

Микробиологична диагностика

При съмнение за коремен тиф от пациентите се вземат кръв, фекалии, урина, повърнати материи или костен мозък.

Кръв за хемокултура се взима още през първата седмица на заболяването. Хемокултурелният метод е основен при диагностиката на салмонелна септицемия.

Наличието на кръв и левкоцити в пробите от фецес е маркер за наличието на инвазивен причинител, това налага изготвянето на микроскопски препарат и оцветяването му с метиленово синьо.

Посевките на материалите се извършват върху диференциращи среди на МакКонхи и Левин.

Лечение

В терапия на септицемиите и коремния тиф се използват антибиотични препарати като ципрофлоксацин (ciprofloxacin) и хлорамфеникол (chloramphenicol).

Хранителните токсикоинфеции не се нуждаят от антимикробна терапия поради техния самоограничаващ се характер.

Заглавно изображение CC0 Public domain