Локализирана салмонелозна инфекция МКБ A02.2

Инвазията на кръвта със салмонелни бактерии, като следствие на бактериемия по време на гастроентерит или бактериемията при септичната форма на салмонелна инфекция, е потенциална възможност за метастатични разсейки на причинителя в различни органи и системи, познати още като локализирани салмонелозни инфекции. Срещат се предимно при имуносупресирани болни.

Причини

Причинител на локализираните инфекциозни огнища са бактерии от род Salmonella, семейство Enterobacteriaceae. Салмонелите са Грам-отрицателни, подвижни фукултативни анаеробни микроорганизми. Отделят ендотоксин и притежват специфични антигени, повишаващи тяхната вирулентност и инвазивност - О-, Н- и Vi-антигени.

• О-антигенът е липополизахариден антиген, част от бактериалната стена;
• Н-антигенът е локализиран по повърхността на ресните, бактериите загубили своя Н-антиген загубват своята патогенност;
• Vi-антигенът (познат още като микрокапсулен антиген) е основният потогенетичен причинител на болестните прояви при салмонелоза.

Локализацията на болестния процес бива различна, най-често срещаните локализирани салмонелозни инфекции биват:

• салмонелозен артрит;
• салмонелозен менингит;
• салмонелозен остеомиелит;
• салмонелозна пмевмония;
• тубулоинтестинална болест на бъбреците.

Патофизиология

Салмонелите се локализират върху предварително увредени повърхности на кръвоносните съдове, аневризми, плаки на аортата или илеофеморалните съдове и променения ендокард. Най-засегнати са аортните клапи, феморалните и илиачните артерии.

Клинични форми

Инфекциите на костите и ставите най-често засягат парастерналните стави, дългите кости, гръбначният стълб. Тази локализация може да доведе до салмонелозен остеомиелит. Измененията са на местата на предварителни увреди или малформации на скелета.

Подробна информация за остеопатия при други инфекциозни болести, класифицирани другаде можете да прочетете тук:

• мкб M90.2 - Остеопатия при други инфекциозни болести, класифицирани другаде

Подробна информация за артрит при други бактериални болести, класифицирани другаде можете да прочетете тук:

• мкб M01.3 - Артрит при други бактериални болести, класифицирани другаде

Салмонелозният менингит е рядка инфекция, считана за усложнение на салмонелозата, която засяга предимно деца и имуносупресирани пациенти. Той има много бърза еволюция и клинични прояви, неразличими от всеки друг бактериален менингит. Традиционно се свързва с висока честота на усложнения, неврологични разстройства, висока смъртност и висок процент рецидиви. Прекаралите заболяването кърмачета остават с тежки неврологични последици.

Подробна информация за менингит при бактериални болести, класифицирани другаде можете да прочетете тук:

• мкб G01* - Менингит при бактериални болести, класифицирани другаде

Салмонелните инфекции на коремната кухина обикновено обхващат хепатобилиарната система и протичат под формата на холецистит и значително по-рядко като абсцеси на черния дроб, панкреаса, субфренични абсцеси или перитонит.

Салмонелните разсейки, достигнали бъбречния паренхим могат да причинят салмонелозна тубулоинтерстициална болест на бъбреците.

Подробна информация за бъбречни тубулоинтерстициални увреждания при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде можете да прочетете тук:

• мкб N16.0 - Бъбречни тубулоинтерстициални увреждания при инфекциозни и паразитни болести, класифицирани другаде

Друго усложнение вследствие на хематогенна десиминация на инфекцията е салмонелната пневмония.

Подробна информация за пневмония при бактериални болести, класифицирани другаде можете да прочетете тук:

• мкб J17.0 - Пневмония при бактериални болести, класифицирани другаде

Изследвания

Диагнозата се поставя по епидемиологични данни, консумация на заразени хранителни продукти и симптомите, характерни за различните клинични форми. Окончателната диагноза се базира на резултатите от проведените лабораторни и микробиологични изследвания.

Лабораторни изследвания

• Пълна кръвна картина;
• Левкоцити.

Микробиологични изследвания

Доказване на причинителя във фекални и кръвни проби чрез провеждането на фекален тест и направата на култура от кръв. При съмнение за салмонелозна тубулоинтерстициална болест на бъбреците се изследва урина, а при салмонелозен минингит - ликвор.

Лечение

Лечението на локализирана салмонелозна инфекция е патогенетично и етиологично. При тежко протичане на заболяването, придружено с бактериемия се прилагат антибиотици от групата на цефалоспорините от трето поколение. Понякога се налага и хирургична намеса, особено в случаите на увреда на аортните клапи.