Обрив и други неспецифични кожни ерупции МКБ R21

Обривът представлява промяна в кожата, която засяга нейния цвят, външен вид и текстура (плътност).

Обривът е термин, с който се отбелязват всички неспецифични кожни лезии. Има два типа обриви: инфекциозни и неинфекциозни.

Неинфекциозните обриви са симптом на следните заболявания: контактен дерматит, псориазис, себореен дерматит, лекарствен обрив, розацея, уртикария (копривна треска), суха кожа, алергичен дерматит.

Инфекциозните болести, протичащи с обрив, са: тинеа, импетиго, стафилококови инфекции, краста, херпес, варицела и херпес зостер.

Екзантемът е широко разпространен еритематозен обрив, придружен от системни симптоми, като треска, главоболие и общо неразположение. Екзантемите по време на детството обикновено се свързват с вирусна инфекция и представляват реакция към токсин или имунен отговор.

Pityriasis rosea, синдром на Gionotti Crosti, латероторакална екзантема и болест на Kawasaki се характеризират с определен обрив, но причините за него са неизвестни. Най-вероятно те са модели на реакция на имунната система, дължащи се на вирусни инфекции.

При повечето пациенти с обрив и други неспецифични кожни ерупции не се налага лечение, тъй като обривът обикновено изчезва спонтанно за кратък период от време. При необходимост се предписва симптоматично лечение (антипиретици, антихистамини, овлажняващи кремове и др.).

Pityriasis rosea е заболяване, което се свързва най-често с херпес вируси 6 и 7, но като цяло етиологията му е неизяснена. Най-често засяга юноши и хора в млада възраст.

Единична овална лезия се появява за седмица или две, преди да започне ерупцията (обрив) на по-малки, но морфологични сходни лезии. Обривът засяга в най-голяма степен торса на пациента. Морфологично някои случаи се различават по обрива, но хода на заболяването и сухата кожа са сходни.

Заболяването отзвучава в период от 6 до 12 седмици и рядко се повтаря. По време на лечението сърбежът се облекчава с локални кортикостероиди. При по-тежки случаи се предприема и фототерапия с UVB лъчи.

Синдром на Gianotti Crosti е заболяване, чийто обрив е представен с папуловезикуларен акродерматит в детска възраст. Заболяването възниква при деца на възраст от 6 месеца до 12 години. Продължителността на обрива е от 2 до 8 седмици.

Специфични състояния, водещи до синдрома, са: хепатит B, вирусът на Епщайн-Бар, коксаки вируси, ехо вируси.

През първите 3-4 дни се появява обилен обрив, представен от еритемни макули, папули и плаки, понякога се срещат и везикули. Обривът възниква първо по бедрата и седалището, после по латералната (външната) повърхност на ръцете и накрая по лицето. Обикновено обривът е асиметричен и слабо сърбящ.

Рецидив на заболяването е възможен, но е случва изключително рядко.

Латероторакалната екзантема е обрив, засягащ малки деца (по-често момчета). Смята се, че етиологичният причинител е вирус.

Обрив и други неспецифични кожни ерупции обикновено започват от слабините или подмишниците и постепенно се разрастват, като засягат предимно едната страна на тялото. Обривът обхваща лицето, гениталиите, ръцете, краката и може да продължи до 12 седмици.

Малките лезии постепенно се сливат по-голяма и сърбяща суха плака. Обривът е подобен на този при дерматит. Централните части на плаките с времето потъмняват до сиво.

Понякога се наблюдават и други симптоми на вирусните инфекции: повишена температура, болки в гърлото, ринит, повръщане, диария, локализирана лимфаденопатия.

Болестта на Kawasaki се среща често при деца от азиатски произход и е водеща причина за сърдечни заболявания в САЩ и Япония.

80% от случаите се наблюдават при пациенти под 4-годишна възраст. Причината за заболяването е неизвестна, но то се свързва с възпалителни причини.

Обривните единици засягат предимно областта около устата и гениталиите, но може да бъде и дифузен, който се съпровожда с подути пръсти, които по-късно се лющят. Пациентите чувстват обща отпадналост, причиняваща се от висока температура, лимфаденопатия, конюнктивит, ягодов език и др. Има широко разпространено възпаление на малките и средни по калибър кръвоносни съдове, по-често коронарните артерии.

Болестта на Kawasaki обикновено се самоограничава и изчезва спонтанно без лечение в рамките на 4-8 седмици. Въпреки това в около 15-20 % от случаите има увреждане на коронарните артерии и около 2 % от пациентите загиват от сърдечен удар.