Варицела без усложнения МКБ B01.9

Varicella-zoster virus е ДНК вирус, представител на херпесните вируси, който при първична инфекция води до характерни клинични прояви, по-известни като варицела, лещенка или едра шарка.

Заболяването показва повсеместно разпространение, като засяга предимно детската възраст (деца между 3 и 9 години в масовия случай) без съществени различия между двата пола.

В масовия случай заболяването протича под формата на варицела без усложнения, като повишен риск от тежко и агресивно протичане е налице при първично инфектиране по време на бременността (възможно е настъпване на аборт, преждевременно раждане и други увреждания), при пациенти с потисната индивидуална имунологична резистентност (при наличие на подлежащи заболявания, след продължителна медикаментозна терапия, тежки изгаряния и други), при заразяване след пубертета или след 15 годишна възраст.

Вирусите се отличават с характерен морфологичен строеж, като показват слаба устойчивост спрямо външни фактори и въздействия, въпреки което населението показва изключително висока възприемчивост (болестта е силно заразна). Контагиозният индекс достига високи нива, показател за което са статистическите данни за прекарана инфекция при над 90 % от населението след 15 годишна възраст.

Особености и прояви при варицела без усложнения

Болестта представлява антропоноза и единствен източник на заразяване са болните хора, които отделят вирусите със секретите на носоглътката.

Основният механизъм на предаване на инфекцията е по въздушно-капков път (говор, кашляне, кихане), като е възможно заразяване и на новороденото при инфектирана майка.

Инкубационният период, отразяващ необходимото време от заразяването с вирусните агенти до първите клинични прояви на болестта, е от порядъка на 11 до 23 дни (средно две седмици), като може да варира при отделните пациенти в зависимост от редица фактори.

Входна врата за проникване на етиологичните агенти са дихателната лигавица и конюнктивите, като след размножаване там вирусите водят до виремия и засягат специфично кожата (проявяват висок афинитет към кожата).

В повечето случаи в детска възраст заболяването ангажира само кожата, без да води до увреждания на други органи и структури в резултат от разпространението на вирусите.

Клиничната картина е специфична, като преди изявата на характерния обрив, е възможно наличие на продромални прояви (симптоми, предшественици на същинските изяви на болестта), като леко повишение на телесната температура, слабост и общо неразположение, катарален синдром (зачервяване на гърлото, болки при преглъщане с или без кашлица), диспептични оплаквания (липса на апетит, гадене, болка в корема).

Характерен за болестта е кожният обрив, който има типична еволюция, като започва под формата на червени макули с големината на лещено зърно (поради тази причина едно от наименованията на болестта е лещенка). В рамките на няколко часа макулите се превръщат в леко надигнати папули, локализирани по тялото, съсредоточени в областта на лицето и туловището.

Макулите и папулите преминават във везикули, изпълнени с бистро съдържимо за около едно денонощие, везикулите в рамките на няколко часа (средно 12 до 24 часа) прогресират до пустули. В рамките на няколко дни пустулите завяхват с формиране на крусти (корички) с тъмен цвят.

Обривът е силно сърбящ, като при разчесване се увеличава рискът от вторично инфектиране и формиране на белези.

Характерна особеност в клиничното протичане е вълнообразното протичане на болестта. Обривът протича на няколко тласъка, което означава, че във всеки момент от болестта по кожата могат да се открият обривни единици във всички стадии (макули, папули, везикули, пустули, крусти), което в медицинската литература се означава като псевдополиморфизъм.

Интензивността на обрива варира при отделните пациенти, като първоначално стартира от лицето и окосмената част на главата, последвано от засягане на тялото и крайниците, като дланите и стъпалата се засягат рядко.

Възможно е засягане и на лигавиците на устната кухина и половите органи, като прогресията на обрива преминава от пустули в язви, отличаващи се със силна болезненост.

Поставяне на диагнозата

Поставянето на диагнозата при пациентите с варицела без усложнения се извършва след обстоен анализ на различните методи на изследване:

• епидемиологична анамнеза: характерна възраст, контакт с болни лица, поява на първите оплаквания след характерния за лещенка инкубационен период
• физикални находки: типичен, сърбящ обрив с характерния за него псевдополиморфизъм
• лабораторни изследвания: рядко се наблюдават сериозни отклонения в показателите, като е възможна левкопения с лимфоцитоза, обикновено без промяна в скоростта на утаяване на еритроцитите (СУЕ)
• вирусологични, серологични изследвания: извършване на варицела зостер вирус тест с помощта на различни методики, като полимеразна верижна реакция, реакция за свързване на комплемента, имунофлуоресценция и други
• образна диагностика: при липсата на усложнения и запазено общо състояние на пациента обикновено не се налага извършване на образни изследвания

Диференциалната диагноза на болестта включва различаване от други кожни заболявания с идентично протичане, от херпес зостер, херпес симплекс, скабиес (краста), морбили, някои генерализирани екземи, както и от други инфекциозни заболявания, някои алергични състояния (например генерализиран обрив вследствие алергия към храни или лекарства), алергичен контактен дерматит, уртикария.

Лечение при варицела без усложнения

Лечението на лещенка (едра шарка) е насочено главно към облекчаване на симптоматиката и подобряване на общото състояние. При малки деца и особено при липсата на усложнения, терапията е изцяло симптоматична.

Антивирусни лекарства (валацикловир, ацикловир) се назначават при риск от усложнения, при имунокомпрометирани лица и опасност от дългосрочни последици и увреждания.

Локално се прилагат успокояващи средства, намаляващи сърбежа и възпалението, омекотяващи и омазняващи средства, каламинов лосион и други.

При лещенка с липса на усложнения място намират и алтернативните методи на лечение, като използването на различни етерични масла, сода, мед и други средства, приложени локално за облекчаване на обрива.

Полезна информация може да намерите в раздел Лечения (Лечение на сърбеж) и раздел Алтернативна медицина (Домашни средства и хомеопатия срещу варицела).

При необходимост се прилагат аналгетици (обезболяващи агенти), перорални противовъзпалителни средства, антипиретици (за лечение при висока температура), антихистамини, като е абсолютно противопоказано приложението на аспирин при малки деца във връзка с висок риск от развитие на синдром на Рей, протичащ с тежки увреждания на черния дроб и нервната система.

При данни за вторична бактериална инфекция е уместно приложението на съответните антибиотици, в зависимост от чувствителността на изолирания бактериален агент.

Прогнозата при варицела без усложнения е отлична, като главните рискове са свързани с възможността от белези при агресивно разчесване на обрива.

Основните профилактични мерки включват подобряване на имунния статус (прием при необходимост на витаминни добавки, здравословен хранителен режим, подходяща физическа активност). Съществува разработена ваксина срещу варицела, която се прилага на рискови групи, но не е регистрирана в България.

Полезна информация по темата може да намерите в раздел Заболявания (Лещенка [varicella]) и в раздел Здравни проблеми (Варицела).