Розацея МКБ L71
Розацеята представлява хронично, акнеиформено заболяване на кожните пилосебацейни жлези. По-често засяга хора с по-светъл цвят на кожата на възраст 30-50 години. От розацея по-често боледуват жени, но ринофима се среща при мъжете най-често.
Етиологията на розацея все още не е напълно изяснена. Предполага се, че за развитие на заболяването има значение генетичната предиспозиция. Обвиняват се и различните фактори на околната среда, като продължителното излагане на йонизиращо лъчение и сурови климатични условия. По-честата среща при жени свързва появата на заболяването с някои хормонални особености през периода на климактериума. В част от случаите се изолира Demodex folliculorium - акар, който често се изолира от космените фоликули на миглите. Други обвиняват прекомерната употреба на пикантни и дразнещи храни. Развитието на розацеята се свързва и с прекаран стрес, както и с някои заболявания на вътрешните органи.
Според класификацията на Plewig и Kligman розацея се характеризира с три стадии:
- първи стадий - персистираща еритема с телеангиектазии
- втори стадий - персистираща еритема, телеангиектазии, папули и малки пустули
- трети стадий - персистираща дълбока еритема, гъсто разположени телеангиектазии, папули, пустули, нодули рядко постоянен твърд оток. Рядко се наблюдава солиден едем в централната част на лицето.
Преминаването от един стадий в друг невинаги се случва. Заболяването може да започне направо с втори или трети стадий, както и стадиите да се припокриват.
Характерно за розацеята е локализация на кожните лезии в областта на лицето, най-често около носа и бузите. При част от болните обаче, тези лезии може да са разположени и в други части на тялото (гърдите, корема и други области). Обикновено розацеята се развива на себореен терен.
Типичната кожна лезия, която е характерна за розацеята е ливидната еритема. В засегнатия участък се виждат множество телеангиектазии и/или добре оформени пъпчици (папули и пустули). Може да се наблюдава и добре изразена тъканна хиперплазия.
Ранните кожни лезии на розацея се характеризират със зачервяване, малки папули и папуло-пустули, с размери 2-3 милиметра. Пустулите обикновено са малки, размери под 1 милиметър, няма наличие на комедони.
Късните кожни лезии са разпръснати и се характеризират със зачервяване и тъмночервени папули и нодули. Хиперплазията на мастните жлези и лимфедема при хроничната розацея води до обезобразяване на носа, челото, клепачите и ушите.
Срещат се няколко вида клинични форми на розацея:
- Еrythrosis faciei - това е една от най-леките форми на заболяването. Характеризира се само с ливиден еритем и разположени върху него типичните за розацеята телеангиектазии
- Rosacea keratitis - засягане на очите. Прогнозата на тази форма е по-серозна и с повече усложнения, с развитието на конюнктивит, иридоциклит и други очни поражения.
- ринофима - неестетично разрастване на носа, резултата на хронична хиперплазия на мастните жлези и съединителната тъкан с хиперкератоза и хипергранулоза на епидермиса. Развива се предимно при мъже с хронично протичаща розацея.
- метофима - големи възпалени участъци на челото
- блефарофима - възпаление на клепачите
- отофима - карфиолоподобни възпаления на ушите
- гнатофима - възпаление на брадичката
Всички клинични форми на розацея се в резултат от хиперплазия на мастните жлези.
Най-честото усложнение е свързано с очната форма на заболяването (rosacea karatitis), която може да доведе до развитието на иридоциклит и слепота.
Основен метод за диагностициране на розацея е хистопатологичният, както и микробиологичното изследване на кожните лезии.
Диференциална диагноза се прави с акне, периорален дерматит, фоликулит, себореен дерматит.
При лечение на розацея на първо време се налага диета, включваща бедна на подправки и пикантни съставки храна. Ограничава се излагането на слънце, както и други дразнещи климатични условия, като студ и силен вятър.
При изолиране на Demodex follicularis се прилага обикновено метронидазол. Локалните антибиотици са по-малко ефективни в сравнение със системните. Използват се оралните антибиотици:
- миноциклин или доксициклин 50-100 милиграма два пъти дневно
- тетрациклин 1-1.5 грама дневно разделени в няколко дози до изчезване на лезиите, след това дозата се редуцира до веднъж дневно 250-500 милиграма
Като поддържаща терапия се използват миноциклин или доксициклин в дози от 50 милиграма или тетрациклин в дози 250-500 милиграма. Не се препоръчва употребата на кортикостероиди.
При пациенти с тежка форма на заболяването, неповлияващо се от антибиотичното и локално лечение, се използва перорален изотретиноин. При масивна Demodex folliculorium - инфекция се използва ивермектин в доза от 12 милиграма перорално.
За намаляване на кожните лезии при ринофима и телеангиектазиите се използва хирургично лечение.
Видове Розацея МКБ L71
Симптоми и признаци при Розацея МКБ L71
ВсичкиЛечение на Розацея МКБ L71
ВсичкиИзследвания и тестове при Розацея МКБ L71
Продукти свързани със ЗАБОЛЯВАНЕТО
СИНХРОЛАЙН РОЗАКЮР ИНТЕНЗИВЕН КРЕМ ЗА КОЖА С ПРОЯВИ НА РОЗАЦЕЯ SPF 30 30 мл
БЛЕФАГЕЛ гел 30 г
СИНХРОЛАЙН РОЗАКЮР ФАСТ КРЕМ - ГЕЛ 30 мл
СИНХРОЛАЙН РОЗАКЮР ТОНИК ЛОСИОН ЗА КОЖА С ПРОЯВИ НА РОЗАЦЕЯ 200 мл
НЕОРОЗАЛ М таблетки 10 мг * 30
РУС ТОКСИКОДЕНДРОН 15 СН
БИОДЕРМА СЕНСИБИО МИЦЕЛАРНА ВОДА ЗА ЧУВСТВИТЕЛНА КОЖА 500 мл
ЖАН Д'АРСЕЛ НЕЖЕН ТОНИК ЗА ЛИЦЕ 250 мл.
БИОДЕРМА СЕНСИБИО AR ВОДА - МИЦЕЛАРНА ВОДА ЗА ЧУВСТВИТЕЛНА, СКЛОННА КЪМ ЗАЧЕРВЯВАНЕ КОЖА 250 мл
ВИШИ ДЕРМАБЛЕНД КОРИГИРАЩ ФОН ДЬО ТЕН ФЛУИД - 35 ПЯСЪК 30 мл.
СИНХРОЛАЙН РОЗАКЮР НЕЖЕН ГЕЛ 200 мл
ЛАХЕСИС МУТУС 9 СН
Библиография
Fitzpatrick's Color Atlas and Synopsis of Clinical Dermatology, Sixth Edition, Section DISORDERS OF SEBACEOUS AND APOCRINE GLANDS
http://www.dermnetnz.org/topics/rosacea/
http://www.webmd.com/skin-problems-and-treatments/tc/rosacea-topic-overview#1
http://www.nhs.uk/Conditions/Rosacea/Pages/Introduction.aspx
https://en.wikipedia.org/wiki/Rosacea
Коментари към Розацея МКБ L71