Розацея МКБ L71

Розацеята представлява хронично, акнеиформено заболяване на кожните пилосебацейни жлези. По-често засяга хора с по-светъл цвят на кожата на възраст 30-50 години. От розацея по-често боледуват жени, но ринофима се среща при мъжете най-често.

Етиологията на розацея все още не е напълно изяснена. Предполага се, че за развитие на заболяването има значение генетичната предиспозиция. Обвиняват се и различните фактори на околната среда, като продължителното излагане на йонизиращо лъчение и сурови климатични условия. По-честата среща при жени свързва появата на заболяването с някои хормонални особености през периода на климактериума. В част от случаите се изолира Demodex folliculorium - акар, който често се изолира от космените фоликули на миглите. Други обвиняват прекомерната употреба на пикантни и дразнещи храни. Развитието на розацеята се свързва и с прекаран стрес, както и с някои заболявания на вътрешните органи.

Според класификацията на Plewig и Kligman розацея се характеризира с три стадии:

• първи стадий - персистираща еритема с телеангиектазии
• втори стадий - персистираща еритема, телеангиектазии, папули и малки пустули
• трети стадий - персистираща дълбока еритема, гъсто разположени телеангиектазии, папули, пустули, нодули рядко постоянен твърд оток. Рядко се наблюдава солиден едем в централната част на лицето.

Преминаването от един стадий в друг невинаги се случва. Заболяването може да започне направо с втори или трети стадий, както и стадиите да се припокриват.

Характерно за розацеята е локализация на кожните лезии в областта на лицето, най-често около носа и бузите. При част от болните обаче, тези лезии може да са разположени и в други части на тялото (гърдите, корема и други области). Обикновено розацеята се развива на себореен терен.

Типичната кожна лезия, която е характерна за розацеята е ливидната еритема. В засегнатия участък се виждат множество телеангиектазии и/или добре оформени пъпчици (папули и пустули). Може да се наблюдава и добре изразена тъканна хиперплазия.

Ранните кожни лезии на розацея се характеризират със зачервяване, малки папули и папуло-пустули, с размери 2-3 милиметра. Пустулите обикновено са малки, размери под 1 милиметър, няма наличие на комедони.

Късните кожни лезии са разпръснати и се характеризират със зачервяване и тъмночервени папули и нодули. Хиперплазията на мастните жлези и лимфедема при хроничната розацея води до обезобразяване на носа, челото, клепачите и ушите.

Срещат се няколко вида клинични форми на розацея:

• Еrythrosis faciei - това е една от най-леките форми на заболяването. Характеризира се само с ливиден еритем и разположени върху него типичните за розацеята телеангиектазии
• Rosacea keratitis - засягане на очите. Прогнозата на тази форма е по-серозна и с повече усложнения, с развитието на конюнктивит, иридоциклит и други очни поражения.
• ринофима - неестетично разрастване на носа, резултата на хронична хиперплазия на мастните жлези и съединителната тъкан с хиперкератоза и хипергранулоза на епидермиса. Развива се предимно при мъже с хронично протичаща розацея.
• метофима - големи възпалени участъци на челото
• блефарофима - възпаление на клепачите
• отофима - карфиолоподобни възпаления на ушите
• гнатофима - възпаление на брадичката

Всички клинични форми на розацея се в резултат от хиперплазия на мастните жлези.

Най-честото усложнение е свързано с очната форма на заболяването (rosacea karatitis), която може да доведе до развитието на иридоциклит и слепота.

Основен метод за диагностициране на розацея е хистопатологичният, както и микробиологичното изследване на кожните лезии.

Диференциална диагноза се прави с акне, периорален дерматит, фоликулит, себореен дерматит.

При лечение на розацея на първо време се налага диета, включваща бедна на подправки и пикантни съставки храна. Ограничава се излагането на слънце, както и други дразнещи климатични условия, като студ и силен вятър.

При изолиране на Demodex follicularis се прилага обикновено метронидазол. Локалните антибиотици са по-малко ефективни в сравнение със системните. Използват се оралните антибиотици:

• миноциклин или доксициклин 50-100 милиграма два пъти дневно
• тетрациклин 1-1.5 грама дневно разделени в няколко дози до изчезване на лезиите, след това дозата се редуцира до веднъж дневно 250-500 милиграма

Като поддържаща терапия се използват миноциклин или доксициклин в дози от 50 милиграма или тетрациклин в дози 250-500 милиграма. Не се препоръчва употребата на кортикостероиди.
При пациенти с тежка форма на заболяването, неповлияващо се от антибиотичното и локално лечение, се използва перорален изотретиноин. При масивна Demodex folliculorium - инфекция се използва ивермектин в доза от 12 милиграма перорално.

За намаляване на кожните лезии при ринофима и телеангиектазиите се използва хирургично лечение.