Кожни мехурчета - везикули

› Какво представляват

› Причини

› Симптоми

› Как да си помогнете сами

› Кога да потърсите лекар

› Диагноза

› Лечение

› Превенция

Какво представляват?

Кожните мехури, наричана още блистери, представляват кожни лезии, които се образуват, когато течност се задържа под горния слой на кожата (епидермис), създавайки торбичка. В дерматологията се означават като везикули (малки мехурчета) и були (големи мехури).

Везикулите са малки, повдигнати кожни лезии (до 5 мм в диаметър), пълни с бистра течност (серум), понякога с гной или кръв, с тънка стена. Те се образуват в резултат на натрупване на течност между слоевете на епидермиса или между епидермиса и дермата. По-големите мехурчета, над 5 милиметра, се означават като були.

Изображения: dermnetnz.org / CC BY-NC-ND 3.0 NZ

Мехурите по кожата може да се образуват навсякъде по тялото, включително и по вътрешната страна на устата, носа, очите и гениталиите. В зависимост от причината за появата им те могат да са изолирани един от друг или да се развият стотици малки мехурчета, засягащи няколко области по тялото.

Везикулите са чест симптом на различни кожни състояния, а не самостоятелно заболяване, и могат да се появят в резултат на вирусни инфекции като варицела и херпес зостер, кожно дразнене или алергия, триене, бактериални инфекции, изгаряния.

Често везикулите са съпроводени със сърбеж, възпаление и болка. Лесно се разпукват и преминават в болезнени ерозии (ранички), които след това могат да се покрият с корички (крусти). При наслагване на бактериална инфекция, течността във везикулите може да помътнее и да се появят пустули (гнойни мехурчета).

Лечението е насочено към причината и облекчаване на дискомфорта.

Идентифицирането на причината е ключово за ефективно лечение и превенция. Ако везикулите са многобройни, повтарящи се или придружени от системни симптоми като треска или слабост, е необходима консултация с лекар.

По-чести причини за поява на мехурчета по кожата (везикули)

Често срещани причини за обрив с везикули включват:

Външни причини

Тази категория включва обриви, които са резултат от проблеми като излагане на атмосферни влияния, триене или ухапвания от насекоми:

• Триене (фрикция): Често срещана причина за мехурчета, особено по краката (от неудобни обувки) или ръцете (от повтарящи се движения). Многократното триене или натиск върху кожата, например от неподходящи обувки, може да причини образуване на везикули. Фрикционните мехури са един от най-често срещания вид.
• Ухапвания и ужилвания от насекоми: Ухапвания от комари, бълхи или ужилвания от пчели и стършели могат да предизвикат локални везикули като част от алергична или възпалителна реакция. Те обикновено са сърбящи и изчезват за няколко дни.
• Изгаряния: Леки термични или слънчеви изгаряния (1-ва или лека 2-ра степен) могат да предизвикат везикули поради увреждане на епидермиса. Те обикновено са локални и заздравяват бързо.
• Перниони: Малки, сърбящи петна, които обикновено се появяват по пръстите на ръцете или краката след излагане на студено, но не и мразовито време. Те обикновено се появяват няколко часа след експозицията. Обикновено отшумяват сами, но може да се наложи да се посети лекар, ако не изчезнат.
• Топлинен обрив: Развива се поради запушени пори, които задържат потта под кожата. Обичайно се появява в горещо и влажно време. При бебетата обривът обикновено е по врата, раменете и гърдите. При възрастните обикновено е в гънките на кожата и местата, където дрехите се трият. Обикновено отшумява сам, но тежките случаи може да се нуждаят от медицинска помощ.
• Полиморфна светлинна ерупция: Обрив, който се развива при хора, чувствителни към слънцето. Обикновено се появява след първото излагане на слънце за годината, през пролетта или началото на лятото. Появява се около 30 минути след излагане на слънце, често върху области на тялото, които са покрити през зимата, като ръцете и горната част на гърдите. Обикновено изчезва от само себе си в рамките на 10 дни.

Изображение: freepik.com

Бактериални и вирусни причини

Везикуларните обриви, причинени от вируси и бактерии, често се появяват с треска.

Бактериалните заболявания, които могат да причинят везикулозен обрив, включват:

• Стафилококова или стрептококова инфекция: Везикули могат да се появят при локални кожни инфекции, особено ако има вторично заразяване на рани или екзема
• Импетиго: Силно заразно заболяване, което причинява мехури, често около носа и устата, които бързо се разкъсват и образуват жълтеникави корички.
• Псевдомонас фоликулит: Причинява се от бактерията Pseudomonas aeruginosa, често от замърсена вода (например джакузита, басейни) и се проявява със сърбящи, червени папули или везикули около космените фоликули.
• Еризипелоид: Причинява се от бактерия, често при работа със заразено месо или риба, и може да доведе до везикули и болезнени плаки.

Вирусните заболявания, които могат да причинят везикулозен обрив, включват:

• Варицела: Характеризира се с макуло-папуло-везикулозен обрив, който е силно сърбящ, обикновено придружен с треска и умора
• Херпес зостер: Обривът е болезнен и едностранен, следва хода на нерв и се характеризира с групирани везикули.
• Херпес симплекс: Причинява групирани, болезнени мехурчета, обикновено около устните или гениталиите, които след разкъсване образуват крусти
• Болест "ръка-крак-уста": Често срещана при деца, с мехурчета по дланите, стъпалата и в устната кухина, придружени от треска и болка

Изображение: Asvmdrn, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons

Контактен дерматит

Контактният дерматит възниква, когато кожата е изложена на дразнител или алерген, като съставки в козметика или масла от растения като отровен бръшлян или отровен дъб:

• Иритативен контактен дерматит: Това е най-често срещаният тип. Може да се появи при всеки и често се случва след многократно излагане. Сапуни, перилни препарати, урина, изпражнения, слюнка и разтворители са чести причини за иритативен дерматит.
• Алергичен контактен дерматит: Появява се при излагане на вещество, към което човек е алергичен, като отровен бръшлян, козметика, храна или боя. Обривът обикновено се появява в рамките на няколко часа след излагането. Хроничният контактен дерматит може да се развие в удебелена, лющеща се кожа.

Лекарствени реакции

Някои медикаменти (например антибиотици като пеницилин, НСПВС, противогъбични средства) могат да предизвикат алергичен обрив с везикули. Тежките реакции, като синдром на Стивънс-Джонсън, могат да включват везикули, но те често преминават в по-тежки лезии.

Някои лекарства, прилагани локално могат да предизвикат везикули като страничен ефект.

Екзема

Екземата е възпалително кожно заболяване, което може да предизвика везикули като част от симптомите, особено в острата фаза. Везикулите при екзема обикновено са резултат от възпаление, дразнене или алергична реакция на кожата:

• Дисхидротична екзема: Характеризира се с малки, сърбящи везикули по дланите, пръстите или стъпалата, често свързани със стрес, алергии или влага.
• Атопичен дерматит: В острата фаза може да се появят везикули, особено при деца или при силно възпаление.

Изображения: dermnetnz.org / CC BY-NC-ND 3.0 NZ

Автоимунни заболявания

Автоимунните заболявания могат да предизвикат везикули чрез разрушаване на кожните структури:

• Дерматитис херпетиформис: Хронично състояние, свързано с цьолиакия, характеризиращо се с интензивно сърбящи везикули, често по лактите, коленете и седалището. Везикулите са симетрични и се пукат лесно.
• Пемфигус вулгарис: Рядко автоимунно заболяване, при което антитела атакуват кожните клетки, водещи до везикули и ерозии, често в устата или по кожата. Везикулите бързо преминават в по-големи лезии.

Симптоми

Везикулите се появяват като малки мехурчета по кожата с течност и са с диаметър по-малък от половин сантиметър (пет милиметра). Те могат да се появят на всяка част от тялото, като симптомите зависят от причината. В зависимост от механизмите, отговорни за тяхното образуване, мехурите могат да съдържат комбинация от серозна или лимфна течност, серумни протеини, антиген-антитела комплекси и разтворими възпалителни медиатори. Клетъчните елементи могат да включват възпалителни клетки, еритроцити, отделени епидермални клетки и инфекциозни агенти.

По-чести придружаващи симптоми:

• сърбеж, парене или болка в областта на обрива
• зачервяване или лек оток около везикулите
• лесно пукане, което може да доведе до корички или ерозии

В зависимост от причината могат да се появят и системни симптоми, като

• треска и втрисане (при вирусни или бактериални инфекции)
• главоболие
• умора и мускулна слабост
• увеличени лимфни възли

Как да си помогнете сами?

За да облекчите усещането за парене, сърбеж или болка може да наложите пакет с лед върху засегнатото място до 30 минути.

За да предпазите мехурчетата от спукване и замърсяване, е препоръчително да:

• измиете ръцете си, преди да докоснете засегнатата зона
• покриете кожните мехурчета с превръзка / марля, за да ги предпазите от спукване
• оставите секрета от спукан мехур да се оттече, преди да поставите превръзка

Избягвайте да:

• спуквате мехурчетата сами
• да отлепяте кожата на спукан мехур
• носите обувките или да използвате предметите, които са причинили появата на мехури

Кога да потърсите лекар?

Ако не сте сигурни каква е причината за везикулите, е най-добре да посетите медицински специалист. Правилната диагноза води до подходящо лечение.

Освен това, консултация с лекар е необходима при:

• разпространяване на везикулите по тялото
• везикули в голяма част от тялото
• везикули с променящ се цвят и форма

Посетете лекар и ако:

• мехурчетата са болезнени и се появяват периодично
• кожата в засегнатата област е зачервена, гореща и мехурчетата са изпълнени със зелен или жълт секрет
• мехурчетата са на места като клепачи, уста, гениталии
• мерухчетата са причинени от изгаряне или алергична реакция

Ако забележите някакви признаци на инфекция, потърсете медицинска помощ. Те включват:

• треска
• главоболие
• втрисане
• умора
• мускулни болки
• подути лимфни възли

Диагноза

Везикулите са лесни за разпознаване, тъй като се появяват на повърхността на кожата.

Диференцирането на морфологията, разпространението и еволюцията на обрива е ключово за диагнозата. Сезонът, възрастта на пациента, анамнезата за скорошно излагане на инфекциозни агенти или лекарства, предишно заболяване и съпътстващи симптоми са фактори, които трябва да се вземат предвид.

Диагностиката на везикулите и подлежащото заболяване включва:

• анамнеза: лекарят ще разпита за време на поява и продължителност на обрива; наличие на други симптоми (сърбеж, болка, треска); контакт с алергени, изгаряния, инфекции, прием на лекарства; медицинска история на пациента и фамилна анамнеза за кожни заболявания или алергии
• физикален преглед: дерматоскопия, оценка на размера, разположението, разпространението и съпътстващите симптоми на везикулите
• изследвания (при необходимост): кожна биопсия, кожна култура за идентифициране на инфекциозни причинители, кръвни изследвания, алергологични тестове

Лечение

Лечението на везикулите зависи от причината и може да включва:

• избягване на причинител / тригер
• поддържане на хигиена
• защита на мехурчетата
• емолиенти
• антихистамини
• локални кортикостероиди
• антибиотици
• противовирусни лекарства

Превенция

Предотвратяване на появата на везикули се фокусира върху избягване на причините:

• поддържане на добра хигиена
• избягване на контакт с хора с вирусна инфекция
• избягване на известни алергени
• употреба на слънцезащитни средства и защитно облекло при излагане на слънце
• носене на удобни обувки
• поддържане на кожата хидратирана

Информация за були може прочетете тук:

» Големи кожни мехури с течност

Заглавно изображение: Ronny Ager-Wick, CC BY-SA 3.0, via Wikimedia Commons