Акне вулгарис МКБ L70.0

Акне вулгарис е кожно заболяване, което се характеризира с невъзпалителни комедони и възпалителни папули, пустули и нодули. Заболяването е характерно за пубертетната възраст и регресира към 25-30 години. По-тежко боледуват брюнети със себорейна кожа.

Акне вулгарис има хронично-прогресивен ход със сезонни подобрения през лятото. Продължителното излагане на силно слънце стимулира есенното влошаване на заболяването и преминаването на възпалителните промени в по-дълбоките слоеве на дермата.

Състоянието може да се изяви още през първите няколко седмици или месеци от живота, когато новороденото е още под влияние на майчините хормони. Това състояние спонтанно отминава.

По време на юношеството акне вулгарис се среща по-често при момчетата, отколкото при момичетата. В зрелостта преобладава при жените.

Причини

Акне вулгарис е полиетиологично заболяване, характерно за пубертетната възраст. Причините за неговото развитие са:

• ендогенни - автозомно-доминантно унаследяване с вариабилна пенетрантност на гените
• хормонални
• контактни дразнители - масла, катрани, сапуни, детергенти и други
• психическо и физическо натоварване - по-често при студенти и спортисти

Развитието на състоянието се определя от различни фактори, но основно значение има генетичната предиспозиция. Допълнителни утежняващи фактори са повишената мастна секреция, наличието на Propionibacterium acnes и възпалението.

Комедоните започват да се появяват около адренархе при пациенти с акне в Т-зоната. Това подсказва значението на андрогенните хормони в развитието на акне вулгарис. Рецептори за андрогени има в мастните жлези, а от друга страна индивидите с дефект на рецепторите не развиват акне.

Патогенеза

Патогенезата на акне вулгарис включва четири основни механизма:

• увеличена себумна секреция - мастните жлези, космените фоликули и апокринните жлези са специфични таргетни обекти за андрогенно влияние. Високата себумна секреция през пубертета се дължи на увеличена продукция на андрогени или увеличена наличност на свободни хормони.
• промени в състава на кожните липиди - пациентите с акне имат високи нива на сквалени и восъчни естери и дефицит на линоленова киселина. Индивидуалните варианти на липидните компоненти оказват влияние върху интензитета на фоликуларната хиперкератоза и развитието на бактериална флора у всеки индивид.
• фоликуларна хиперкератоза - дължи се на хиперпролиферация, нарушена корнеоцитна сепарация и промени в състава на кожните липиди.
• бактериалната флора - акнето не е инфекциозно заболяване, но се влияе от резидентната и транзиторната микробна флора. За патогенезата на акнето имат най-голямо значение P.acnes и P.granulosum, които продуцират биологичноактивни субстанции. Те преминават през фоликулната стена и предизвикват асептично възпаление.

Натрупаните корнеоцити, себум и бактерии образуват микрокомедони, затворени и отворени комедони. Запушените фоликули се раздуват и руптурират - това задълбочава възпалителния процес, стимулира левкоцитен хемотаксис и съединителнотъканна цикатрициална реакция.

Клинична картина

Заболяването започва с поява на милиуми - бели милиарни кистички и отворени комедони. Впоследствие се появяват еритемни милиарни папули, разположени перифоликуларно, пустули и кисти. Около руптурираните мастни жлези в дермата се формират възелчета. В разгърнатите тежки случаи акнеиформените обриви се представят с еволютивен полиморфизъм, пръснати по лицето, гърдите и гърба. Заболяването се влошава през есента или преди менструация. Наблюдават се и спонтанни ремисии.

При тежките форми на акне вулгарис, със засягане на лице и тяло, се формират кисти, фистули, гигантски комедони и деформиращи цикатрикси и келоиди. Суперпонирана пиококова инфекция, както и алергия към локални медикаменти и храни могат да влошат състоянието.

Освен от ендокринни въздействия, болести на централната нервна система и други, акнеиформени ерупции могат да бъдат стимулирани и от:

• употребата на медикаменти - acne medicamentosa
• контакт с машинни масла, катрани, подово масло и други - acne professionalis
• употреба на козметични препарати - acne cosmetica

Acne fulminans се развива много бързо, за няколко дни. Болният е в тежко състояние, с висока температура и дисеминиран по лицето, тялото и крайниците папулопустулозен обрив, с опасност за живота.

Диагноза

Диагнозата се поставя по външния вид на лезиите.

Хистопатологично акне вулгарис се характеризира с фоликуларна хиперкератоза, разширен и изпълнен със себум канал, възпалителен инфилтрат перифоликуларно и около мастната жлеза.

Лечение

Леките форми на акне вулгарис могат да се самоизлекуват. Лечението цели потискане на мастната секреция и фоликулозната хиперкератоза при едновременно саниране на бактериалната инфекция. Препоръчва се щадящ тоалет с индиферентни емулсии без употреба на алкални сапуни, противосеборейни шампоани.

В началото при комедонно акне се прилагат бактерицидни лосиони, съдържащи салицилова киселина, антибиотици, ретиноиди и други. При пустулозно акне инфекцията се санира с адстрингентни спиртни разтвори, гелове, спрейове с антибиотици и други.

В по-тежки случаи се включват локални антисептици и антибиотици. Тежките рефрактерни на локално лечение случаи на акне вулгарис изискват прилагането на системни антибиотици, които се излъчват чрез себума - еритромицин, тетрациклин, клиндамицин, миноциклин.

Допълнителна инфорамция по темата може намерите в:

» Акне

Изображения: freepik.com