Краста МКБ B86

Крастата при човека представлява глобален здравен проблем, засягащ всички възрастови, етнически и социално-икономически групи. Всяка година по света се заразяват няколкостотин милиона души.

Механизмът на предаване на заболяването е посредством близък контакт по типа кожа-до-кожа. Особено голям епидемиологичен проблем представляват безсимптомните заразоносители, при които не се наблюдават клинични признаци, но те служат като своеобразен резервоар на инфекцията. Рядко се наблюдава предаване на заболяването чрез предмети на болния, дрехи, спално бельо, което не бива да омаловажава хигиенните мерки, необходими за превенция.

Заболяването от краста е едно от най-често срещаните кожни състояния при деца и подрастващи, криейки риск от развитие на различни по вид и тежест усложнения.

Във връзка с високата честота на болестта в световен мащаб СЗО (Световната здравна организация) е насочила ресурси към създаването и внедряването на ефективни мерки за борба с болестта и осигуряване на необходимото лечение на засегнатите пациенти.

Предразполагащи фактори за заразяване с краста при човека

Заболяването показва относително постоянна честота, която е по-висока в определени географски ширини и сред определени популации, считани като рискови.

За предаване на заразата е необходим близък контакт (досег на кожата с кожата на заразения) или (макар и по-рядко) досег с неговите лични вещи.

Редица фактори се оказват предразполагащи и улесняват предаването на заразата, повишавайки риска при отделните пациенти:

• възраст: заболяването е по-разпространено сред малките деца и подрастващите, полово активните млади хора (макар да не е включена официално към сексуално трансмисивните заболявания, предаването по полов път е един от най-честите механизми за разпространение на заразата сред младите хора), както и лицата в напреднала възраст
• географски район: изследвания в областта показват по-висока честота сред населението на топлите тропически райони
• социално-икономически статус: в по-бедните и развиващи се страни болестта показва по-висока честота на разпространение, като за това често допринасят ниските битови хигиенни условия, ниска обществена и лична хигиена, липсата или затрудненият свободен достъп до чиста вода, ниската здравна култура на населението
• пренаселени райони: пренаселените райони създават идеални условия за разпространение на заразяването, тъй като улесняват контакта кожа-в-кожа на отделните лица
• подлежащи заболявания: редица подлежащи заболявания излагат пациентите на по-висок риск, като такива например са имунна супресия с различна етиология (автоимунни заболявания, рак, провеждане на продължителна химиотерапия и други), лепра, СПИН, захарен диабет
• природни катаклизми и войни: природните бедствия, както и при ситуация на военно положение се създават предпоставки за по-лесното разпространение на заразата поради влошаването на обществената и битовата хигиена, тесен контакт, затруднен достъп до своевременна медицинска помощ
• социални заведения: изследвания в областта показват по-висока честота на разпространение и често възникване на малки огнища на заразата в социални домове (домове за възрастни хора, домове за изоставени деца и други), в затворите, но също и в детските ясли и градини

За развитието на клинични прояви и заразяване с краста значение има степента на опаразитяване, като при първо заразяване на пациента за развитието на проявите са необходими няколко седмици, докато при повторно заразяване първите симптоми са налице в рамките на няколко дни (често дори в порядъка на 24 до 48 часа след контакт с опаразитени лица).

Причинител на болестта

Етиологичният причинител на заболяването е Sarcoptes scabei, член на семейство Sarcoptidae.

Има леко овална форма, четири чифта крачета, като характерна морфологична особеност е наличието на вендузи на предните крачета. Крачетата са къси с конусовидна форма и дълги, подобни на косми израстъци.

Женският паразит е два пъти по-голям от мъжкия и може да се наблюдава с невъоръжено око. Чифтосването става еднократно, а женската е плодородна за останалата част от живота си. След оплождането мъжкият загива, а женският си проправя път в роговия слой на епидермиса, с помощта на отделяните от нея протеолитични ензими. Ежедневно женският акар снася средно по две-три яйца, от които се развиват ларви, а от ларвите впоследствие се развиват нимфи. Само около десет процента от яйцата оцеляват.

Необходими са приблизително три седмица за развитие на яйцата до полово зрели форми, което обяснява и продължителността на средния инкубационен период при отделните пациенти.

При стайна температура могат да оцелеят до три дни извън своя гостоприемник, на повърхността на дрехи, повърхности и различни предмети, което от своя страна има значение за предприемането на съответните хигиенни мерки при провеждане на лечението за намаляване риска от повторно заразяване или предаване на инфекцията на останалите членове от семейството или общността.

Целият жизнен цикъл на паразита се извършва в човека, като не е известно предаване на заразата чрез различни животински видове (при животните причинителят на болестта е различен от този, който предизвиква инфекцията при хората).

Разпространението на болестта се извършва посредством оплодения женски акар при близък телесен контакт, както и по полов път.

При по-голямата част от пациентите инфестацията се дължи средно на десет до петнадесет броя акари в резултат от алергичния отговор на организма.

При имунокомпрометирани пациенти (лица със СПИН, различни по вид и локализация неоплазми, автоимунни заболявания и други) заболяването протича под формата на така наречената норвежка краста, при която е налице хиперинфестация с хиляди, дори милиони акари и тежко засягане на кожата с много висок риск от развитие на тежки усложнения.

Характерни симптоми при краста

Първите клинични прояви на краста се развиват след инкубационен период средно от три до шест седмици, като при повторно заразяване клиничните прояви са налице в рамките на няколко дни, дори часове.

Характерните прояви при краста включват:

• сърбеж: основният субективен признак е постоянният, интензивен, силен и често непоносим сърбеж, проявяващ се предимно през нощта при затопляне на тялото в леглото
• обрив с характерна локализация: налице са различни по вид обривни единици, които първоначално не притесняват пациентите, като при лица в активна възраст обикновено обривните елементи се откриват в областта между пръстите на ръцете и краката, по лактите, предната аксиларна гънка, корема, ареолите на гърдите, малко по-рядко по глезените и препуциума. Незасегнати остават кожата на главата, тила и гърба. При възрастни пациенти заболяването проявява склонност към засягане на кожата на гърба
• особености на обрива при деца: при малките деца и новородените е възможно наличие на обрив по главата и лицето, по дланите и стъпалата
• скабиозен ход: характерно за инфестация, предизвикана от кърлежа на крастата, е скабиозният ход, представляващ малка, до 1 см дълга ивица с неправилен ход и сивкав цвят
• язви: при разчесване на обрива е налице висок риск от формиране на язви и допълнително възпаление (често впоследствие и инфектиране) на обрива
• прогресия на обрива: в началото измененията са оскъдни, особено при хора с добра лична хигиена. При напълно разгърната картина към скабиозните ходове се прибавя и развитието на папули, везикули и зачервяване на кожата, израз на алергична реакция. Течността във везикулите обикновено е бистра, но при хронифициране се променя и става мътна

Симптомите на болестта показват известна вариабилност при отделните пациенти в зависимост от тяхната възраст, степен на инфестация, имунен статус и своевременно откриване на болестта.

Често за подпомагане на диагностицирането и лечението на болестта крастата се подразделя на няколко основни форми в зависимост от тежестта и давността на клиничните прояви.

В зависимост от кожните промени се различават три основни типа краста:

• нодуларна: нодули се наблюдават при около десет процента от пациентите, предимно малки деца. При новородени се наблюдават розово-кафяви възелчета, с размер до два сантиметра
• с корички: наричана е в миналото норвежка краста. Манифестира се с формиране на корички по кожата. Лезиите често са хиперкератозни и обхващат големи участъци от тялото. Сърбежът е минимален или дори липсващ. Възможно е развитие на нокътна дистрофия и наличие на лезии по скалпа. Най-уязвимите места са ръцете и китките. Колкото по-голям е броят на причинителите в коричките, толкова по-контагиозен е болният
• с вторични лезии: те са резултат от разчесване, вторична инфекция или резултат от имунния отговор на гостоприемника. Характерно е наличието на екскориации, обширна екзема, корички с жълтеникав цвят, еритродермия, пиодермия

Най-честото усложнение на тази паразитоза е развитието на вторична бактериална инфекция и формиране на гнойни мехури, импетиго, както и развитието на екзема. В редица ендемични за болестта райони процентът на лицата с импетиго, развило се в резултат от краста, е изключително висок. В допълнение вторичните бактериални инфекции могат да причинят формирането на абсцеси.

Освен развитието на различни по вид бактериални инфекции, засягащи кожата (като най-чест причинител се считат представителите на Staphylococcus aureus), други възможни усложнения при липса на своевременна терапия са засягането на отделителната система с развитие на остър постстрептококов гломерулонефрит, хронични бъбречни увреждания, сърдечни усложнения и други.

Едно от най-сериозните усложнения на болестта, което без терапия (а в някои случаи дори на фона на терапия), крие риск от летален изход, е развитието на сепсис.

За намаляване на риска от развитие на различните по вид и тежест усложнения, които могат да имат сериозни последици в детска и в напреднала възраст, ключова роля има своевременното диагностициране на крастата при човека.

Поставяне на диагнозата при краста

Диагностицирането на болестта обикновено не представлява трудност за опитния клиницист, като въз основа на данните от някои основни диагностични методи лесно могат да бъдат направени правилните изводи.

Обикновено след посещение на личния лекар пациентите се насочват към съответния специалист (дерматолог, кожен лекар).

Диагнозата се основава на информацията, получена от:

• разпит на пациента: подробният разпит за наличието на някои от характерните симптоми на болестта (сърбеж, особености и локализация на сърбежа), давност на проявите, контакт с болен от краста, епидемиологична анамнеза (пребиваване или посещение на ендемичен район) насочват клинициста към съответното заболяване
• физикален преглед: основното при дерматологичния физикален преглед е установяването на характерния обрив, неговите особености, локализация. С висока диагностична стойност и практически използвано като основен метод за поставяне на диагнозата е откриването на скабиозния ход
• характерни дерматологични методи за диагностика: за откриване на скабиозния ход и отдиференциране на крастата от други, протичащи с идентични обривни елементи заболявания, е извършване на реакция с метиленово синьо или разтвор на тетрациклин, които се нанасят върху кожата и след измиване показват точната локализация на поразения участък. Извършва се дермоскопия и се търсят акарите и техните яйца

При данни за развили се усложнения е необходимо провеждане на съответните лабораторни и образни методи на изследване за установяване на тяхната тежест и определяне на риска при съответния пациент с цел назначаване на комплексно и целенасочено лечение.

При липса на усложнения в резултат от инфекцията обикновено не се наблюдават промени в лабораторните показатели, поради което последните не се назначават рутинно.

При диференциалната диагноза на краста при човека е необходимо да се имат предвид редица състояния, които в даден етап от своята прогресия наподобяват промените и клиничната картина при краста. Такива например са вирусна екзантема, булозен пемфигоид, атопичен дерматит, некротизиращ васкулит, еритродермии, фоликулит, педикулоза, псориазис и парапсориазис, сифилис и други. Важно е отдиференциране на началните стадии на краста с ухапвания от насекоми, лекарствена реакция, алергична реакция към определени материи, субстанции, храни.

Лечение при болни от краста

Лечението при краста се определя от редица фактори, като е необходим индивидуален подход при всеки пациент с цел оптимизация на терапевтичната схема. Обикновено лечението е комплексно и включва медикаментозна терапия (перорален прием и/или локално приложение), подходящи хигиенни мероприятия и алтернативни методи на лечение по преценка на лекуващия лекар.

С особено повишено внимание се подхожда при лечение на краста при деца и лица в напреднала възраст, поради риск от усложнения, нежелани лекарствени реакции и взаимодействия.

Лекарства, използвани за лечение при краста

Лечението на пациентите с краста е етиологично и включва прилагането на скабицидни агенти (препарати, които водят до убиване на кърлежите), които показват изключителна ефективност срещу причинителя на болестта.

Към най-често използваните медикаменти се включват препаратите, съдържащи:

• перметрин: често използван в концентрация от пет процента под формата на локални средства (крем), перметрин е едно от най-често използваните скабицидни средства, тъй като се отличава с изключително висока ефективност на фона на добър профил на безопасност и минимален риск от поява на странични ефекти. Счита се за безопасно средство (и често е агент на първи избор) при лица от всички възрастови групи, включително и при деца, както и по време на бременност
• ивермектин: по същество представлява антинематодно средства (лекарство за лечение на болести, предизвикани от кръглите червеи), но намира приложение и в терапията при краста, предимно при пациенти с имунен дефицит, тежко протичане на болестта, както и за справяне с малки епидемични взривове (предимно на територията на социалните домове). Прилага се перорално, като при някои пациенти е достатъчна еднократна доза, а при други е необходим прием на няколко дози
• малатион: малатион се прилага локално (лосион на водна основа в ниска концентрация, обикновено не по-висока от 0,5 процента), предимно при невъзможност за провеждане на лечение с перметрин или липса на ефект от лечението с перметрин, като по време на терапията често възникват леки до умерени нежелани кожни реакции (обрив, зачервяване, свръхчувствителност, алергичен дерматит и други)
• линдан: линдан се прилага само при липса на ефект от останалите стандартно използвани като агенти от първа линия медикаменти или при наличие на определени противопоказания за тяхната употреба, тъй като съдържа хлор. Не се препоръчва за провеждане на терапия при малки деца и подрастващи с тегло под 50 килограма, пациенти в напреднала възраст, по време на бременност и кърмене, поради риск от поява на различни по тежест странични ефекти
• съдържащи сяра препарати: макар и да не са опция на първи избор, тези продукти могат да се прилагат ефективно под строг медицински контрол, особено при деца и подрастващи, като дозата, концентрацията и изборът на конкретен агент се определят от лекуващия лекар в зависимост от тежестта на инфестацията при конкретния пациент
• бензил бензоат: локално се прилага рядко поради риск от поява на различни по тежест странични ефекти (особено при наранявания и разранявания на кожата, при деца, бременни, възрастни хора). По-често се използва за почистване на контаминирани предмети и повърхности под формата на спрей

Важно уточнение при провеждането на скабицидна терапия е информирането на пациентите, че въпреки лечението сърбежът може да продължи още няколко седмици.

В зависимост от оплакванията при отделните пациенти симптоматично се прилагат антихистамини (за облекчение на сърбежа), Каламинов лосион (притежава противоалергични и противосърбежни свойства), локални противовъзпалителни средства, а при съмнения и данни за вторична бактериална инфекция е уместно и назначаването на подходящи антибиотици (локално или перорално в зависимост от проявите).

Полезна информация по темата може да откриете в раздел Лечения: Лечение при краста.

Хигиенни мерки и алтернативни методи за лечение при краста

Важна особеност е, че хигиенните мероприятия и алтернативните методи на лечение се назначават като допълнителни мерки при пациентите по преценка на лекуващия лекар, а не като основно лечение на болестта.

Някои природни средства (билки, лечебни растения и отвари) могат да подпомогнат конвенционалното лечение, намалявайки интензивността на някои от основните прояви на болестта. Често използвани са маслото от чаено дърво (облекчава сърбежа, приложено локално), масло от нийм (притежава антибактериални и антимикотични свойства), куркума (притежава противовъзпалителни и антисептични свойства), алое вера, лавандулово масло и други.

Полезна информация по темата може да откриете в раздел Алтернативна медицина: Полезни билки срещу краста.

Въпреки че липсва конкретна диета при краста, редица специалисти препоръчват максимално ограничаване на приема на захарни изделия, алкохолни напитки и силно солените хранителни продукти, тъй като могат да доведат до влошаване на състоянието и забавяне на възстановителните процеси. Препоръчва се консумация на пълноценна храна, богата на необходимите на организма витамини, минерали, аминокиселини, тъй като подсилването на имунната система допринася за подпомагане на възстановителни процеси на тялото и оптимизация на лекарствената терапия.

Полезна информация може да намерите в раздел Хранене: Хранене при краста.

Задължителен компонент от ефективното лечение на краста при човека е щателното, обстойно и пълно почистване на дома, дрехите и всички предмети и повърхности, с които заразеният е бил в контакт през последните няколко дни от появата на симптомите. Препоръчва се пране на висок градус на дрехи, бельо, спално бельо, хавлии и последващо изсушаване на висок градус. Подът, дръжките на вратите и контаминираните предмети и повърхности се почистват с подходящи дезинфекциращи препарати.

Щателното почистване на дома намалява рисковете от повторно заразяване, като същевременно представлява ефективна профилактика на останалите членове от домакинството.

За намаляване риска от заразяване с краста се препоръчва поддържане на висока лична, често измиване на ръцете, висока битова и обществена хигиена, избягване на рисково поведение (честа смяна на половите партньори, злоупотреба със забранени субстанции, алкохол и други), повишени хигиенни мерки при посещение на ендемичен район.

Използването на чужди хавлии (при пренощуване при близки и познати, посещение на съмнителни студиа за масаж и спа процедури), дрехи (счита се, че дори пробването на дрехи може да изложи на риск от заразяване), спално бельо (например при пребиваване в хотел, мотел, бунгало) излага на риск пациентите и не се препоръчва.

При навременна и адекватна диагноза и терапия прогнозата на заболяването е изключително благоприятна. Усложнения могат да настъпят в резултат на късно диагностициране на заразата, неправилно лечение, вторична инфекция, при болни с нарушен имунитет.

Ранната, адекватна и комплексна терапия се отличава с много добра прогноза при заразените с краста и минимален риск от възникване на усложнения.