Начало Медицинска енциклопедия Лечения Кортизон

Кортизон

Кортизон - изображение

Кортикостероидите представляват голяма група лекарствени препарати, които се използват перорално, локално или парентерално при различни по тежест и произход заболявания.

Намират приложение в терапията на тежки възпаления, автоимунни заболявания, алергични реакции (от ужилване от оса до тежък анафилактичен шок), в комплексната терапия при нефрозен синдром, неоплазми, след трансплантация на тъкани или органи.

Използват се широко в дерматологията (при различни екземи и дерматит), в ревматологията (главно при възпалителни заболявания на ставите), в онкологията (като част от комплексната полихимиотерапия).

Широката им употреба се дължи на тяхната висока активност и ефективност. Притежават изразен противовъзпалителен, имуносупресивен и антиалергичен ефект, които в комбинация са ефективни при редица животозастрашаващи състояния.

Кортизон по същество представлява кортикостероид, неактивната форма на кортизол или хидрокортизон.

Синтезира се от холестерола в хода на стероидогенезата в надбъбречната жлеза, като един от крайните продукти.

Кортикотропин освобождаващият хормон, освободен от хипоталамуса, стимулира кортикотрофите в хипофизата и отделянето на адренокортикотропен хормон.

Кортикостероиди - кортизонВ определени участъци на надбъбречната кора (zona fasciculata и zona reticularis) в отговор на адренокортикотропния хормон се секретира кортизол, който в периферните тъкани се превръща в кортизон под действието на определен ензим (11-бета-стероид дехидрогеназа).

Кортизонът може да се разглежда като слабо активен метаболит на кортизол, като двете субстанции притежават аналогични имена, произход и функция. Кортизолът по своята същност представлява стероиден хормон, а като медикамент се прилага под формата на хидрокортизон.

Кортизонът и адреналинът са основните хормони, освобождавани от тялото при стрес, като водят до повишение на кръвното налягане и подготовка на организма за борба със ситуацията или бягство от нея (активира се първична отбранителна реакция за самосъхранение).

За първи агентът е идентифициран от американските химици Edward Calvin Kendall и Harold L. Mason, като първият получава Нобелова награда през 1950 година за откриването на продуцираните от надбъбречната кора хормони, тяхната структура и основни функции.

От откриването на препарата до днес приложението му претърпява падения и възходи, тъй като са синтезирани множество други кортикостероиди, с подобрени ефекти, резорбция и усвояване.

Лекарственото средство се използва главно под формата на препарати за вътреставно инжектиране (в ревматологията) и локална употреба (в дерматологията).

Приемът под формата на таблетки е ограничен, поради лошите фармакокинетични показатели на субстанцията (слабо усвояване, лошо разпределение, чернодробен метаболизъм). При пациенти с нарушена функция на черния дроб или бъбреците е необходима корекция на дозата и постоянен мониторинг, поради риск от развитие на токсични прояви в резултат от кумулация (натрупване на препарата).

Въпреки това кортизон е алтернативно средство, използвано при следните състояния:

  • краткосрочно облекчаване на болката при ставни заболявания
  • ограничаване на възпалението и подуването при болестни процеси в сухожилията и ставите
  • локално за облекчаване на симптоматиката при атопичен дерматит, екзема, келоиди
  • потискане развитието на саркоидоза
  • в комплексната терапия при подагра
  • при автоимунни заболявания
  • след извършване на трансплантация (на тъкани или на органи), за намаляване на риска от отхвърляне на присадката

Вътреставно приложение на кортизонЕфективен е при различни ревматологични заболявания, като например ревматоиден артрит, псориатичен артрит, реактивни артрити, ревматизъм, ювенилен хроничен артрит.

До преди няколко години лекарственият агент е бил предпочитан от много спортисти за по-бързо възстановяване след разтягане на сухожилие, разкъсване на мускули и различни травми.

В последните няколко години масовото му приложение е ограничено, тъй като се доказва, че употребата му по-скоро забавя възстановителните процеси и действа само симптоматично за облекчаване на болката и отока.

В съвременната медицинска практика се налагат нови методи за терапия конкретно при спортен травматизъм, като например различни методики за имобилизация, инжектиране на хиалуронова киселина и растежни фактори.

Дозата и продължителността на лечебния курс с кортикостероидите се определят индивидуално, в зависимост от състоянието на пациента, наличието на придружаващи заболявания, приемът на други медикаменти и имунологичния статус на болния.

При предозиране (случайно, много рядко умишлено), което като цяло се наблюдава рядко, в зависимост от начина на приложение на препарата се наблюдават различни прояви.

Възможно е зачервяване на кожата, сърбеж, парене, подуване, а при перорален прием са възможни гадене и повръщане, диспептични прояви, алергични прояви.

Ако приемете по-голяма от предписаната Ви доза е препоръчително да се обърнете към Вашия лекар за съвет, с цел намаляване на риска от сериозни увреждания.

По време на продължителна терапия с перорален или парентерален кортизон, както и с кортикостероидите като цяло, е възможно развитие на следните странични ефекти:

  • потискане на имунния статус и висок риск от опортюнистични инфекции
  • синдром на Cushing: характерни за него са хормоналните нарушения, полова слабост, затлъстяване от централен тип (предимно в областта на корема)
  • повишен риск от патологични фрактури и развитие на остеопороза
  • зрителни нарушения
  • язвена болест (особено при прием в комбинация с нестероидни противовъзпалителни средства)
  • надбъбречна недостатъчност
  • електролитен дисбаланс (задръжка на натрий, намалени нива на калий, с риск от развитие на хипокалиемична алкалоза)
  • промени в поведението

Тежестта на нежеланите ефекти е в пряка зависимост от дозата и продължителността на терапията.

По време на кортизоновата терапия е необходимо да се избягва приемът на алкохол, опиати и наркотични средства.

Ускорен лекарствен метаболизъм и съответно намален лечебен ефект е налице при едновременна употреба с препарати, представляващи ензимни индуктори, каквито са например рифампицин, фенитоин, фенобарбитал.

Развитие на токсични прояви, в резултат от забавяне на разграждането на кортикостероидите, се наблюдават при едновременна употреба с перорални контрацептиви, антимикотици, естроген.

Необходимо е постепенно прекратяване на приема, в противен случай е възможно развитие на така наречения "синдром на отнемане".

По време на бременност не се препоръчва приемът на кортизон и кортизонови производни, поради риск от възможна патология в протичането на бременността или развитието на плода. Употребата им се назначава само по строги показания, при животозастрашаващи състояния, при които ползата многократно превишава риска от приложението им.

4.3, 15 гласа

ЗАБОЛЯВАНИЯ, ПРИ КОИТО СЕ ПРИЛАГА ЛЕЧЕНИЕТО Кортизон

ВСИЧКИ

ПРОДУКТИ СВЪРЗАНИ СЪС СТАТИЯТА

КОМЕНТАРИ КЪМ СТАТИЯТА

СТАТИЯТА Е СВЪРЗАНA КЪМ

СпортЗдравни съветиЛеченияБотаникаЛюбопитноНовиниХранене при...Алтернативна медицинаМедицински изследванияСпециалистиКлинични пътекиНаучни публикацииПсихологияИнтервютаОрганизацииНормативни актовеИсторияАнкетиПатологияФизиологияЛайфстайлСнимкиЗаведения